Кога е роден Васил Левски?

Въведение:

•    „Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.” (из писмо на Левски до Панайот Хитов, 10 май 1871 г.)

•     „Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности…” – (из писмо на Христо Ботев до Киро Тулешков, 1868 г.)

Изглед към Експозиционната зала в Националния музей „Васил Левски” – Карлово•    „И действително, лъчата на българското освобождение – проповедите на Васил Левски – на волкан се обърна, с лава и пепел гореща села и градове тя затрупа… и след година и половина из пепелището фиданката на свободата израстна!…” – Стоян Заимов, 22 октомври 1895 г.

•    „Левски е най-обикновеният герой в нашата история. И заедно с това и затова – най-необикновеният. Ето къде е неговата истинска същност.” – Ефрем Каранфилов, 1968 г.

•     „Но Левски не принадлежи само на България и на българите. Неговите идеи за свободата и революцията, неговите реализации и преди всичко ненадминатата в историята на освободителните борби народна революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на цялото човечество. С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от големите граждани на света, нареди своето име до имената на най-големите мъже, които даде деветнадесетият век.” – проф. Николай Генчев

•    „Левски е еманация на българщината в най-висшата ѝ форма.” – Николай Хайтов

•    „Дивил съм се как е възможно, как са могли да се съберат в един образ трезвост, деловитост, далновидност, самообладание, усет за най-неотложното, отхвърляне на „деспотско-тиранската система”, правда, човещина, личност, идеалност, практика, като че ли едно и също са; идеалност кристална, граничеща до аскетизъм.” – Георги Стоянов-Бигор за Левски

•    „Историята справедливо отреди на Левски единствената награда, която той е искал за себе си или е обещавал на онези, които са участвали в неговото дело: безсмъртие в паметта на бъдните поколния.” – Мерсия Макдермот

„Аз Васил Лъвский в Карлово роден
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турский и никакъв роб,
същото да гледам и на милия си род.”

Из недовършен опит за автобиография в стихотворна форма, Васил Левски, след 1867 г.

Знаем ли със сигурност датата и годината на раждане на един от най-великите  българи – Васил Левски? В навечерието на 18 юли ще разговаряме с д-р Видин Сукарев, завеждащ Музейния център за Съвременна история към Регионалния исторически музей – Пловдив. Д-р Сукарев ще представи интересни факти във връзка с рождената дата и година на Апостола на свободата.

Д-р Сукарев, бихте ли се представили?
Роден съм през 1977 г. в Пловдив. Като повечето хора от това поколение имах палаво и весело детство в края на зрелия социализъм и тревожни и объркани юношески години след промените. Още от съвсем малък – в пети клас обаче се зарекох да стана историк и досега посоката на тази нишка на Ариадна е това, което ме води към светлината – нещата, които обичам и харесвам, които са всичко за мен в професионален план – много повече кауза, отколкото просто работа.
Завърших история във Великотърновския университет през 2000 г., а през 2003 г. започнах работа в Пловдивския исторически музей. През 2009 г. защитих докторска дисертация на тема: „Духовна култура и душевност на българина XV – XVII век”. По това време се оформиха и трайните ми научни интереси –  културната и психологическа трансформация на българите като индивиди и народ по пътя към Новото време.
Към моята биография мога да добавя и това, че от четири години насам водя историческите дисциплини в Икономическия факултет на Аграрния университет – Пловдив.
Естеството на работата в музея и дългите търсения ме доведоха до изготвянето на публикации в доста други области. Едно от нещата, които винаги са ме интересували, например, е микроисторията – биографии на отделни личности и семейства, историята на малки населени места, квартали, сгради, институции, предмети – малките частици от пъзела на общите исторически процеси, без които те не могат да бъдат правилно подредени. Така, взирайки се в детайлите, открих и проблема за рождението на Васил Левски.
Реликварий с част от косите на Апостола (отрязани на Великден 1864 г.), Мемориален параклис в гр. КарловоТова, което сега мога да допълня към писаната преди четири години работа за Апостола, е, че удивително много са българите, родени в десетилетията преди Освобождението, чиито рождени дати или години са неизвестни. Голяма ирония е един такъв случай, а именно революционерът и писател Захари Стоянов – един от първите биографи на Левски. Датата на раждане на З. Стоянов и до ден днешен не е изяснена. Предполагам, че ще Ви бъде интересно да споделя и това, че неизвестни са също рождените дати на писателя и политик Константин Величков, както и на големия наш революционер Панайот Волов.
Повечето публикации, които имам, са поместени в сборници от научни конференции или научно-периодични издания. Съвсем наскоро, тази година, излезе от печат книгата „История на Община Пловдив 1878-1989”. Заедно с моите колеги – н.с. Стефан Шивачев и Александър Пижев съм неин съавтор.
В личен план съм щастливо женен. Със съпругата ми имаме две прекрасни деца, които ни носят много радости.

