100 години от смъртта на Яворов

„Спят вечните води, безбрежните води – бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
и бродим ний наоколо безсънни,
и тръпнем пред безмълвните им бездни.”  – из стихотв. „Нирвана” на Пейо Яворов
Яворов – наричат го „гения на българската лирика”, „ключова фигура в развитието на българския символизъм”, „модерен български лирик”, „прочувствен роден поет”, „най-лиричния войвода на Македония”, „активна фигура в освободителното движение на българите в Македония”.
•    „Формата и язикът превръщат г. Яворовите стихове на скъпоценности…” … „Те като скъпоценност са отредени само за любители.” – Пенчо Славейков, 1903 г.

•    „Ела” и „Сън” са две късчета, може би най-хубавите в нашата любовна лирика.”… „Стихотворението „Самота” е израз на онова чувство на боготворение и прекланяне към стихийната и необятна прелест на природата, онзи трогателен пантеизъм, който Вазов завеща на българската поезия.” – Николай Райнов

•    „Но в сбирката му – в цялата сбирка – там не е само поетът, там са цял сноп струни от живота – новият и стар живот – на нашия народец.” – Антон Страшимиров

•    „Името му блести със славата на любим поет, но той освен това е драматург, преводач, публицист, значим обществен деец, който трайно свързва името си с Македония.” … „В нашата културна история Яворов представлява едно рядко съчетание на велик поет с достоен човек и доблестен син на земята си.” – доц. д-р Милкана Бошнакова
През месец октомври 2014 г. беше отбелязана 100-годишнината от смъртта на Яворов, както и 60-годишнината от откриването на къщата музей „Пейо К. Яворов” в град Чирпан. По този повод ще разговаряме с г-н Тодор Иванов, директор на къщата музей „Пейо К. Яворов” в град Чирпан.

Г-н Иванов, бихте ли се представили?
Роден съм в Чирпан на 3 април 1955 г. Завършил съм СОУ „Пейо К. Яворов” и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „История и Българска филология”. Бил съм началник на отдел „Култура” при Община Чирпан. Директор съм на фондация „Яворов” от 1992-2002 г., а от 2002 г. досега – председател на фондацията. Председател на Общински съвет Чирпан, мандат от 1999-2003 г. Председател на комисията по култура и вероизповедания, мандат 2003-2007 г. От 2007 г. съм главен уредник на къща музей „Пейо К. Яворов” – Чирпан. Автор съм на книгите „Опитът”, „Сърце наопаки” и „Очите на живите”. За популяризиране живота и творчеството на Яворов съм награден  със златния медал на град Етел, Бретан 2012 г. и златен медал на Международната асоциация „Френски Ренесанс” 2013 г.

Дървената колона на чардака в родната къща е била любимо място на Яворов. Там той е обичал да се обляга и си мечтае. Ще ни разкажете ли нещо повече за любимите места и вещи на Яворов?
В стаята на Яворов е мастилницата с лъвска глава, в която той сипва мастило от счукани варени кестени, с което пише стихове от 13-14-годишен. Портретът на Пушкин в рамка, който Яворов изрязал от литературното приложение на руското списание „Нива” от 1895 г., закачен на рамката на прозореца над масата му. Портретите на видни писатели и държавници в дървени рамки, които той си купува през септември 1895 г., когато отива в София, за да се яви на изпит в конкурс за драматургия при проф. Иван Шишманов.
По малката му сестра Екатерина пише в своите спомени: „Винаги избягваше дежурство при овцете сутрин, защото да дремеш и да прекараш 150–200 овце не е много приятно, но когато ги изкарваха, вече в голямата горещина, на високия близък западен баир до студената като лед чешма, с удоволствие отиваше да предаде поръченията на баща ни и занесе ядене на овчаря.”

Майката на Яворов – Гана Крачолова често е пеела на Яворов песента „Облаче ле, бяло”. Знаете ли, дали Яворов е имал любима песен?
Яворов имал хубавия глас на майка си, обичал да пее и освен песента „Облаче ле бяло”, по Коледа в Сливен, по спомен на Теодора Хаджииванова: „Запя с плътен глас: „Ой, Коладе ле, Коладе ле, изгряло е ясно слънце, та пропъди гъсти мъгли, Коладе ле.”

