ВРАТИТЕ

“Има неща- познати и неща- непознати, а помежду тях са вратите…”
 Джим Морисън
 1_270                                                 
  3атвори врати за посетители, поради реконструкция на сградата- най-старата галерия на Канада: Тhe Art Gallery of Ontario (Художествена галерия на Онтарио) или както често "на галено" я споменават торонтийци с "умалителното" AGO.
  От 8-ми октомври нататък всички над 15,000 произведения в нея, не само на  канадски творци, но и уникални екземпляри на Роден, Дега, Ван Гог, Пикасо и на африканско изкуство, остaват временно недостъпни за посетители. Предвижда се реновационните дейности, по проект на тъй много обсъждания и световно утвърден архитектурен гений-знаменитост, роден в Торонто, Франк Гери, да приключат до следващото лято 2008.
     Единствената колекция която ще остане "незаключена зад дверите” е "Направо в лицето", истински “Народият проект от портрети” (Gillian McIntyre, InYour Face: The People’s Portrait Project ), сътворени от хората  и за хората.

  Copyright: Art Gallery of Ontario 2007

  2_270 Изложбата "Направо в лицето " възниква преди година в отговор на призив-инициатива на АGО, широко рекламирана в медиите – за набиране на портрети, нарисувани от художници-любители. За разлика от сходния с нея популярен международен годишен конкурс в Лондон,"The BP Portrait Award”, тя се развива като най-успешния обществен проект на галерията, защото умишлено "пропуска" да включи в  критериите за участие стандартни, ограничаващи кръга на участие елементи, като: конкуренция, оценка, съдничество. Eдинствени изисквания за участие са изпратените творби да са оригинали, с размери 4 / 6 инча и с прехвърлени на АGО изключителни права за възпроизвеждане.
Започнала като рискован експеримент, инициативата се превръща в триумф на идеята за ангажиране на широката публика в творческия процес на изкуството. Седемнадесет хиляди са получените от участниците портрети. Всички те са изложени и изпълват от пода до тавана цели стени, в определените за проекта зали.

 3_270    Джилиан Маккинтайър
Снимка: Елена Дойчинова

   Ден преди закриването на AGO разговрям c Джилиан Маккинтайър, координатор на образователните програми на галерията и първоосновател на " Направо в лицето ". “Идеята да направим експозиция от портрети, нарисувани от обикновени хора, не-художници се зароди в края на 2005 г., по време на един обяд с колегата ми, Дейвид Уистоу специалист по интерпретативно планиране”, казва тя. “ Работехме по една изложба: 72 бронзови фигури на Дега, все еднотипни: конници, жени -танцьорки, жени в банята… Как ще задържи подобна монотонност за повече от минута някой посетител, който не е непременно почитател на Дега?! Трябваше да направим "нещо"… Речено, сторено, заработихме заедно с Дейвид  по това един вид – “съмишленичество"

  Джилиан и  Дейвид споделят качества и единомислие и в друго отношение: вместо "авторитетно" да се изолират по кабинетите си,  те обичат да разговарят с посетителите, да обсъждат с тях впечатленията им от картините. И за да ги накарат още по-добре да се почуствуват и "у дома си" и с Дега между стените на галериятa, в един момент дори слагат насред  експозиционната зала – лост за балетни тренировки. 3апочват да канят ученици от балетното училище като живи модели за художници-любители от публиката. “Трябваше да го видим с очите си, за да го проумеем”,  казва Джилиън. “Единствено  cъпреживяването на творческия процес с този на художника, може да доближи изкуството му до хората. Без ангажиране на обществото в подобен вид социално и визуално ограмотяване няма интерес към галериите, а смисълът от такива експозиции е буkвално нулев".

   Джилиън и Дейвид предизвикват своего рода революция: трябва им време и постоянство да разбият непроходими стени от стереотипното мислене на различни нива, че експозиционната зала е “запазена територия” за специалисти и "ценители" на изкуството. Борят се и с несигурността и страха пред неизвстното, които съпътствуват всяко начало…

  “Когато най-после ни отпуснаха зала за проекта, се изправихме пред белите стени и доста сериозно си казахме: ами ако не получим никакви портрети, ами ако само собствените си два портрета трябва да окачим… беше си  чист експеримент, като скачане с парашут в празно пространство” смее се  Джилиън. 
 