Г-н Сукарев, едно от Вашите научни изследвания е на тема „Въпросът за датата и годината на раждане на Васил Левски: историографски или митографски подход”. Как възникна идеята за тази научна разработка?
Преди няколко години доста се зашумя около въпроса за гроба на Апостола. Затова реших да обърна внимание и на въпроса за фактически неуточнена година, а оттам и неуточнената дата на раждане на Левски. Всъщност, научната общност е запозната с този въпрос. Мисля, обаче, че неяснотата относно датата и годината на раждане на Левски има нужда от широко популяризиране сред обществеността. Поради това проведох изследване. Считам, че този научен труд дава допълнителна светлина в темата.

Според Вас, кой и кога е установил датата и годината на раждане на Васил Иванов Кунчев-Левски?
1837 г. – рождената година на Левски се счита за установена още от първите негови биографи. Въпреки това остава несигурност около точния ден на неговото раждане. През 1895 г. Стоян Заимов доуточнява рождената дата – 6/18 юли. Оттогава, с малки изключения, тя не е поставяна под съмнение. Определянето на рождената дата на Левски е станало навремето от „роднински съвет”. Така например, по спомени, раждането на бъдещия Левски е поставено след сватбата на някоя си баба Деребейка в неделята след Петровден, който през 1837 г. е ден вторник. Посочва се, че детето Васил е родено два дни след споменатото бракосъчетание. Стоян Заимов, а и другите преди него обаче, не посочват своите източници на информация.
Чак Иван Унджиев дава подробно обяснение на гореизложеното по разказ на Д. Т. Страшимиров. Но по онова време данните не са могли да бъдат проверени и затова не е чудно, че звучат твърде съмнително. Единственият упоменат по име роднина е Васил Генчев Караиванов. Той е първи братовчед на Апостола, който е определен и като човекът с най-голям принос за установяване на датата (вероятно и годината на раждане на Левски).
Всъщност Караиванов е роден десетилетие след 1837 г., от което следва, че не е възможно той да помни раждането на Левски. В запазените негови спомени и в спомени на другите роднини на Апостола, сведения за раждането липсват. Книгата със спомени на Караиванов, преразказани от сина му д-р Петър Караиванов, също не внася особена яснота относно рождените години на родителите на Левски, за женитбата им, както и за раждането на неговите братя и сестри. В книгата повечето години са посочени категорично, без никакво уточнение откъде е получена информацията. В редките случаи, в които това е извършено, липсват конкретни данни, които да потвърдят информацията, и всъщност всички тези събития могат да варират от две-три дори до пет-шест години.
Мемориалният параклис „Все светих Болгарских”, изграден в памет на Апостола на свободата от 1998-2000 г. и изписан през 2002 г.Мога да Ви разкажа, че още първите биографи на Апостола налагат становището, че той е трето дете в семейството, като най-голям е брат му Христо, а след това идва сестра му Яна. По-късно се доказва, че Яна е най-голяма, а в писмо до Заимов от 1896 г. Христо Иванов Големия, който познава добре двамата братя, твърди че именно Левски е по-големият.
Оказва се, че от известните за мен биографи на Левски никой от тях не е ползвал споменатото по-горе писмо, а само публикацията във в. „Зора”. Издирването или неоткриването на оригинала на писмото би дало насока за разрешаване противоречието между двамата съвременници и познати на Левски – Хр. Иванов Големия и Ст. Заимов.
Разбира се, първият безспорно е познавал Апостола по-добре, но пък точно вторият е предприел целенасочена изследователска дейност за установяване на подробности от живота му. От публикацията не може да се каже дали по неизвестни причини писмото не е изпратено до Заимов, защото е намерено в книжата на Хр. Иванов; или става дума за копие, запазено за личен архив.
Впрочем дори писмото да не е достигнало адресата, едва ли може да се предполага, че възраженията на Големия не стават достояние на Ст. Заимов, който очевидно не ги взема предвид и в друга своя книга за Апостола, излязла  през 1917 г., преповтаря твърденията си. В тази връзка наистина е интересно, че на известната снимка с образите на Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия, направена в Белград през 1867 г., Апостола изглежда видимо по-млад от двамата Христовци.