Яворов пише своите първи стихотворения 13-14-годишен. Завършвайки 5-ти гимназиален клас в Пловдив, неговият учител му казва: „Ти носиш в душата си дар божий.” Какво бихте допълнили към тези думи?
В Пловдив Пейо Крачолов пише дамашните по литература на своите съученици, а те го черпят с цигари. Там пропушил. Спомен на Никола Зидаров: „Пейо замина. Замина с повдигнато самочувствие. Дойде си за Коледа на ваканция и то с бомбе. Да, бомбе, едно кафяво бомбе. Само да го видехте тогава! Това бомбе беше обаче фатално: не пуснаха Пейо да отиде в Пловдив и той, принуден от баща си, трябваше да прекъсне учението си. ”
Големият български писател Пенчо Славейков е впечателен от таланта на младия Яворов. По-късно той казва: „Мотиви и мисли и чувства, за които г-н Яворов пей – тях всякой би проумял, дори и споделил. Но те са изпяни в такава форма, с такъв език, които не са за проумяване на … фасулковци.”…  „…тези стихове са отбрана храна.” Коя е първата творба на Яворов, която впечатлява кръга „Мисъл”?
На първо място е поемата „Калиопа”, която ги впечатлява.

Как тълкувате думите на Георги Бакалов: „Мъглата на Яворовата поезия е приятният тамян, в който се забулва ренегирането от задачите на века.”
Пейо Крачолов е един от създателите на социалистическата дружинка в Чирпан. Наследил доброто сърце на майка си Гана Крачолова, той съпреживява болките и несгодите на отрудения селяк („Градушка”, „На нивата”). В Сливен и Анхиало той е разочарован от дейността на социалистическите групи и както пише Весела Монева в своите спомени, тя е правила опити да го вкара в сбирки на партийните клубове, но не е успявала. Стиховете, които в началото на века Пейо Яворов праща в социалистическото списание „Дело”, не намират място на страниците на списанието. Яворов праща своите стихове в списание „Мисъл”, където те са посрещнати радушно от Пенчо Славейков и д-р Кръстьо Кръстев. Никола Зидаров: „Струва ми се, че социализмът на Пейо беше дотука. Никъде другаде той не е бил член на група или организация – остана си идеен социалист, но никому неизвестен…
Най-сетне, когато се установи в София, той, заедно с П. Ю. Тодоров, станаха членове на новообразуваната по онова време радикална партия. Разбира се, Пейо и тук беше само формален член: нямаше време, а и не желаеше да се занимава с партийна дейност – той беше отвратен от нашите политически нрави. Това ми заяви неведнъж.”
Пейо Крачолов праща своите стихотворения „На един песимист” и „Син на чужбина” в списание „Дело”, но  в четири поредни книжки те не са поместени. И след дълги колебания той ги праща в списание „Мисъл”.

Яворов четири пъти заминава за Македония. Първият път той там е през 1902 г. като четник на Михаил Чаков – войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Яворов е най-големият приятел на Гоце Делчев и с него са били като братя. Разкажете ни нещо повече за другарите на Яворов.
Големият приятел на Яворов от ВМРО е Гоце Делчев. След неговото убийство на 20 април 1903 г. при с. Баница, Серско и след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание Яворов изпада в криза. От кризата го изважда работата – той пише биографията на Гоце Делчев и издава втората своя стихосбирка „Стихотворения”,  1904 г. В края на ноември 1912 г., като воевода на чета №15, Яворов, на връщане от Кавала с четника Георги Венедиков, поставят 3-метров дървен кръст на лобното място на Гоце Делчев. Яворов е този, който получава черепа на Гоце Делчев от една баба, която го запазила от селската църква и той го пренася в София.
Много близък негов приятел е четникът Ташко Горов от Сливен, силен физически и точен стрелец. Яворов му се доверява безрезервно.
Войводата Йонко Вапцаров е негов верен приятел. Много често Яворов отсяда в дома му и малкият Никола си играе с неговия револвер.
Костадин Нунков е първият чирпанлия, който отива четник в Македония през 1895 г. Неговият подвиг вдъхновява Яворов да напише стихотворението „Напред”, което е първото публикувано Яворово стихотворение във вестник „Глас македонски”. 

