Леденото мъжко хоро в река Тунджа

На 6 януари, Богоявление (Йордановден), в град Калофер отново се събраха хиляди хора от цялата страна, за да присъстват на хвърлянето на Светия кръст в Тунджа и наблюдават Леденото мъжко хоро в реката. 

През тази година около двеста мъже, облечени в традиционни носии, се хвърлиха в студените води на Тунджа, за да намерят Светия кръст. Впоследствие, както повелява традицията, със съпровод на гайди и тъпани, изпълнявайки калоферската песен „Залюбила е Василка”, мъжете се хванаха на „Леденото хоро”. 

Хорото на калоферци, продължило двадесет минути, впоследствие събира много други гости. Преди да влязат във водата, се е наложило ледът в реката да бъде разбит. Местните хора казват, че не си спомнят друга година така да е замръзвала водата. Но според поверието, това е добра поличба – годината ще бъде щедра и добра. 

Г-н Маринов, две стари поверия казват: „Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.” „Този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.” Как мислите, ще продължи ли да живее 100-годишният ритуал: на Богоявление Светият кръст да се хвърля във водата, както и да се вие „Леденото мъжко хоро” в река Тунджа?

На 6 януари православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празника – Богоявление. Този ден е посветен на Кръщението на Иисус Христос в река Йордан от свети Йоан Кръстител. С Йордановден е свързано вярването, че през нощта срещу празника „небето се отваря” и всеки, който в този момент си пожелае нещо, то ще се сбъдне. След празничната служба на 6 януари в църквата, свещеникът, заедно с всички участници в литургията, отиват до близката река или езеро, където свещеникът хвърля кръста във водата. Мъжете скачат във водата, за да търсят кръста, а на този от тях, който го е намерил, се предвещава здраве. Поверието също така гласи, че ако кръстът замръзне, годината ще бъде плодородна. 

За калоферци традицията за хвърлянето на Светия кръст продължава. И всяка година на Йордановден, в Калофер, след като някой от смелчаците мъже е извадил кръста от водите на река Тунджа, го подава на най-малкия участник в хорото. Стискайки китка с босилек, свещеникът поръсва присъстващите със светена вода, за да са здрави и силни.

„Леденото мъжко хоро” е наречено още „Мъжкото хоро”. В него мъжете (ергени), повечето облечени в народни носии, влизат в ледените води на реката. Байрактарят повежда хорото и мъжете, хванати за раменете и под такта на народна  музика, играят. 100-годишната традицията за хвърлянето на Светия кръст на Богоявление и „Мъжкото хоро” в Калофер са живи до днес. Мисля, че традицията ще се запази дотогава, докато я има българщината.

В литературни източници се посочва, че Калофер е основан през 1533 г., а привилегиите, които градът е имал, както и будните българи, живели в него, активно са съдействали в това планинско селище да се запазят българските традиции и дух. Природните дадености на града допринасят за съхраняването на „българското” в Калофер и неговия регион. Какво бихте допълнили?

Легендата разказва, че град Калофер е основан в средата на XVI в. (1533 г.). Тогава група мъже, предвождани от Калифер войвода, „владеели” тази част на Стара  планина и постоянно нападали преминавалите оттам турски кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на Калифер войвода и неговите хайдути да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приел предложението и заедно със своите хайдути се установил в землището на днешния Калофер. Именно по това време е основано селището Калофер и от самото си създаване то съхранява българския дух и традиции. Калофер е разположен под билото на Стара планина и това е „тайната”, която през всичките столетия е помагала градът да се съхрани като културно средище и през различните исторически периоди да бъде „люлка” на будни българи. Както знаем, Калофер е родното място на великия български поет и революционер Христо Ботев. Калофер е известен с имената и на редица други видни български просветители. Според мен природната сила на Балкана е в основата на силния български дух, който се е борил за свободата и ревностно е защитавал българските традиции през вековете.

Река Тунджа води началото си от Калоферската планина и е най-големият приток на река Марица, а Бяла река е приток на Тунджа. Кое е най-интересното за Тунджа и Бяла река?

