Честито на всички почитатели на поредицата на Е.Л. Джеймс „50 нюанса сиво”! От 14-ти февруари екранизацията на първата книга се върти по кината, при това с феноменален успех, така че всички привърженици на романа могат да отидат и да уплътнят представите си за сътворената история на Джеймс. Ако, разбира се, не останат разочаровани от продукцията както мнозина фенове по цял свят.
В тази връзка, наскоро попаднах на една хумористична „демотивация“, на която до образа на актьора изиграл Крисчън Грей беше написано нещо от вида на: „Скъпи момчета, ако тази година искате да си намерите приятелка, просто изчакайте да приключи прожекцията на „50 нюанса сиво“ до киносалона, облечени в костюм, с букет цветя в едната ръка и камшик в другата“.
Това определено събуди смях в мен, но и ме накара да се замисля за поредните очаквания на нежния пол спрямо нас – родствениците на Адам, повлияни от образа на измислен герой, живеещ единствено между страниците на нов бестселър.
Първо трябва да отбележа, че поне до някъде тази представа я категоризирам като глътка свеж въздух (особено частта с костюма). Не за друго, но понеже до момента българският образ на Дон Жуан изглеждаше така – облечен в анцуг с печатна грешка в надписа на марката (например „Adidos“), върху който незнайно защо е сложено кожено яке (по възможност с напукана тук-таме еко кожа), с ключа от „Astra“-та в едната ръка и шишето бира в другата. От мобилния телефон в джоба се носи на всеослушание песента „Харесвам лошите момчета“ или „Видимо доволни“, а между устните се мъдри запалена цигара, чийто дим влиза в премрежените очи. На това му казвам бетонирана BG класика, защото момчетата тук, независимо от тенденциите, често се връщат към този образ.
Бързо след забавната част на посланието обаче, ме налегна съжаление към всички мои събратя… Очевидно отново бе настъпил момента да слагаме маски и да го играем някой друг и по-точно някой, по когото са полудели почти всички жени по света. Най-лошата част е, че този „някой“ дори не е реален, а се очаква ние да му вдъхнем живот. Имате ли представа колко трудно е това? 
Само до преди няколко години от нас се изискваше да бъдем бледи като призрак, но да умеем да блестим на слънчева светлина. Да сме нечовешки силни, като побоя над Чък Норис да се счита за сутрешната ни загрявка и по възможност да заместим наливането с бира с лочене животинска кръв. С други думи, да сме Едуард Кълън (вампира от „Здрач“) от плът и кръв, макар той да попада в графа „живите мъртви“.
Сега трябва да зарежем издължените кучешки зъби и да блеснем с пропорционална усмивка, да заменим дългите шлифери със сив костюм и да се оборудваме с препълнен килер (понеже нямаме цяла свободна стая) принадлежности от близкия секс шоп. На всичкото отгоре добре ще е, ако до 27-мата си годишнина сме властни милиардери, с атлетично тяло, арогантен нрав и чувство за собственост, отегчени от секса с манекенки и актриси, готови в подходящия момент да пропукаме суровия си характер и да покажем, че сме способни на емоции и чувства… Край! Аз съвсем я закъсах съдейки по баланса в банковата си сметка (спешно трябва да започна да се къпя в пари, че наближавам 27), по броя на костюмите в гардероба ми (дори нямам нито един сив, повечето са черни), но най-вече защото не притежавам белезници, камшици и подобни садо-мазо играчки. Почти използваната ролка широко тиксо в чекмеджето даже не я броя, че до никъде няма да ми стигне. (Трябва да вмъкна няколко нещица в списъка за Дядо Коледа тази година…) За капак на всичко трябва да сме неземно красиви, като съумеем да накараме обекта на желанията си да се черви нон-стоп ,от сутрин до вечер, само като ѝ „хвърлим“ точния поглед. По дяволите, кой каза, че да се родиш мъж е лесно?
Знаете ли обаче кое е лесно, мили дами? Лесно е да хлътнете по измислен образ, който надминава по абсолютно всичко 99% от мъжкото съсловие на света. Защо жените не въздишат по някой по-обикновен персонаж, с който вероятността да се сблъскат по улицата е по-голяма? Или поне, защо авторките на хитовите романи, не описват историята на преуспялата жена срещнала преуспелия мъж, ами изграждат образа на главните героини, подобно на Анастейжа Стийл, като семпли, невзрачни и на фона на г-н Грей направо бедни като църковни мишки?! Описвайки голяма част от жените, които не се казват Анджелина Джоли или Моника Белучи, тези персонажи бързо намират приложение в реалността и момичетата лесно се асоциират с тях. Образът на Бела Суон от „Здрач“ не прави изключение. И какво се оказа, че е изпълнимо да бъдеш главната героиня от книгата и непосилно да си мъжкия персонаж… Какво направихме мъжете на жените, че да заслужим това отмъщение на средностатистическата дама?