Предсмъртните послания на Яворов са трогателни, в тях той отново говори за Македония: „Брате Тодоре, Прости ме ти, нека ме простят и всички други, че изменям на Македония. Аз умирам тук… Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с най-мръсна клевета.” Г-н Иванов, какво бихте пояснили във връзка с това послание?
Нито Македония е щастлива, нито България.

Яворов предрича, че Дора Габе ще стане първата българска поетеса. Думите му се сбъдват. Поетът ѝ посвещава свои творби, сред които „Теменуги”, „Насаме”. Дора Габе посещавала ли е къщата музей на поета в Чирпан?
Дора Габе многократно е посещавала родния дом на Яворов, преди той да се превърне в музей на 31.10.1954 г. На 31 октомври именно Дора Габе открива с невероятно слово музея на своя учител в любовта и поезията. Елисавета Багряна през октомври 1929 г., по повод 15–годишнината от смъртта на Яворов, спи на леглото на Яворов по изключение, защото близките на Яворов никого не са пускали в Пейовата стая. Багряна пише в спомените си, че не е мигнала цяла нощ. През 1963 г. с решение на Съюза на писателите град Чирпан е обявен за столица на българската поезия и тогава и Елисавета Багряна, и Дора Габе участват в литературното четене.

Известно е, че сестрата на Яворов продължава рода. Кои са наследниците в наши  дни?
Наследниците на Яворов в наши дни са две: проф. Димитрина Нанева и Явора Стоилова. Дъщерята на Явора Стоилова – Василия преди две години не можа да се пребори с анорексията и сложи край на живота си.
Бих искал да Ви споделя още нещо интересно. Преди 15 години, след премиерата на книгата ѝ „В часа на синята мъгла”, племенницата на Яворов – Ганка Найденова-Стоилова ми каза следното: „Истината е, Тодоре, че не тази малка кокетка Дора Конова-Кремен е причината за разбиването на това звездно семейство. Истината е, че Лора е научила, че Яворов има извънбрачен син от една млада плевенчанка Весела Монева, по-късно омъжена за швейцарския художник Карл Олзомер. И след загубата на своя син в петия месец при един спонтанен аборт, Лора психически е била много лабилна.” И тогава аз ѝ казах: „Но, г-жо Стоилова, това променя много неща. Напишете го, ако имате документи.” А тя отвърна: „Аз създадох мита за този ангел Мина Тодорова и за тази царица на нощта Лора Каравелова. Не искам да разбивам този литературен мит. Други да го разбиват след мене.” И ето, 15 години по-късно, дъщерята на Ганка Найденова – Явора Стоилова в своята книга „Обречени”, Катя Зографова – директор на Националния литературен музей и проф. Михаил Неделчев в публикации не отричат вероятността този Яворов син наистина да съществува. Очаквам в скоро време мъглата около потомците на Яворов в Женева да се вдигне.

Творби на Яворов са преведени на 25 езика. Имате ли информация за това, кои са най-новите преводи на Яворови произведения?
Най-новите преводи на Яворов ще бъдат реализирани през 2015 г., заедно с Елка Няголова на руски, украински и други славянски езици, а също така стихове на Яворов ще бъдат преведени на норвежки. Последните преводи на Яворов са дело на Ирина Йорданова, която е превела няколко Яворови стихотворения на италиански език.

След голямото земетресение Чирпан през 1928 г. къщата на Яворов е повредена. Казват, че благодарение на цар Борис III, който идва лично в Чирпан, къщата е реставрирана. Каква е историята на родния дом на поета?
В края на октомври 1924 г. Гео Милев идва със свои приятели от София в дома на Крачолови и казва на близките на Яворов и на чирпанския кмет следното: „Яворов е гений. Един ден тази къща ще стане музей, нищо не променяйте по нея.” На Гео Милев – по изключение, на Елисавета Багряна – 1929 г. и на художника Васил Стоилов, който е съпруг на Ганка Найденова, през пролетта на 1943 г. е разрешено да спят на леглото на Яворов. Защото след смъртта на Яворов, неговата стая е затворена – вътре никого не пускат, не се пали печка, не се пуши, не се спи на леглото му. Малко известно е, че гостната стая на Крачолови е подредена през лятото на 1913 г. в очакване на младото семейство – Пейо и Лора. Те не са дошли покрай аборта на Лора. Чакали са ги през месец септември за Чирпанския панаир. Подредбата на стаята оттогава досега е непроменена.
Малко известно е и това, че по времето, когато Пейо Крачолов работи на гара Скобелево през 1895 г., той възлага на баща си да зазида прозорците на неговата стая откъм улицата. Пейо Крачолов е обичал сумрака. Пейо чете своите любими Пушкин и Лермонтов до източния прозорец и на газена лампа през нощта. „Сутрин – си  спомня голямата му сестра Мина – очите му червени от четене и от пушене.”
Г-н Иванов, 100-годишнината от смъртта на Яворов се отбеляза на 29 октомври, а 60-годишнината от откриването на къщата-музей „Яворов” се честваше на 31 октомври. Кои бяха мероприятията, организирани от община Чирпан, фондация „Яворов” и къщата музей „ Пейо К. Яворов” в Чирпан, във връзка с тези две годишнини?
Основните прояви, посветени на тези годишнини, бяха премиерата на книгата на Явора Стоилова „Обречени”, издание на фондация „Яворов”, юбилейният „Яворов лист” с редакционна колегия Михаил Неделчев, Димитър Михайлов – отговорен редактор, и Тодор Иванов. Същевременно с това се състоя представянето на новоизлезлия фундаментален труд на доц. дин Милкана Бошнакова „Яворов и Македония” в музея на Яворов в Чирпан, в с. Скобелево, в Стара Загора и в Българския културен център в Скопие.
За първи път в дома на Яворов беше представена песента за първия братовчед на Яворов – Костадин Крачолов „Се зададе темен облак” в аранжимент на Мария Радевска и изпълнена от Александра Костадинова, Мария Радевска и Николай Радевски на 29 октомври 2014 г. в експозиционната зала на музея. По покана на фондация „Яворов” в музея гостуваха Панде Ефтимов, който предостави текста и мелодията на песента за Костадин Крачолов, както и Виктор Боев – племенник на дългогодишната сътрудничка на Иван Михайлов в Рим Вида Боева.
Юбилейни грамоти на къща музей „Яворов” получиха изтъкнати изследователи и популяризатори на живота и творчеството на Яворов като: проф. Михаил Неделчев, доц. Димитър Михайлов, Явора Стоилова, Катя Зографова, доц. дин Милкана Бошнакова, почетния консул на Армения – Ехиязар Узунян, Иван Гранитски, Румяна Шибилева–Ронжие и др.

В културния календар на ЮНЕСКО за 2014 г. е включена годишнината от трагичната смърт на Яворов. Какво друго бихте добавили?
През септември месец в музея на Яворов гостуваха по покана на фондация „Яворов” проф. Денис Фадда – международен председател на асоциация „Френски Ренесанс”, проф. Оливие Базан – председател на Асоциацията на френските писатели франкофони и Елена Волева–Равол. Проф. Базан връчи бронзов медал „Френски Ренесанс” на къща музей „Яворов” за всеотдайната работа на музея за популяризиране живота и творчеството на световния поет Яворов. Къщата музей „Яворов” е първият български музей, който получава това високо френско отличие.
Важен знак в тази юбилейна година е откриването на лобното място и гроба на загиналия в Македония Яворов братовчед Костадин Крачолов, близо до село Вълко дере, на 2 км от Преспанското езеро. Те бяха посочени от големия български патриот Панде Ефтимов. С Филип Горов –  внук на много близкия Яворов четник Ташко Горов – се поклонихме на гроба на Костадин Крачолов, неизвестен досега.  Възнамеряваме всяка година през месец май представители на фондация „Яворов”, на Община Чирпан, на ВМРО да организираме автопоход до тия паметни места за България и българите.