 5_360  6_360

Снимки: Елена Дойчинова

  Джилиън Маккинтайър има бaкалавърска степен по история и магистърска по музейно дело oт University of Toronto.  Родена е в Англия и живее в Канада от 17 години, а съпругът и е от Тринидад. Честите пътувания и богатсвото на междукултурното общуване в личен план, я тласкат към изучаване на чужди езици и насочват професионалните й интереси към специализация в една строго профилирана област на музейното дело: възприятие на изкуството от малцинствените общности. Има зад гърба си много  научни публикации и успешно завършени проекти.  

Bсе пак любимият проект на Джилиън си остава "Направо в лицето”. Дори самото му название е алегорично послание към всички, за които галериите са някакви елитистки институции, a не дом за всички. Дом – уютен, в който изкуството e достижимо и има значение и смисъл.
  "Всеки разпознава себе си в тази изложба”, казва Джилиън. “Лицата са познати: eто, това съм аз, това е детето на съседа, хората с часове разглеждаха…Tрогнаха ме пакетите, в които пристигаха портретите: грижливо опаковани, често завързани с панделка, придружени с пo някоя лична история… Скици, графики, портретни фотографии, маслени бои, карикатури, шаржове: индивидуални, колективни: от училища, семейства, от хора с недъзи, компании, съседи… истинско богатство! Творчският изказ не е статична величина, той се развива и не признава понятия като "обикновени хора", защото е заложен у всеки.   

 AGO ще е напълно обновена след реконструкцията не самo отвън, но и концептуално. Планирани са  много повече подобни проекти с обществено участие. “Някой ден, защо не, бихме направили нещо, посветено и на българското изкуство, спонтанно предлага Джилиън. Мисля, че изкуството е универсален "език", който свободно прекрачва през "вратите" на всяка култура.”
  Затворените врати на АGO сa отворен прозоерц за оригиналната изложба "Направо в лицето”. Cкоро тя ще замине за съвсем нов и престижен постоянен "дом" в Отава.Там тя ще се присъедини към богатствата на Портретна галерия на Канада, една скорошна програма в рамкте на Националната Библиотека и Архиви на Канада, под егидата на федералното правителство и ще  послужи като предствителна изложба при предстоящото й официално откриване на 29 октомври.

            * * *

Всяко чудо за три дни, но не и в Онтарио!

     Особено след изборите за народни представители на 39-тото Провинциално Законодателно Събрание и историческия референдум за смяна на избирателната система на провинцията на 10-ти октомври. Пет дни след изборната победа на Либералната партия на Онтарио, темата дали и доколко тя е триумф, е все още "гореща".

   Гражданският вот каза недвусмислено думата си по отношение разпределнието на местата в управлението и сами по себе си цифрите говорят красноречиво. Oт 107 места в провинциалното Законодателно Събрание 71 ще бъдат за либералите на Далтон Макгинти, 26 за консерваторите на Джон Тори и 10 за новите-демократи на Хауърд Хамптън.

  Факт е обаче че само 52.8% от избирателите гласуваха, 22% не гласуваха или: 42 от 52.8% са гласували за Макгинти.

  "Ако искате да видите накъде отивам, вижте откъде идвам!" ободри в отговор с основателно задоволство гражданите на най-голямата провинция на Канада – победителят и Премиер на Онтарио от 2003 г. насам, Далтон Макгинти. Резултатите от изборите "заковаха" мажоритарното управление на  правителството му и откриxa врати към втория му пореден четиригодишен мандат.

1_elections_270   Според политически анализи и коментари на канадската преса широко дебатираното предложение на торите да се въведе държавно субсидиране на конфесионалните училища, бе "ахилесовата пета" на предизборанта им кампания, и подсигури пълния им  изборен разгром.  C "правилото на изгубения вот" отчетоха грешките и на ляво-центристката Нова Демократическа Партия, със социал-демократична платформа, която обещаваше "честна сделка” на работещите семейства, и премахване на учебните такси на студентите.

   Най-вече се разгорещиха страстите в дебата- post factum, около проведения за първи път от  1924 г. насам реферндум, за смяна на избирателната система.

   Упълномощена от Парламента на Онтарио независима Гражданска Асамблея за Избирателна реформа гласува единодушно още през април т. г. за необходимостта от смяна на съществуващата избирателна система. Предложението й, базирано на  8-месечни проучвания бе за въвеждане на смесено-пропорционална избирателна система с местна специфика и  “Made in Ontario”, по модела на прилаганите в Германия и Нова Зеландия. По този начин, депутатските мандати за отделните партии биха се разпределили пропорционално на броя от гласове, подадени за съответната партийна листа. Или: всеки гласоподавател получава една бюлетина, но гласува с два вота: един, за предпочитаната от него партия, и друг за предпочитания от него кандидат.

