Преди 20 години инженер Илия Бежански сътвори „Ню Йорк, Ню Йорк”

Точно преди 20 години, през август 1994-та година,  българският строителен инженер Илия Бежански представи своя уникален  проект и се започна строителството на  „най-голямото поп-арт  творение в света” –   хотел и казино „Ню Йорк, Ню Йорк” в Лас Вегас.
След като отпразнувахме блестящото представяне на българския футбол на Световното първенство през 1994-та година в САЩ, ето че дойде ред и за юбилея на още едно славно дело с български почерк в Америка! 20 години откакто  българско име се вписа в най-атрактивните страници от историята на Лас Вегас!
Вестник „България Сега” Ви припомня моменти , свързани с това събитие.

Най-голямата поп-арт сграда в света, сътворена от гения на     Бежански - Когато българският инженер- проектант Илия Бежански пристига от Сан Франциско в Лас Вегас през 1972 г. никой не подозира, че той ще има толкова сериозно влияние върху облика на бъдещия супермодерен град. Тогава Вегас е не особено добре застроено местенце, където съмнителни лица от подземния свят и авантюристи от всякаква порода разиграват карти през нощта, след изгарящата дневна пещ на пустинята.
Тогава идеята за “Най- голямото поп арт творение в света”, както сега наричат грандиозния проект на Илия Бежански “Ню Йорк, Ню Йорк”, е някъде дълбоко скрита сред непознатите глъбини на неговия разум. Но едно е ясно – Лас Вегас ще стане най-бързо развиващия се град в света и там ще трябва да се строят много хотели, много атракции, много казина. Много и при това необичайни, интересни, дори леко налудничави и неразбираеми.
След време с името на строителните компании “Ilia Bezanski, Structural Engineers, Inc”, “Gaskin & Bezanski Inc” са свързани десетки обществени сгради, в чието проектиране и строителство е участвувал Илия Бежански.
Без съмнение първото място е за New York/New York Hotel and Casino. Следват: Monte Carlo Hotel and Casino, Luxor /Ex4calibur Resort, Circus Circus, Gold Strike, Nevada Landing, Buffalo Bill, Desert Inn, Sands, Imperial Palace, Buffalo Bill’s Pioneers Club, Casino Royal, Fort Mojave Indian Casino. Сред другите можем да споменем: Palace Station Hotel and Casino, Riverside Hotel and Casino, Edgewater Casino, Imperial Palace Hotel and Casino, Reno Avenue Distribution Center, Quail Park Hangars, Park 2001 Office Warehouse Complex, The Willows Home Development, Quail Estates West Apartments, Clark County Community College, Charter Hospital, UPS Garside Station, St. Viator’s Parish School, City of Las Vegas Parking Garages, Hearst Mini Mart, Hertz Rent-A-Car, Tillerman’s Restaurant, St. Andrus Church, Seigfreid and Roy’s Residence, Molasky’s Penthouse.
Бежански избира Лас Вегас, защото според него няма друг град в света, където жаждата за все нови и нови удобни, комфортни, луксозни сгради да е по-голяма. И бърза да не изпусне шанса си…
– Защото, ако не опитваш да промениш живота си, значи предварително си решил, че нищо не можеш да направиш. Сложил си точка, след която нищо добро не те очаква.
Да отиде в Лас Вегас има и друга причина. За страстта си към хазарта мнозина не са склонни и избягват да говорят, но не и Бежански. Неговият личен живот и професионални успехи, на които могат да завидят както учени глави, така и плеяда плейбой-юнаци, прахосали огромни състояния, отрича учението, че човек само трябва да се труди като мравка и да бъде скромен като монахиня.
– Лас Вегас бе сякаш проектиран и издокаран точно за мен – казва Бежански. – Щом дойдох веднага си намерих подходящо място като инженер – в оригиналната сграда на луксозния хотел MGM на известната филмова къща Метро Голдуин Майер, който сега се нарича Balley’s Hotel. По това време Вегас беше още малко градче, имаше около 120 хиляди жители и май всички се познаваха едни други. Беше идеално за мен. Имаше великолепни игрални казина, за всякакъв вид хазартни игри, нощният живот кипеше бурно, а аз работех в проектантска фирма, която строеше най-големите и луксозни хотели по онова време…
Какво по-голямо щастие за един заклет “комарджия”? Прахосвах луди пари по рулетките. Но според мен всеки, който има голям бизнес и е успял по един или друг начин в живота си, по природа е играч. В определени моменти, ако не заложиш всичко на една карта, е много трудно да спечелиш.
Представете си онова златно време за Америка от 1970 до 1980 година, когато тук животът е спокоен и охолен, галон бензин е под долар, а световният тероризъм спи, както и още много други зли неща, под камък.
Бежански печели много пари през деня от златния си инженерски ум. А нощем ги залага с невиждан размах. Става “Хай ролър”, човек, който играе с големи суми.
Наричат го “Мистър Би”.
Главните му свърталища са казината The Sands (Пясъците) и Caesar’s Palace (Цезаровите палати), които са също и представителни хотели и великолепни ресторанти.
Има постоянни резервации за луксозни апартаменти и в двата хотела. Радва се на посрещане и отношение като към държавен глава или коронована особа. Има безплатни вечери, за сметка на заведението в най-луксозните им ресторанти.

