Бихте ли посъветвали детето си да стане шофьор на камион?

Най-добрата мярка, за това дали някой си харесва работата, е да отговори на въпроса дали ще посъветва детето си да поеме по неговия път. Всички, на които смe задавали този въпрос дават „смесени“ отговори в зависимост от годините на запитания. По-младите шофьори са по-склонни да посъветват децата си да застанат на волана „ако се наложи“. По-старите обаче са по-песимистични и много често отговорът е отрицателен.

Една позната метафора сякаш обобщава груповото мнение. „…Транспортната администрация прилича на мафиот със зареден автомат – постоянно изстрелва нови и нови закони и никой не знае кога ще бъде улучен…“ Други се оплакват от увеличаващият се стрес по пътищата. Все повече и повече хора карат и набират съобщения по телефоните си. Това означава, че професионалните водачи трябва да отделят два пъти повече внимание зад волана, за да са в безопасност. Други говорят за липсата на уважение към професионалните шофьори. Разбира се има и много други причини, но като че ли тези са от най-популярните.

Ние всички се опитваме да се отнесем с разбиране защо Федералната транспортна администрация по безопасност „изстрелва“ толкова много изисквания и регулации. За тези от нас, които са отдавна в индустрията, е лесно да се направи сравнение с периодите преди 2010, 2005, или даже преди 2000 година. Това, което става сега обаче, чупи всички рекорди. Нескончаемите поправки в регулациите за часовете на работа, медицинските карти и за капак новите програми за досиета, за безопасност на фирмите и шофьорите (CSA), май дойдоха в повече на всички. Сега Американската транспортна асоциация поставя под въпрос новите правила за часовете на работа в съда и се обръща към Конгреса да поеме в свои ръце създаването на нови правила, които да почиват на здрава логика. В отговор, Федералната транспортна администрация по безопасността провъзгласи нов 5 годишен план за подобрение сигурността на каране при старите шофьори. Сякаш тези хора не са чели статистиките които сочат, че най-безопасни и отговорни на пътя са старите шофьори. От друга страна общото застаряване, води до застаряване и на хората зад волана, с главно участие на генерацията на „бейби-бумърите“. Цифрите показват, че през 2012 г. 5,560 души на възраст 65 г. или повече, са загинали при катастрофи, което е увеличение с 3% в сравнение с 2011 г.
Тук бих могла да добавя и моите лични наблюдения при някои колеги  за това, какви страшни последици имаше диабетът за краката им. Година след година някои намаляваха карането като накрая въобще престанаха. Но дори и да спреш да караш камион, все пак ще ти се налага да караш кола, а при силно влошено здраве и това би могло да бъде проблем.

Според новата програма за безопасност ще се сложи фокус върху нова система от данни, наречена „сребърна защита” на възрастните шофьори в автомобила. Шофьорското поведение като възприятие, гъвкавост, сила на мускулите и разбира се зрението, ще се вземат под внимание с напредване на възрастта. Нищо не ни остава освен да си пожелаем късмет, защото никой млад или стар, не е застрахован срещу здравословни проблеми, а загуба на правото да шофираш в Америка, означава и загуба на личната ни независимост.

Що се отнася до „текстването” в колите то няма да спре и само ще се увеличава, освен ако не се забрани напълно, както при професионалните шофьори. До тогава всички ние трябва да сме на „тръни“, защото шофьорът до нас може да не ни вижда и да си текства. Тогава всичко, което можем да направим, е да се оглеждаме за евентуална опасност.

Уважението. Ясно е, че то трябва да бъде заслужено. Това важи и за професионалните шофьори. Начинът, по който то може да бъде спечелено, е като си вършим работата добре и професионално. Всеки ден. Без изключение. Ако и тогава не ни уважават трябва да погледнем в огледалото. Може би причината е там. Според мен уважение не е трудно да бъде спечелено. Просто трябва да си вършим работата съвестно и да се опитаме да бъдем малко по-човечни от другите до нас. Като се има предвид какво борене с лакти и ритане по кокалчетата пада, това като че ли не е от най-трудните задачи.

И така, защо ще посъветвате вашето дете да стане професионален шофьор?

Най-често срещаните отговори са „независимостта“, „възможността да има добре заплатена работа“ и т. н. Представата за независимост обикновено се свързва с широкия път и отвореното пространство, с възможността да работиш по начин, който ти харесва и толкова дълго колкото искаш.
 
Възможността да имаш работа не е за подценяване. От 2008 г. насам пазарът за работна сила е много труден за всички. За всички, с изключение на шофьорите на камиони. Отворете вестниците или пуснете радиото и веднага ще чуете за фирми, които търсят шофьори. Една от причините младежите да стават шофьори, е просто защото има отворени позиции за такива. Американската тръкинг асоциация предрича недостиг на шофьори най-малко за следващите десет години. Според простото икономическо правило за търсене и предлагане, тази ситуация би трябвало да доведе до по-добро заплащане при шофьорите. Средната работна заплата през 2012 г. е била $42,498.21 и шофьорите, с които съм разговаряла, изтъкват че са имали по-голям доход от този. Всичко това показва, че професията на професионалния шофьор крие възможности. Това е шанс за един баща да се погрижи за семейството си, за един младеж да спечели пари за колеж и нека не забравяме, че и жените имат добри възможности в това поприще.
И така животът е Ваш, и Ваш е отговорът дали харесвате това, което работите. Ако отговорът е „Не”, може би трябва да направите нещо по този въпрос…

А, за малко да забравя да попитам: „Бихте ли посъветвали детето си да стане шофьор на камион?“

Успех!

Чанита Паунова
Екип „Волан и пътища”
в. „България СЕГА”, Чикаго