Скоростните рекорди в техническата сфера на нашата цивилизация не са само доказване на воля, мускулна мощ и кураж у човека. Те са още и мерило за достиженията на хиляди великолепни инженери, в чиито разработки се влагат огромни средства. Те са доказателство и за прогреса на дадена част, или дори всеобщия прогрес на даден къс от време в човешката цивилизация.
30 км/ч.
Първият реализиран скоростен рекорд от автомобилната ера на човечеството поставя на пиедестала френския инженер и състезател Емил Левасори по време на състезание по трасето Париж – Бордо. Светът се хванал за главата, когато чул, прочел, думите на рекордьора: „Ние изкискахме от моторите 30 километра в час! Това беше невероятно безумие!”
За съжаление в 1895 година, когато става това, още няма регистриращи показатели, по които да се утвърждават рекорди на скорост и Емил остава в историята само със своята крилата фраза.
63 км/ч. – 92.7 км/ч.
Така първият световен рекорд на скорост става притежание, както се полага, на граф. Първият официален рекорд е 63 км/ч. И е притежание на граф Гастон де Шаслу-Лоба. Той преминал като светкавица с летящ старт точно отмерения… 1 км.
Графът, обаче, е бил сериозно увлечен в своето хоби и в 1899 година станал просто легенда, постигайки 92.7 км/ч. Нашите колеги по медиите в това време написали, че това е над границата на човешките възможности. Граф Шаслу-Лоба е извънземен!
100 км/ч
Да, ама не! Само след два месеца „вечният съперник” на графа – професионалният автомобилист Камил Женатци, преминава сакралната граница – 100 километра в час! И постига този разгромен за графския си противник резултат благодарение на своята ослепителна спортна кола, наречена лично от него, който се чувствал като неин съпруг и повелител, с леко ироничното „Вечно недоволната”. А вечно недоволната би трябвало да е много доволна, защото по това време била единствената в света, окичена с електромотори и подсилена с непозната до тогава пластична хирургия – аеродинамична фигура, изваяна от легирана алуминиева сплав.
205 км/ч. – 228 км/ч.
Тук вече откриваме още един ослепителен куриоз: следващата „немислима” граница на скорост била преодоляна от машина захранвана с енергия от все още не „изписаните” от употреба парни двигатели! В 1906 година Фред Мериот, с автомобил марка Stanley стигнал до 205 км/ч. Двигателите с вътрешно горене по това време са все още твърде несъвършени. Чак през 1909 година Виктор Емери постига във Великобритания 202 км/ч. с бензиновите двигатели на Blitzen Benz. Роберт Бурман в 1911 година повдига още малко рекордната граница с тези двигатели – до 228 км/ч., използвайки ауто с ДВЦ.
327 км/ч.
През 1927 година на трасето в Дейтона-Бич Хенри Сигрев профучава със своята машина Sunbeam „The Slug“ 1000 hp, край купчината авторитетни лица, които трябва да утвърдят рекорда, с 327 км/ч., което е и сензация за отмерващите разстоянията в мили – премината е границата на 200 мили в час! Не трябва да се съмнявате – в тази каляска са впрегнати два авиационни мотора с обща мощ 900 – 1000 конски сили. И въпреки, че те са вдигнали стартовата маса на автомобила до 4 тона – с тяхната помощ се очертава накъде ще се върви в бъдеще.
404 км/ч,
Моторизиранато човечество добре знае името на знаменития пилот Малкълм Кямпбел и неговата „Синя птица”, летяща с моторите на Napier. Няколко пъти тя не долетява до мечтания рекорд. Но в 1931 година Кямпбел пристига в Дейтона Бич с новата версия на легендарния си автомобил – Campbell-Napier-Railton! Резултатът е 396 км/ч. Следват още 11 месеца работа над всяко болтче по корпуса и какви ли не още магии по гуми, части и гориво… за да се стигне през 1932 година до нов етаж в сградата на рекорда – 404 км/ч. Британският кралски двор, или направо по нашему – Английската кралица, връчва на пилота званието „Рицар”!
502 км/ч, – 640 км/ч.
В края на 30-те години на миналия век мощните турбореактивни двигатели започват да овладяват модата в автомобилната мания за най-високи скорости, но на границата на новото време американецът Джон Иистън успява да постигне през 1937 година 502 км/ч, възползвайки се от цялата достъпна тогава мощ на ДВС и поставяйки на автомобила си два авиационни мотора Rolls-Royce с мощност 5000 конски сили. По-късно Джон Коб успява да регистрира 595 км/ч. И още по-нататък – 640 км/ч.
1014 км/ч
В днешно време джигитите на високи скорости са влюбени в реактивните двигатели. През 1970 година американецът Хари Габелич с кон Blue Flame, извинете – автомобил с реактивна турбина от около 22 000 конски сили, по пистата в пресъхналото езеро Боневил, постига скорост 1014 км/ч
Днешният световен рекорд 1228 км/ч.
Днешният официален световен рекорд за придвижване по земя е на т. н. „свръхзвуково транспортно средство Thrust SSC” и е регистриран на 1228 км/ч. Вписан е в 1997 година. Този връх е поставен на трасе в пустинята Блек-Рок, САЩ. Машината е била с два турбовитлови мотора Rolls-Royce Spey стигащи в режим на форсаж 110 000 конски сили. „Водач” на това страховито транспортно „средство” бил пилотът от Кралските военновъздушни сили на Великобритания Енди Грийн.
Бъдещето – 1000 мили в час! /1609 км/ч./
Пред прага сме на старта на същия този Енди Грийн със специално конструираната нова фурия на име Bloodhound сSSC. Помагат английските ВВС с два реактивни двигателя. Също и компанията Jaguar с някакъв специален бензинов мотор V8, цялата мощ на който ще се използва от моторите на електроосигуряването и помпите за гориво. Очаква се, че Грийн ще бъде първият човек, който ще се поразходи по твърда земя със скорост 1609 километра в час, което е и фантастично чаканото прескачане на границата 1000 мили в час.
Има и още едно влудяващо съобщение… Трябва да се прави разлика между скорост на все пак нещо, макар и в микроскопична доза, приличащо на автомобил. Защото и днес световният рекорд на неотделящо се от земната повърхност транспортно средство е 10 430 км/ч. Поставено е с ракетна шейна, движеща се по специален релсов път. И кой е пилотът? Не е имало пилот. Може всеки да се впише като такъв. Комуто и пръв изпълзявам аз, пилот на ракетна шейна, световен рекордьор на скорост по суша:
Климент Величков
в. „България СЕГА”, Чикаго
NB: Току-що бях в „Бар Чикаго”, където Джо Тарабата и другите наши съгледвачи от групата ме информираха, че Bloodhound SSC на английската свръх-технолгична спец-група, която подготвя новия световен рекорд закъснява. Пуснали били ново съобщение, в което, без да упоменават предишната дата, съобщавали, че се „надяват да подобрят скоростния рекорд на суша през 2016-та…”. Па макар и на 31 декември. И да го докарат до „поне 1280 км/ч.” Пистата е по дъното на пресъхналото езеро Хакскен Пен в Южна Африка.
Преди се говореше за 1609 километра, което е израз на огромната любов към съдбовната мярка в мили, и ще бъде равно на 1000 мили в час. Да, мили, по които се изчисляват, разбира се, даже и шофьорските заплати на нашите чикагски трок-джигити! „1000 мили в час” – представяте ли си да вдигнем тази скорост с трока? И как всички ще си изпонакупим след това по 2-3 гръцки острова в Егейско море, под Родопите…