Река Тунджа води началото си от връх Юрушка Грамада (2083 м.н.в.), намиращ се в Калоферския балкан на Стара планина. Дължината на Тунджа е 390 км, като 340 км  се намират в България. Площта на водосборния басейн на Тунджа възлиза на 8429 км², което представлява 15,9 % от водосборния басейн на р. Марица. В Тунджа се вливат 60 по-малки реки като всички те формират водосборния басейн на р. Марица. По течението на река Тунджа са разположени 6 града и 27 села. В басейна на р. Тунджа има изградени 264 язовира с общ обем от 372,2 млн.м³, като основните такива по поречието на главната река са язовир „Копринка” и язовир „Жребчево”. Може би не всички знаят, че на дъното на язовир „Копринка” се намира откритото преди години от археолозите прастаро тракийско селище. Предполага се, че то е едно от най-старите в Европа. 

Бяла река извира от подножието на връх Ботев (2048 м) в Калоферска планина. Бяла река тече в южна посока като в резервата „Южен Джендем” тя образува дълбока и непристъпна долина. Със своите водопади, прагове и скалисти теснини (вследствие водната ерозия) Бяла река е определяна като една от най-забележителните реки в България. На малкия ѝ приток Канлъдере е разположен водопадът „Дереклийското пръскало” – висок 10 м. Реката е със снежно-дъждовно подхранване и при посещенията на обектите около реката туристите трябва да се съобразяват с природните ѝ характеристики. Мога да Ви кажа, че най-подходящият период за обиколка из местата около реката са месеците юни или август.

Бихте ли ни казали нещо повече за ливадите на „Чафадарица”, Малък и Голям Купен?

Ливадите на „Чафадарица” се намират в близост до Калофер и са естествени природни образувания, част от разнообразната природна даденост на района. Характерен белег за ливадите на „Чафадарица” е, че те запазват своята зелена покривка през по-голямата част от годината. Мисля, че ливадите на „Чафадарица” са едно емблематично място, тъй като там се провеждат сбирки, събори, чествания на празници, годишнини, свързани с различни национални и религиозни празници. 

Интересното за Голям Купен и Малък Купен е, че са скалисти върхове с алпийски профил. Голям Купен се намира на 2169 м.н.в. и посредством седловина се свързва с Малък Купен (2100 м.н.в.). В подножието на двата върха се намира единственото високопланинско езеро Локвата – ледниково езеро в Стара планина. Връх Голям Купен се счита за най-трудния връх за изкачване в Стара планина. Той е част от известния алпийски траверс: връх Амбарица – връх Левски – връх Ботев. 

Привлекателен маршрут за туристите е, например, този, който започва от: гр. Сопот (с лифт) – хижа „Амбарица” – връх Левски – върховете Голям и Малък Купен – връх Ботев. Живописно и красиво място за разходка е маршрутът от Купените към хижа „Левски”, а оттам за град Карлово. Като цяло, районът на Купените е суров от природна гледна точка, но е място, което Ви препоръчвам да посетите. Преминаването през тези природни дадености на Стара планина е голяма „класика” при туристическите походи.

Както знаем, връх Ботев (2376 м) е най-високият връх в Стара планина и той се намира в резервата „Джендема”. С какво е привлекателен този резерват и кои са характерните растителни и животински видове? 

За резерват „Джендема” можем да говорим много. Предполагам, че за читателите на вестника е най-интересно това, че резерватът е разположен на юг от връх Ботев (2376 м.н.в.) и над град Калофер; обхваща водосбора на Бяла река; горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. „Джендема” е най-големият по площ резерват в Националния парк „Централен Балкан”. От 28.03.1953 г. резерватът е от национален характер. Има обща площ 4220,2 ha и е обявен през 1977 г. за биосферен резерват в рамките на програмата на UNESCO „Човек и биосфера”. Горите заемат 70% от територията на резервата. Представителите на флората са букови и смесени гори, а възрастта им варира между 100-150 години. Фауната на територията на резервата е представена от дребни гризачи, а също така от сърни, диви кози, диви прасета, вълци и от птиците – царски орел, скален орел и сокол. 