   По данни на Elections Ontario, за да бъде одобрена, предложената нова система, тя трябваше да получи подкрепата на най-малко 60% от провинциалните гласоподаватели, както и на мнозинството избиратели в поне 60% от всички избирателни райони – доста висока и остро критикувана от противниците й избирателна бариера.

   В резултат на проведения на 10-ти октомври реферндум гражданите на Онтарио категорично гласуваха за запазване на status quo и отхвърлиха реформата. Според текущо актуализирани данни, от общо 2,704,652 валидни вота 63.1% са в полза на съществуващата мажоритарна избирателна система (обикновено мнозинство), с повече от 50% превес в 102 избирателни района, а от 1,579,684 валидни вота 36.9% са за смесена пропорционална система, при повече от 50% превес само в 5 избирателни района.

3_elections_300   Изследвания на общественото мнение показаха, че като цяло резултатите не изненадаха никого. Както отбелязват някои водещи канадски медии:"Онтарийци искаха промяна, но не знаеха как да я постигнат. Затова се xванаха за нещо познато и изпитано: старата мажоритарната система, a както е известно – тя e “зелена улица” само за големите партии от "триъгълника" и зa често – недотам стабилните им мажоритарни правителства. Спомогна за това и недостатъчната  обществена осведоменост по същността на дебата за видовете избирателни системи по време на кампанията, не  без "помощта" на "неутралните" Elections Ontario, които пък щедро подкрепиха с $6.8 милиона рекламата и на двете"!

    Добра новина за мнозинството средностатисчески граждани на Онтарио, в дългосрочен план ще остане – новоучреденият официален празник (почивен ден) на провинцията: "Ден на семействoто" който ще бъде всеки трети понеделник на месец февруари. Ще ги радва най-вече разбира се – фактът, че икономиката, за която усърдно се трудят през цялото останало време, е достатъчно стабилна да поеме лукса на 2 – та билиона, който  почивният ден ще й коства….

* * *

 Вратите, пътните врати…
от толкоз минали години; 
те с шум закрехнати назад…
когато вечер се завръщате,
ви сторват път и сякаш казват:
– Минете, моля господине!
Атанас Далчев

   "Ако искате да видите най-редките паметници на изкуството и културата и да потънете в мистерията на една непозната страна: посетете България!"

culture_1_270   С тези думи Надин Божара координаторка на пътешествие до България идната година, организирано от Кралския музей на Онтарио кани отсега всички желаещи.

  Наскоро тя се завърна от петдневно пътуване в родината ни и няма търпение да сподели възторга си от видяното. Предстои й рекламното представяне на туристическия тур и на България, в сградата на музея. Събитието е предвидено за 25 октомври, като основен лектор ще бъде известният художник иконописец и утвърден канадо-български реставратор и изкуствовед Проф. Румен Киринков.

   Инициативата е на Кралския музей на Онтарио, в сътрудничество с Canadian Travel Abroad Ltd. и Balkan Travel Service Ltd. Дестинацията България е съгласувана с канадския Government Travel Committee, в категорията културен туризъм. На доброволците на музея се пада главната задача: да организират маркетинга и рекламната кампания на пътуването и да наберат необходимитe 25 участници в него, за да може то да се състои. Цената на пътуването за 14 дни е 6574 канадски долара, което включва пътуването и абсолютно всички останали разноски по пребиваването. Паралелно с това инициативата е и кампания за набиране на средства за Кралския музей на Онтарио, защото $300 от цената на всеки туристически пакет ще постъпи като дарение за Кралския музей на Онтарио, а чрез това и за обогатяване културата на Торонто.

   "Не зная колко българи биха се интерсували, защото те си имат семейства и близки в България, но те може би ще искат да запишат децата си, които са израстнали тук и вероятно не знаят толкова много за България”, споделя с мен Надин Божара. С нас ще пътува арxеолог-консултант от музея, г-н Кристоф Цуик, който е помощник куратор в музея, специалист по европейска археология и говори славянски езици. Химо Мансур, собственик на канадската туристическа агенция Canadian Travel Abroad Ltd работи с България още от 1983 г. Имаме и отличен партньор в България: г-жа Румяна Райкова, мениджър на Balkan Travel Service Ltd, c повече от 25 г. опит в организрането на посещения на страната, за гости от висок ранг от цял свят".

"За събитието на 25 октовмври очакваме представители на българската дипломация и общност тук, поканили много хора, участници в предишни туристически пътувания, организирани от музея, всички са добре дошли!"

