
„Каквото посеем, това ще пожънем” е казал народа ни.
Това в пълна сила важи за нашите деца. Навиците на детето изграждаме ние. Преди да се впуснем в проблема за възпитанието на детето в трудолюбие ми се иска да ви разкажа за едно много популярно телевизионно шоу в Америка „Аз или кучето”. Ще кажете, та нали сега говорим за деца, а не за домашни любимци?
Да, така е, но се оказа , че това предаване е любимо на много деца. Без значение дали имат свое куче или не, те го чакат с нетърпение. Какво ги привлича?
На пръв поглед, как може шоу за коригиране на лошите навици на кучетата да прикове вниманието на децата? Ако е това, че има животни, то животни има и в други предавания.
Какви лоши навици, може да има едно куче?- ще кажат някои. Не сме ли само ние -хората с лоши навици? Кучето може да отваря шкафове и изважда всичко от тях, да ревнува и да не позволява интимности на стопаните си, да не оставя на мира гостите, да притеснява на масата и още много, много други, които стопаните на кучета много добре знаят.
Оказва се, че виждайки на екрана, как стопанина е нужно да тренира домашния си любимец, те осъзнават необходимостта да бъдат послушни и да изпълняват изискванията на своите родители и това помага за мира и спокойствието в семейството.
Затова народа ни е казал „Каквото посеем, това ще пожънем”. Каквито трудови навици създадем у детето ни, то такива ще има. Те ще му служат и ще му помагат или съответно ще му пречат или спъват в живота. Разбира се, всеки родител иска да възпита своето дете в трудолюбие. То е в основата на всички постижения, които очакват детето само да протегне ръка и да ги достигне. В труда се крият всички успехи- в науката, в спорта, в техниката и всички достижения. Няма нищо създадено без труд. От него започва всичко. Всяко достижение изисква усилие, а всяко усилие носи достойнство.
Какво е труд за децата? Още от раждането си детето започва да се труди. То се труди за своята храна. Стои с часове на гърдите на майка си, за да се нахрани. По- късно играта, ученето, рисуването, спортуването са труд. С всички тези дейности детето се подготвя за реалния живот.
Играта
Децата обичат да играят и за да играят ще са щастливи да изпълнят всички условия, които поставяте. Когато родителят не поставя условия за прибиране на играчките и подреждането им, то те оставят разхвърляни или той ги събира след децата.
Ако системно детето си оставя играчките разхвърляни и не го е грижа, то няма да се научи да ги пази. Ще се загубят части и детето ще иска да купувате нови и нови играчки. В началото е добре да прибирате заедно с детето, за да вижда, че това е важно и да знае как да го прави само. Поощрявайте го за старанието, макар в началото да не е толкова прецизно. Напомняйте всеки път преди игра, за това, че трябва да се подрежда всичко обратно по местата и питайте дали детето има нужда от помощ. Оставяйте специално време за това. Например, ако вашето дете иска да играе с приятели и ги покани за игра у дома, кажете му, че пет минути преди края на играта, ще започнат почистването. Напомнете, поне веднъж , че времето наближава. В началото, до като създадете навика, правете всичко под формата на игра, в която детето неусетно ще е прибрало.
Не започвайте нова игра без да сте приключили и събрали всичко от предишната. Въвеждайте и малки наказания. Ако въпреки въведения ред и изисквания детето си остава играчките, може да ги вземате и то да няма право да играе с тази игра един – два дни.
Рисуването
Нека детето да приготвя работното си място за рисуване само. Нека да донася материалите, за да знае по-късно къде да ги връща обратно.
Създайте навици, детето да цени, пази и уважава резултатите от своя труд. Имайте папки, където да събира рисунки и неща, които обича. Показвайте ги на гости и приятели. Съхранявайте ги на удобни за детето места, така че да може да се връща към тях.
Хранене
Детето трябва да знае, че храненето започва с измиване на ръцете и помагане в сервирането и завършва с разчистване на масата.
За да си пази нещата и да расте организирано и подредено, много важно е да създадем удобства за това. Трябва да има шкафове, рафтове, гардероби, които да са много удобни и достъпни. Веднъж въведен редът е по – лесно да се изисква от детето да го спазва.
Децата обичат да помагат
Когато вие чистите къщата, давайте и малки неща, които детето да прави. Ще му е приятно, защото сте заедно и ще се чувства пораснало и отговорно. Така постепенно ще се научи и да пази чисто и подредено. Достатъчно е да му напълните малка спрей бутилка с вода и оцет и да му покажете какво да прави.
Когато готвите, ангажирайте децата да ви помагат. Четете им рецептата, карайте ги да помнят за някой продукт и най- вече гледайте да ви е весело. Порасналата ни вече дъщеря Мира и сега си спомня за времето ни в кухнята, когато сме готвили заедно, разказвали сме си истории и ни е било много хубаво.
Добре е децата да се чувстват отговорни от най- малки за техните неща. Започнете с занимания, които най- много обичат и са им приятни. Ако обича да носи играчка, когато излиза, то нека само да я избере, да я приготви и да отговаря за нея. Така постепенно ще се учи да си приготвя нещата за детската градина, за училище, а вие само ще подсещате и проверявате.
Трудолюбието се учи
В Америка има една практика, която учи децата на трудолюбие. Децата продават лимонада на улицата. Правят сами лимонадата, подреждат масата, канят минаващите. Възрастните подкрепят инициативата на децата и дори и да не са жадни се спират, за да поискат чаша лимонада. Обикновено парите се събират за нещо специално, което искат да им купят или, ако семейството е осигурено, то детето събира парите от своят труд за дарение за дом за сираци, пострадали от бедствия и др.
Постепенно, с порастването на детето се увеличават задълженията му, както и трудът, които то влага за изпълнението им. То се труди в училище, учи уроци, спортува, развива талантите си, рисува, свири на пиано, помага в къщи, грижи се за себе си и околните.
Какво означава да обичаш труда? Обичаш труда тогава, когато правиш нещо, което обичаш.
Особено важен за развитието на детето е този труд, които е творчески и му доставя истинско удоволствие. Тогава то може с часове да прави неща без да му омръзне. Това означава, че детето е намерило своето призвание. Разбира се за това са родителите, за да го насочват и му помагат да развие своите таланти. Открие ли ги, то ще се труди с удоволствие. Истинските резултати се постигат, когато това, което се прави се обича. Така е за възрастните, така е и за децата, затова подтиквайте децата, да правят това, което обичат, което ги вълнува. Поощрявайте ги. Учете ги на търпение.
Трудолюбието е една от непреходните морални категории. Ако възпитаме детето си в трудолюбие ние сме възпитали един добър за себе си и обществото човек. Затова и пословицата в детското букварче казва: “Трудът краси човека, а мързелът го грози”.
Лили Паслиева
Български Учебен Център “Знание”, Чикаго