Красотата на вековна България

Пътувайки за Варна, минах през град Бяла. Знаех за крепостта на нос Свети Атанас, че е едно чудно място. Исках да го покажа на децата си. Пристигайки там останах много изненадана. Целият археологически обект на нос Свети Атанас бе реализиран по Европейска програма за реставрация и консервация на антични селища. Разположена над морския залив, крепостта може да се определи, като малък пристанищен град.
Укрепителната линия се състояла от каменна крепостна стена и ров пред нея. Дължината и е около 250метра и е била разположена на 35 декара. От там започват и уличните настилки от големи плочести камъни. В крепостта на нос Св.Атанас е проучена и малка обществена баня, изградена в началото на пети век. Археологическият обект носи материали от различни епохи, късноелинска, Римска, Тракийска. Открити са и три винарни, което показва че отглеждането на лозя и производството на вино е било едно от основните занимания на населението. Открита са и складове, работилници, пирейни заведения.
Открит е ранно християнски сакрален център, който включва Базилика, жилище на главният свещеник, кръщелна, хранилище за дарове и кладенец за светена вода. Олтарът в Базиликата е бил изграден от висококачествени мраморни детайли, като средата е била изградена основната олтарна маса. Допуска се, че в кръщелната е била украсена със стенописи. Запазени са частични стенописи с образи на светци. Сред многото археологически открития един златен пръстен представлява изключителен интерес. Има хипотеза, че в горната си част представя ротондата над Гроба Господен в Йерусалим.
В пристанищният град на нос Свети Атанас е имало активна стопанска дейност, търговия, занаятчийско производство и по-малко земеделие. Населението през 6ти век е било над 1000 души. Крепостта е преживяла няколко природни катаклизма и нашествия. Тя е била опожарена, изоставена при Аваро-Славянското нашествие през 614 г.

 
Таня Георгиева
в.”България СЕГА”