Надин е автор на рекламната брошура за България, за която самa е подговила текст и снимки: с любов. Защото Надин е абсолютно ентусиазиран искрен почитател на България. Има бакалавърска степен по изящни изкуства и се е любувала на България с "очите" на художника. Снимките, които е направила в България издават интереса й предимно към архитектурните пметници,фреските, иконите, историческото богатството на българските манастири.

   В условията на невероятно голямата конкуренция в предлагането на пазара на туризма България тепърва ще се развие като предпочитана туристическа дестинация, според Надин Божара.

    Причините са много: едната е наличието на уникалните й исторически съкровища: тракийското и всички златните съкровища в НИМ и много други, златна маска-фиала и най-скорошните архелогически находки на Георги Китов, фреските на Рилския манастир, Боянската църква, писмените паметници, манастирите.  "Такива неща няма къде другаде да се видят", казва Надин. "Цялата библия е "разказана" чрез иконописта,  стенописитe, а фреските са много запазени. Hавсякъде си личи, че България милее за опазването на старините си и влага средства и грижи за това".

   Друга причина е тръпката пред неизвестното. 3а канадците България си е все още място, пълно с тайни, мистериозно: малка страна, но си има и море и планини и толкова богата история…

   "И много плодородна земя!” бърза да добави Надин. “Произвеждат се невероятно вкусни, органични хранителни продукти. Станах заклет почитател на българската кухня и на българските вина, на киселото мляко, сирената, а също и зеленчуците. В България всеки ден изяждах огромни количества салати, повече от три пъти на ден. За да изглеждам здравословно, както българките: красиви и елегантно облечени".

culture_3_270Според Надин България е "пленително място", в което се преплитат най-хубавите елементи на модерната епоха и миналото. Затова не бива да бъде пропусната сладостта от романтиката на автентичността й именно сега; скоро туризмът ще бъде истински проспериращ бизнес в нея и може да я "завоалира":

" Животът на село е толкова романтичен: влюбиx се в българските села! Също и в домашният добитък, който се движи необоспокояван от огради, пасе си волно из поляните. Мисля, че това е нещо, което е на изживяване: тези овчари със стадата по залез слънце – да ги видиш е истинско чудо. Добре, че можем да го видим сега, защото скоро няма да ги има…"

 България не бива  да занамарява поддръжката на исторически сгради като например тази на Централна баня в София, според Надин и  ще спечели, ако доразвие туризма, свързан с наличието на минерални извори.

Надин Божара е доброволка-координатор към Кралския музей на Онтарио от пет години. Потомка е на преселници от Австрия и Нормандия, дошли в Канада в средата на 18 в., и я забавлява усещането за "прибиране у дома" и атавистично носталгичното притегляне към родния континент на дедите й: Европа. Организирала е вече два тура за музея: до Португалия и Испания и е посетила три европейски столици: Виена, Будапеща и София. В свободното си време чете и спортува: има разряд за майсторство, по кану в бързи води.

Доста работа по подготовката за посрещане на канадските гости очаква и българската страна:  но Румяна Райкова от Balkan Travel Service Ltd е готова за предизвикателството. Завършила география на туризма и международни икономически отношения, тя има опит в "предусещане" динамиката на родната икономика. За човек с нейната професия, при това от страната – домакин е важно,счита тя, непрекъснато – не само да следи, но и да „опитва”лично качеството на услугите, които предлага: логистика,културен живот, атмосфера…

"Имаме толкова „продаваеми” неща, казва Румяна, “такъв потенциал: природа, култура! Спокойно можем да кажем, че в Европа страните със сравнимо културно богатство са три – Италия, Гърция и България….дотук ще спра с даденостите, без дори да навлизам в темата за умните  предприемчиви българи… Какво липсва тогава? Как и ние като като швейцарците: с малко материал и много работа (сред тишина, ред и спокойствие), да станем “Швейцария на Балканите"?

“Работа…що е то? Като постоянно средство за постигане на успех тя беше изтласкана през последните 20-тина години у нас, от привнесени въображаеми лостове с нетраен характер – спечелването на „лесни пари"…А отговорът е един: да се погледнем отстрани и да въведемред и работа: класически рамки за перспективен просперитет.
Защото както си подредим и преметем двора, така той ще изглежда”.

A към чисти и китни дворове вратите за гости и сами се разтварят!

Елена ДОЙЧИНОВА, кореспондентка на в-к "България Сега", Торонто, Канада