„Райското пръскало”, наричано още „Калоферското пръскало”, е най-високият водопад на Балканския полуостров. Разкажете ни нещо повече за това природно чудо.

Това е най-високият водопад в България – 124,5 м, намиращ се в природния резерват „Джендема”. За да се стигне до водопада, се тръгва от местността „Паниците” (на 7 км. от град Калофер), върви се на север, минава се през „сърцето” на едноименния резерват, ходи се приблизително 5 часа. Грохотът на водопада се чува през целия път. Съглеждат се прекрасни места! По склоновете на планината виждаме, че се спускат малки водопади (сезонни), формирани при по-големи количества валежи. До „Райското пръскало” е разположена хижа „Рай”, предлагаща добри условия за почивка и прекрасна гледка към водопада феномен. Колкото и да разказваме, човек трябва да види с очите си този водопад, за да може наистина да му се наслади. 

Г-н Маринов, казват, че връх Ботев е най-ветровитото място в България. Съгласен ли сте с това изказване?

Да. Колкото и странно да е, връх Ботев е най-ветровитото място от всички други в планините на нашата страна. Разбира се, това има своето научно обяснение: Стара планина се явява орографска преграда между два климатични пояса (преходен и умерен), а връх Ботев е разположен в центъра на планинския масив и там движението на въздушните маси е най-осезателно. На върха времето се променя непрекъснато (много рязко), дори и през лятото. Трябва да посочим, че на връх Ботев работи метеорологична станция. Тя следи денонощните климатични промени. 

В Калоферския балкан вирее ли красивият еделвайс? 

Да, еделвайсът се среща на територията на Калоферския балкан в резервата  „Джендема”. Еделвайс (Leontopodium – Лъвска лапа) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни, което вирее само в Стара планина и Пирин. Еделвайсът е защитено растение на територията на нашата страна, расте по трудно достижими места и цъфти от юни до август. Известно е, че изображението на растението е емблема на Българския туристически съюз (БТС). Ако сте в Калоферския балкан и срещнете това планинско цвете, дълго ще му се любувате!

Град Калофер е отправна точка за редица туристически маршрути. Кои маршрути бихте препоръчали за екскурзионни пътувания и за кратки излети?

През последните години град Калофер се очертава като изходна точка за туристическите маршрути в посока Стара планина. Най-популярни са маршрутите: „Калофер – Паниците – хижа „Рай”; „Калофер – Карлово – Сопот”; „Калофер – хижа „Рай” – хижа „Левски” – Карлово”. В близост до Калофер, на 7 км. от него, се намират  Калоферският мъжки манастир „Рождество Богородично” и женският манастир „Св. Въведение Богородично”. В допълнение към това: в Калофер може да се разгледа къщата музей на Христо Ботев. Трябва да отбележим, че в района се развива и типичният селски туризъм с характерните етнографски черти за територията.

Имате ли информация за това, какви мерки се вземат за опазване на природата в Стара планина и в частност в Калоферския балкан?

Територията на Калоферския балкан попада в националната мрежа „НАТУРА-2000” и законът защитава тези ареали. В тях не може да се извършва строителна дейност. В случай че има такава дейност, то тя е строга специфична. От друга страна „Централен Балкан” е един от трите национални резервата (парка) и там също е забранена всяка антропогенна дейност. 

Според Вас, Балканът може ли да пее и ако пее, какви са неговите песни?

В стихотворението си „Хаджи Димитър” поетът и революционер Христо Ботев пише: „Балканът пее хайдушка песен!”. Да, Балканът може да пее. Той носи духа на българското, а неговите „песни” са за свобода и съхраняване на българската памет. Бих казал, Балканът е пял и ще продължава да пее и през следващите хилядолетия, притежавайки силата на посланията за национална гордост и родолюбие.  

Уважаеми г-н Маринов,

Благодарим Ви за желанието да участвате в интервю за в. „България Сега”. Желаем Ви бъдещи успехи!

 

Ваня Велкова, Берлин

Снимки от Стара планина, връх Ботев, хижа „Рай” и водопада „Райското пръскало”: Стефан Сотиров