В царството на родопската гайда (Video)

Казват, че в Орфеевата планина всички пеят от душа и сърце, а родопската каба гайда там най-широко ечи и прелива в мелодията на овчарските чанове. Дали защото Родопите е планината на митичния герой Орфей и навярно е орисана песни и музиканти да създава?
Бай Дафо Трендафилов, доайенът на гайдарите и емблемата на Родопите, преди години е изрекъл думите: „Родопчанинът се ражда с музиката.” „Гайдарското изкуство е голяма работа!” „Гайдата иска простор – да звучи отвисоко, та да се чува нашироко.”
И тъй като се счита, че Гела е родното място на Орфей, при това над селцето се намира параклисът „Св. Илия”, от незапомнени времена на поляните около параклиса  се провежда Илинденски събор на местните родове. Тази традиция стои в основата и на възникването на идеята за Гайдарско надсвирване в село Гела. Обикновено то съвпада с родовия събор. През тази година XII-то Гайдарско надсвирване и Илинденският събор се проведоха на 2 и 3 август и събраха около десет хиляди гости. Мероприятията преминаха под патронажа на г-н Николай Мелемов – кмет на Община Смолян и инж. Димитър Кръстанов – областен управител на Смолян.
Откриването се състоя в събота с поздравление, поднесено от д-р Стефан Герджиков, председател на Организационния комитет. Впоследствие г-н Мелемов, който приветства всички участници и гости, посочи: „Радостен съм, че като кмет на Смолян мога да Ви поздравя с този празник, който е празник на българщината и на Петър Янев - гайдарят на известната българска народна певица Валя БалканскаРодопите.” Поздравителни слова бяха отправени и от инж. Кръстанов. Присъстваха също така г-н Филип Топов – председател на Общинския съвет – Смолян, г-н Христо Драганов – кметски наместник на село Гела и много други.
В надсвирването взеха участие около 50 индивидуални изпълнители на джура и каба гайда, които бяха разпределени в три възрастови групи: до 14 г., от 15-20 г., над 21 г. Най-малкият участник бе шестгодишният Богдан Рангелов от Пловдив, а най-възрастният – Георги Червенков на 69 г., също от Града на тепетата. Председателят на тричленното жури – г-н Костадин Илчев заяви: „Всяка година все по-добри музиканти се явяват. Това е българското. Прочутият гайдар Стою Чонгаров (бай Стою) от родопското село Бостина Това е душата на Родопа планина и трябва да продължи!”
Според регламента гайдарите трябваше да изпълнят мелодии от Родопската област. Допускаше се също така участие и на камерни гайдарски състави – в рамките от два до шест инструмента. Съгласно условията, изпълненията на участниците в първата възрастова група трябваше да бъдат до пет минути; във втората група бе задължително да се изпълни бърза и бавна мелодия до шест минути; в третата възрастова група – бърза и бавна мелодия до седем минути. За всеки участник бе предвидена грамота, а за отличените – предметни и парични награди.
За Гайдарското надсвирване и Илинденския събор родопчани и жителите на Гела се подготвят цяла година. Всъщност, Гела е много малко селце, жителите му наброяват 58 души. Но къде е Гела? Селото е сгушено в сърцето на Родопите, намира се на шест километра от Широка лъка, на девет километра от село Солища и на трийсет километра от Смолян. Западно от селото е пещерата „Ледницата”, пет километра южно може да бъде видяна древната тракийска крепост „Градище”. Запазени са две православни църкви и единайсет параклиса. Според историците Гела съществува от 3300 години, а местността е била обитавана от бесите – жречески род от тракийското племе на сатрите. В една от легендите за селото се посочва, че това е родното място на Орфей, в друга – че след заточението си в Бачковския манастир патриарх Евтимий е бил погребан на скришно място в тогавашния местен манастир, впоследствие разрушен през XVII век. Действително, много години по-късно, когато е започнат строеж на църква, бил открит гроб на висш църковен служител със скиптър в ръка. Старите хора разказват, че техните родители са видели скиптъра, впоследствие той изчезнал. И още една история, която научихме от местните – тук-там по поляните до селото може да се види Орфеевото цвете, известно още под наименованието „силивряк”. Орфеевото цвете смятат за изпълнено с вълшебна магия – дори от дълги години да е изсъхнало, потапяйки го във вода, то имало способността отново да се съживява, да расте, дори да цъфти. И така…, седнали на поляната пред параклиса, агале-агале (на местния диалект „полека-лека”, „спокойно”) разговаряхме с хората от Гела – а те чисти и искрени, с голямо сърце! От тях кПараклисът „Св. Илия” край село Гела в Родопитеакви ли не чудновати и полезни истории можеш да научиш. А и планината…  на пръсти я познават. 
Но ето, че почивката между двата кръга в Гайдарското надсвирване приключи и отново и отново се заредиха изпълненията на следващите участници. Присъстващите не сдържаха емоциите си. Те бурно аплодираха музикантите и описваха ту по-бавни, ту по-ритмични стъпки. Сбрани по няколко на групички, нетърпеливи танцьори от публиката завиваха хора като повличаха и мало, и голямо след себе си. Една от жените разказа, че при родопските хора мъжете играят по-бавно и с широки стъпки, а жените обикновено танцуват в затворен кръг и са плътно застанали една до друга. За бавните прави хора са особено характерни приклякането и колениченията. Какво няма да Ви разкажат родопчани!
Един от следващите разговори се преплете с името на най-големия майстор на родопската гайда – Дафо Трендафилов – известен като „бай Дафо”, роден през 1919 г. в село Гела, починал на 91 години. Дядо Дафо е обучил над 250 ученици, изработил е над 800 гайди. Смятал, че ручилото на гайдата трябва е най-добре от дрян, но може да бъде също от ябълка, или от круша. Съпроводът на песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на известната народна певица Валя Балканска, което лети в космоса, е на дядо Дафо. Той е имал също така епизодични роли във филмите „Капитан Петко войвода”, „Краят на песента”, „Време разделно” – в епизода със сватбата на Манол, когато Караибрахим стреля по свирещата гайда.
Много интересна бе срещата с легендарния гайдар – 83-годишния Стою Чонгаров. Седнал на маса, той през цялото време бе заобиколен от хора – пееше, разказваше, свиреше на гайда. Дядо Стою е роден в смолянското село Бостина и е един от основателите на оркестър „100 каба гайди”. Винаги можем да познаем този колоритен човек – той носи дълга брада, има едри мустаци, рунтави вежди, благи очи и е много разговорлив. Когато се появява на сцената, е облечен с хайдутска носия, на гърдите му виси мъжкият накит „кюстек” – тежащ около половин килограм, а в пояса му са втъкнати нож и пищов. Бай Стою разказва, че всички родопски песни са му любими и без пищов никога не излиза на участие: „И като пукна с него, се стряскат. Ама… може ли да свири родопска песен и да не пукнем, бре!” Прочутият гайдар споделя: „Гайдата е труден инструмент, това е дърво, бе, мени се от въздух, от всичко…” Дядо Стою е участвал като най-възрастния в концерта за вписване на изпълнението на едновременно 333-ма български гайдари в Книгата на Гинес. Събитието се състоя през 2012 г. в Националния дворец на културата в София, гайдарите поставиха нов световен рекорд и за сетен път прославиха България.
Дойде моментът за третия кръг на надсвирване, при което опитните гайдари си казаха тежката дума. Публиката бе станала на крака. Тя ту ръкопляскаше безспир, ту затаяваше дъх. Високо горе се развяваше българският трикольор. Виеха се хора, а някои от гостите се кипреха с красивите си родопски носии. Тези каба гайди… Отекваха в простора!
В последвалото време за почивка хилядите гости се щуркаха насам-натам. Едно, че бяха като опиянени от музиката и всеки тихичко си тананикаше, друго – че хората бяха пригладнели. А ако можете да си представите златистокафявите чевермета! За порция от този голям родопски деликатес опашките бяха няколко ката. Двадай  борже! – викаше един дядо – което, преведено от местния диалект, означава „Идвай бързо!”. Действително, нямаше никакво време за бавене. Всеки искаше да опита печеното месце, което така фантастично ухаеше. Както казват майсторите: „Месото трябва да отхлопне от кокала. Само тогава е хубаво чевермето! Радвай му се и да ти е вкусно!”