Преди няколко години бяха намерени хайдушките архиви на Яворов: чернови на стихове, стенографски описания и
откровения на поета. Г-н Иванов, има ли други новооткрити документи на Яворов?
През 2008 г. фондация „Яворов” съдейства на доц. дин Милкана Бошнакова за издаването на Яворовите бележници в издателство „Захарий Стоянов”. Неотдавна доц. Милкана Бошнакова открива писмо на Яворов, което я изпълва с радост. Периодично се появяват част от архиви на творци от кръга около Яворов. Няма да е изненада, ако се появят и нови документи, свързани с Пейо К. Яворов.

Вие имате „привилегията” често да надниквате в къщата на Яворов и се разхождате в градината. Кои са обектите, които непрестанно спират погледа Ви?
Това е бюстът на Яворов в градината пред къщата, дело на Мара Георгиева, поставен в двора на Крачолови през 1965 г. Изграден е със средства на пловдивските арменци. Сутрин, като минавам по калдъръма към експозиционната зала, поздравявам Яворов, той е мой близък приятел. Не мога да си представя, че след време, когато няма да бъда на работа тук, няма да го поздравявам сутрин.

Какво е тълкуванието Ви на думите, изречени от д-р Кръстьо Кръстев: „Няма право по-свещено от това, да изживееш посвоему тая капчица живот, която ти се е паднала в дял от един необятен вихрен жизнепроцес на миробитието.” 
Д-р Кръстьо Кръстев иска да запази Яворов за живота. На 21 август 1914 г. д-р Кръстев получава писмо от Яворов, в което поетът му пише: „Известно е вече, че най-високи магистрати са влияли и влияят за моето погубване. Какво мога да сторя аз – и какво можете да сторите за мене вие – трима останали човеци?!” На 25 август д-р Кръстев отговаря на Яворов: „За тебе то отсега нататък може да бъде само едно: творчеството. А ако ти е мило за близките ти и за внучетата ти, ти си длъжен да живееш. И аз не се съмнявам, че колкото и да е болезнена кризата, ще я преодолееш и преживееш.” Яворов обаче не мисли така, защото на 15 октомври той пише второ прощално писмо до д-р Кръстев: „Моят завет е: ако има в тая страна пет души, за които аз знача нещо, да поискат напечатването на всички документи по делото. А вам: три – четири приятели, които вярвате в моята невинност, аз казвам: вие сте прави, кълна се! – Инак нека земята не даде покой на костите ми.”

Литературният критик Боян Пенев казва на гроба на Яворов: „В момента ние не си даваме сметка какво губим, но ще минат десетилетия, век ще мине, тогава българите ще разберат какъв гений сме загубили.” Как мислите, разбираме ли гения Яворов или трябва да минат още години?
„…не можех и не исках да забравя, че Яворов е моят поет и поетът на всеки един от нас във всяко от немилостивите български времена, и той се щура слепешком из тях „с бастун, повече приведен от по-рано, в извехтели смачкани дрехи, с черни очила и наклонил безпомощно глава” и когато някой, Боян Пенев, Владимир Василев или Димитър Подвързачов внезапно го спре и подчертано бодро го попита „Как си?”, той ще изхълца чудновато, кикот и изхлипване в едно, ще се разтърси цял за един миг, лицето му ще се изкриви в безкрайно тъжна гримаса, която иска да бъде усмивка и ще отвърне: „Как ли съм? Нали виждаш – мъртвец, който търси гроба си…” (Откъс от текста „Самси” на поетесата Мирела Иванова). Тези, които са го подминавали през цялата 1914 г. дали са го разбирали? Известно е, че Асен Златаров отказва на Яворов десетина дни преди двойното му самоубийство да му даде отрова, за да чуе от Яворов: „Мислех те за приятел, а ти какъв жесток човек си бил.”
Ако най-близките приятели на Яворов не са го разбирали, кой би имал самочувствието да твърди, че разбира Яворов? Тези, които си мислят, че го разбират, нека си мислят това.

Уважаеми г-н Иванов,
Благодарим Ви за желанието да участвате в интервю за вестник „България Сега”! Желаем Ви нови творчески успехи!

Ваня Велкова
Снимки: Ваня Велкова, гр. Чирпан
Снимките се публикуват със съгласието на ръководството на къщата музей „Пейо К. Яворов” в Чирпан.