Както казах, елементарно е нежния пол да изпитва увлечение по човек, като Крисчън Грей, склонен съм да го оправдая дори, ако всичко остане на ниво фантазия. За жалост в миналото, когато властваше Здрачоманията, често съм чувал изрази като: „Боже, той има същите очи с меден свят, като Едуард“, или „Накарах го да си направи прическа точно като тази на Робърт във филма, сега е по-хубав!“ и всякакви подобни. Тогава всяко второ момиче имаше за wallpaper на екрана на телефона си снимка на Р. Патинсън… ВНИМАНИЕ ОПАСНОСТ! Така неусетно се оказва, че фенките прекрачват фантазията и започват къде съзнателно, къде не толкова, да търсят сходствата или реализацията на любимия им герой върху нас – неописаните в бестселъри обикновени момчета.
Питам се, колко щеше да е забавно, ако пък ние идеализирахме героините в същите тези книги и желаехме да се въплътят в половинките ни? Например, ако започнем да изричаме: „Защо не си по-невзрачна и семпла? Трябва да ти изхвърля всички хубави рокли и да ти скрия гримовете!“, „Мисля, че е време да покажеш непохватната си страна и да се спъваш по-често падайки на земята. Толкова е очарователно да те гледам забила нос в пода, отчаяна, зачервена и безпомощна!“ или „Ако сготвиш вкусна вечеря обещавам да изпробвам новия камшик и да те нашляпам, ако се провалиш обаче, просто ще си пусна мача и ще пия бира!“
Не ви ли допада? Има и по-лош вариант, разбира се. Втората разновидност е, да очакваме да изглеждате и да притежавате имането на холивудска актриса или топ модел на Victoria’s secret, на която ние се възхищаваме. От ранни зори до късни нощи трябва да сте зашеметяващо привлекателна, неизменно гримирана, винаги в добра форма, облечена в неудобни, но бляскави дизайнерски дрешки и аксесоари, наред с домакинските елементарни задължения да трупате несметно богатство посредством визията и таланта си; и САМО една трета от мъжете по света да въздиша по вас. Звучи непосилно, нали? Не смятате ли, че е точно толкова непосилно, колкото ние да сме като Крисчън Грей, Едуард Кълън, Брад Пит или Иън Сомърхолдър¬?
Истината в повечето случаи е, че комплекта от качества, които се описват по бестселърите в действителност не вървят ръка за ръка в света, в който живеем. Има вариации – непривлекателен, но богат или красив, но сиромах… Рядко се получава така, че палитрата да включва наедно красота, богатство, интелект, влудяващи и респектиращи обноски и сексуални умения на гуру, с които си способен да надминеш Кама Сутра. Аз лично след подобно описание съм единствено 50 нюанса объркан.
Повярвайте ми, всички искаме да сме на мястото на Крисчън Грей и даже и да се стремим да се доближим до него, просто няма да успеем съвсем, винаги нещо ще липсва. Точно поради тази причина той е измислен, а ние сме реални и несъвършени. И като се замисля, възможно е, именно заради това повечето мъже да изпитват раздразнение към любимата ви книга, която е успяла (както се казва в рекламата) да прелъсти вас и целия женски свят.
Ако трябва да тегля чертата, аз просто се радвам, че жените са намерили нещо, което да четат в захлас, че авторката е спечелила от труда си, че кварталните железарии също ще имат работа покрай успеха на книгата и че хората имат мнение – дали е „за“ или „против“ е без значение, докато мнението си е тяхно, а не съобразено с общественото. Не забравяйте, че всеки има право на личен възглед, макар и различен от вашия. Аз лично нито оплювам книгата, нито я възхвалявам.
Единственото, което желая е хората да изпитват копнеж и любов към реални личности заради и въпреки всичко, което са. Най-малкото един жив и дишащ мъж, може да отвърне на чувствата на една жена, за разлика от онзи хванат в капан между редовете на книгата образ. На кого са му нужни 50 нюанса сиво, когато има 50 нюанса любов?
Търсете вашите половинки, а не стереотипите на някой друг описал собствените си, а пък никой не ви забранява, след като намерите партньора си от време на време пак да мечтаете за Крисчън Грей, но гледайте да е скришом.
Стелиян Стоименов
в. „България Сега“