На раздумка, група 15-годишни момчета гайдари споделиха, че не са ученици в Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка. Уроците по гайда за тях  са тяхно допълнително занимание. Едното момче спомена, че е ученик в  Природоматематическата гимназия в Смолян. На въпроса, за колко години може да се понаучи  гайда, момчетата в хор отговориха: „За пет! Но… ако се свири всеки ден!”
Интересно е, че никой точно не знае откога съществува гайдата – от хиляди години? Или много повече? Разбира се, този традиционен народен инструмент е известен в Европа, Близкия Изток и Северна Африка. Но въпреки това, ние, българите,  смятаме, че той си е най-много наш. А що се отнася до Родопите, за този регион е типична каба гайдата. Думата „каба” идва от турския и означава „плътен” и „дебел”. За разлика от каба гайдата, джура гайдата е с висок тембър. Историята ни посочва, че заедно с кавала и гъдулката, гайдата е един от народните инструменти, който най-често е съпровождал живота на българите.
Имахме радостта да се запознаем и с друг голям майстор на музикалния мях – Петър Янев. Роден е в Родопа планина и казва, че за него „гайдата е всичко”, с нея той живее в „необяснима хармония”. Неговият инструмент е звучал по всички краища както на България, така и на света. Според Петър Янев силата и магията са във фолклора, а това, което го свързва с космическия глас, с неповторимата Валя Балканска, е „усещането към фолклора, към музиката, към песента…”
В неделя, 3 август, се състоя Илинденският събор. Една от местните жени разказва, че „никой не знае откога е съборът, никой не знае откога съществува параклисчето, което е ням свидетел на онова, което се случва на този събор.” По прастара традиция, на събора хората се събират по родове. И всеки род си има дърво, под което се настанява. Хората пеят и танцуват, радват се и плачат от умиление.
И през двата дни оркестър „Пампорово” с ръководител Георги Кисьов се грижеше за народното веселие на Илинденските поляни. Родопа ни обгръщаше с любов и пленителни гледки! Носени от ритъма на музиката, с пълни шепи отгребвахме от нея. И сигурно дълго време ще останем нейни подвластници. И сигурно много пъти ще се завръщаме в царството на родопската гайда, за да пеем в многоглас родопския химн: „Бела съм, бела, юначе, цела съм света огрела.”

Ваня Велкова
Снимки: В. Велкова
в.”България СЕГА”, с.Гела

 

 

 

 

 
 

Репортаж на BG7 TV –
ТВ Каналът на българите в САЩ и Канада: