Не е за вярване… Световен рекорд: 112 ремаркета, 1474,3 метра дължина и товар от 1300 тона!

Австралия е една невероятно практична и прекрасна страна!

Свикнали сме да поставяме дарбите и хубостта настрани от строго подреденото, практичното, премисленото, и измислено “добро” за човешкия мир и мъдър живот. Там е по-различно. И двете, прекрасното и практичното, прегърнати, вървят заедно напред!

Преди време, когато така се случи: първо, да се състезавам при леката атлетика в мятането на копие, още и да поиграя в тенис турнира на World Masters Games – Световните ветерански игри в Бризбейн и второ – да се подвизавам по-късно и като кореспондент на българския Илюстрован спортен седмичник “Старт” на Олимпийските игри в Сидни през 2000-та година, както и, трето, при списването на едни малко шантави репортажи от Мелбърн и австралийските пустини, успях да видя и прогледна малко в душевния мир на чудноватите австралийци, чиито бащи, майки и другите прародители са били британци, немци, французи, балканци, сред които и доста, доста гърци, сърби и доста българи…

Пътен влак сред пустинятаОказа се, че тези нови хора от най-новозаселения с “по-елитната” наша /според нас/, цивилизация от тази на тамошните аборигени, са стъпили на доста места извън пътеката на някои прословути европейски и американски “ценности”. И те имат коли, но ги карат кротко, и ако нещо те нагази – това няма да е автомобилна гума, а някой от ятата бягащи за по-добро здраве и кондиция деца, жени, мъже и на солидна възраст жизнерадостни хора. Те имат оръжие, но не се стрелят с него. Те имат най-чистата еко-храна и питиета, но не се пристрастяват към тези неща. Те още четат книги от класици и не купуват филми от Холивуд и другаде, в които вместо людете от екрана говорят гръмогласно и смъртоносно пистолети, ножове, морална отрова, насилие и бруталност…

Или поне в онези, тогава, години беше така…

И ето, че сега, когато до главата ми дойде тази преинтересна тема за апокалиптичните на вид, още и на длъж и на тежест гигантски транспортни чудеса… си спомних как видях долу, по земята, нещо като влечуго, нещо като слабо познатите тогава, донякъде и сега, австралийски изобретения, бих ги нарекъл дори “патенти”, под названието “автовлакове”. Видях ги от въздуха, където бях в малко самолетче над пустинята Виктория, устремен към едно вълнуващо зелено кътче, известно с уникалната си конна база, чиито стопанин беше назначил за треньор на състезателните коне наша сънародничка, възпитаничка на Националната ни спортна академия “Васил Левски”. За която бях решил да напиша страхотна статия…

Царят на камионитеКогато кацнахме и се запознах с боса на конете в пустинята, той ми разгада защо и как Австралия е станала и първата страна, която експериментира с дългите автовлакове. В австралийската природа, едно чудо на света, където райските места са съседи на огромни и изключително сериозни пустини, където може да се разходиш стотици километри, из които ще зърнеш тук-там само по някоя скотовъдна ферма и разработваща се шахта, ролята на такъв мощен и огромен превозвач е просто незаменима. Защото той замества непосилния труд и премеждия на стотици камиончета, замества мъките на поръчителя на товара да се добира самостоятелно през пясъците на пустинята до железопътната гара и пренатоварва необходимите му материали, оборудване и пр. А автовлакът може за няколко дни да пресече целия континент и да докара на един път полугодишната фермерска доза от всякакви необходимости… И то не на една, а на цяла верига от ферми – наведнъж!
Австралийските автовлакове са господарите на континенталния транспорт. Те са като благословени жители на австралийските пътища. Екипирани превъзходно. Даже комфортно. Кабините за нашего брата командира на волана са като в многозвезден хотел с климатични инсталации, хладилници, специални легла, специални тоалетни пр. И те си го заслужават напълно, защото има в Австралия малки и големи късове земя, където нормалният живот на хората зависи почти напълно от посещенията на легендарните австралийски автокомпозиции. Затова и местните хора малко са поразглезили шофьорите.
Никъде ги няма по другите места из нашия свят тези влакове, обути в автомобилни гуми. Болшинството са на дължина 36,5 метра, товарът на композицията е 85 тона. Съставът е от влекач и две или няколко ремаркета, но ако става дума за транспорт на руда, гориво, домашни животни… може да са и 7-8… а общият товар – може да стигне и до 180-190 тона.
Маестрото, който дирижира огромен шосеен влак на Петия континентСимпатична, и много ефективна и полезна досетливост у колегите австралийци е това, че са измислили и въвели т.н. “Програма – Почивка на кафе”. Всички водачи имат в кабината си подробна карта, на която е обозначена цялата мрежа от крайпътни бензиностанции, но и с безплатни закусвални със задължителни първосортни чашки кафе – зер най-сериозният проблем по пътя през пустините е опасността от това водачът да заспи на кормилото… Както често се случва – в старанието си да се доставят товарите по-бързо, някои шофьори пропускат установеното за почивка време, но когато то е свързано и с топлият аромат на прекрасно кафе и приятна закуска – необходимостта от почивка вълнува човека по-здраво и резултатно. 
Шофьорите, които управляват автовлак с дължина над 50 метра и товар над 125 тона преминават специална подготовка и притежават съответен документ. В някои територии на Австралия такива композиции могат да се движат по обществените магистрали само нощно време. Максимално допустимата скорост в много случаи е до 90 км/ч. В по-слабо населената Западна Австралия – до 100.
Първият автовлак – “Световен шампион” по дължина и тонаж, е австралийски… Всъщност и четирите “световни шампиона”, за които сега ще стане дума, са единствено и само “австралийци”. Камионът е Kenworth K100G, композицията е през 1999 г. в град Мерридин – Западна Австралия. Водачът Грег Марли задвижил влекача с 45 ремаркета на фирмата Marleys Transport, с обща дължина 610 метра  и със скорост 12 км/ч., като изминал цели… 8 км.
През 2000-та година в чест на Олимпийските игри в Сидни, се композира автовлак от 79 ремаркета с обща маса от 1072 тона. Дължината му е 1018 метра. Супер-шофьорът Стивън Метюз, на машина Kenworth C501T, показал невиждана до тогава гледка пред десетина хиляди зрители на старта.
През 2003 г. в гр.Мандинги – Нови Южен Уелс, триумфира нов световен шампион – с 87 ремаркета и дължина 1235 метра…
И стигаме до съвременния носител на Шампионската купа – гигантският влекач Mack Titan с прикачени 112 ремаркета, обща дължина 1474,3 метра  и товар от 1 300 тона… Мястото е Куинсленд, годината 2006. Стиснал здраво волана, шофьорът Джон Аткинсон задвижил композицията под бурния възторг на присъстващите щастливци на този пределен и досега рекорд.
И ето той царува още – цели 12 години и пита: Свършиха ли вече лудите глави… на които човешкият прогрес дължи много?

Клементе Ас
в. “България СЕГА”, Чикаго