…Настане вечер. Господин Би прекрачва прага на казиното и се отправя към залата с игралните маси, която наричат “Арената” (The Pit). Салонният управител тича насреща му, за да го поздрави:

– Добър вечер, Мистър Би!

Той кимва с глава и дава “иширет” – знак с пръсти каква сума в чипове ще му е необходима като за начало на играта. Докато управителят донесе чиповете, Мистър Би оглежда масите, за да види къде каква игра върви, къде какви залози се разиграват. Та като направи избора си, да се настани на някоя “по-напечена” маса. Един вдигнат пръст означава 10 000 долара. Два вдигнати пръста означават 20 000 долара…
Ето какво пише той в своите спомени за онова време:
“През годините, когато още живеех като “High roller”, т.е. като хазартен играч на едро, или според нашенския жаргон “Голям баровец”, винаги бях в крак с тукашната мода по онова време. Носех префърцунени, прекалено модни италиански костюми, сякаш слизам направо от корицата на модно списание. Даже и шапките ми бяха съвсем “изчанчени”. Докарвах главата си в стил “ретро”, връщане назад към мъжките шапки от тридесетте години до началото на Втората световна война. Ходех с извънредно скъпи модни обувки, копринени ризи и вратовръзки. Карах бързи спортни коли. По едно време шофирах една адски мощна “Пантера ди Томасо” с 12-цилиндров трансверзален двигател от около 500 к.с. Беше и червена на всичко отгоре като пожарна кола! Излизах с красиви жени и винаги носех много пари в брой със себе си. 
Всичко вървеше много добре, докато не реших, че трябва да забогатея от хазарт.
Мислех си, че мога да се доверя на късмета, въпреки че разумът ми говореше, че на комар, в края на краищата, редовният играч винаги губи. Иначе от какво ще живее собственикът на казиното? В крайна сметка шансът е винаги против тебе.
Да, но се надявах на победа! Такава е моята природа.
И само за една година успях малко по малко да загубя катастрофално много…Напусна ме и жена ми. Заяви ми твърдо, че се развежда с мен. А аз бях вече на средна възраст и нямаше да стана по-млад никога.
Казват, че едно зло не идва само никога. Така бе и с мен. Работите ми във фирмата не вървяха никак добре. Не можеше да бъде другояче. Бях занемарил професията си, тъй като отдавах цялото си внимание на хазарта. Вероятно някой друг на мое място би се застрелял. Но не и аз.
Рекох си: “Добре, де! Опита се да спечелиш и загуби. Пропиля парите си, семейството ти се разпадна, ти самият вече не си млад, нали? Но, ако сега вдигнеш ръце и се предадеш, ще загубиш и уважението към самия себе си. А това е вече окончателният край.”
После се опитах да си дам сметка – какво, все пак, съм успял да постигна. „Какви са активите след фалита”, както би казал някой финансов инспектор.
Имаше активи!
Имах силна воля. Не се страхувах от предизвикателствата.
Имах предостатъчно енергия за работа.
Бях най-добрият в своята област на инженерно-строителните работи.
В ума ми натрапчиво се въртеше все един и същи откъс от стихотворението на Киплинг:

Ако струпаш печалбите си –
всичко що ти е останало
и ги заложиш на едно-едничко
хвърляне на зара,
загубиш всички и пак почнеш отначало,
но не промълвиш даже думичка за загубата,
тогава твои са Земята и Небето и
всичките имоти и богатства.
Но важното е друго, сине мой –
от теб Човек ще стане!

/Следва/

Климент Величков,
в.„България СЕГА”, Чикаго