Бихте ли ни казали кои са източниците, от които изследователите черпят информация за детските и юношеските години на Левски?
Биографичните данни за детството и юношеството на Левски се основават предимно на късни спомени. При това нито едно от важните събития от тези първи години, които биха могли да дадат по-точна ориентация за рождението на Апостола (каквито са освен времето на раждане на неговите родители, братя и сестри, тръгването му на училище и смъртта на баща му), не са сигурно датирани, въпреки категоричността, с която това е извършено. Принципната ненадеждност на човешките спомени от голяма дистанция; неграмотността и първобитността на по-голямата част от българите в средата на ХІХ век; типичната за патриархалното ежедневие циклична неисторична представа за времето: всичко това засилва възможността от контаминация на случили се в различни години събития. Много често дори самите хора не са знаели кога са родени.
Паметникът на Васил Левски в гр. Карлово, построен през 1907 г.Интересен е фактът, че зетят на Левски, Андрей Начев, мъж на най-голямата сестра Яна (или Ана; разликата в името също е показателна) в документ от 1888 г. заявява, че е на 70 години, а когато на 28 ноември 1907 г. умира, е записан като 102- годишен. Неяснотите около годината на раждане на неговата съпруга, починала чак през 1913 г., също доказват, че и на самата нея годината й на раждане не е била известна. Не би трябвало обаче да забравяме, че следосвобожденската митологизация също оказва влияние на късно записаните спомени около името на Левски.
Бих желал да представя и една друга информация: въпреки еднозначното налагане на годината 1837 г. от ранните биографи на Левски, при Ст. Заимов и Захари Стоянов се срещат странни на този фон разминавания, водещи към мисълта, че вероятно авторите са имали и друга, по-различна информация. Захари Стоянов твърди, че при замонашаването си Левски бил 18-19-годишен, макар че би трябвало да е прехвърлил 20. От друга страна Ст. Заимов на същата страница, точно където определя рождението на Апостола през 1837 г., пише, че 7 години по-късно, т.е. през 1844 г. Левски бил 4-годишен. Загадка? От всичко дотук става ясно, че конкретните дани за раждането на Левски на 6 юли 1837 г. по Юлианския календар са уязвими; напълно е възможно годината да е объркана или Гина Кунчева да е била бременна с друго дете.

Г-н Сукарев, известно е, че проучвания за рода на Апостола е извършвал и Данаил Кацев-Бурски. Какви са неговите изводи?
Голяма част от проучванията за рода на Васил Левски се основават на работите на Данаил Кацев-Бурски. Някои изводи на този автор основателно са подложени на съмнение, без обаче досега да се оспорва цялостната му добросъвестност като изследовател. Неотдавна специалисти по палеография и филигранология в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) установиха, че Кацев-Бурски е автор на фалшиви приписки върху старинни автентични документи. Именно тези  приписки той използва като доказателство за произхода на бащиния род на Левски Кацев-Бурски. Според него двама от прародителите на Апостола са се казвали Видул и Кръстил, а в документ в НБКМ с доказана негова фалшификация, т.е. той „за упражнение” е изписал точно тези две имена. За съжаление дейността на Кацев-Бурски не се ограничава само с дедите на Васил Левски; той публикува също негово родословие и спомени на сестра му и зет му, записани от неизвестен автор.

Александър Алексиев и Георги Туртуриков също са извършили проучвания във връзка с датата и годината на раждане на Апостола. Бихте ли ни запознали с някои от техните аргументи?
Двамата изследователи – художникът антиквар Александър Алексиев и историкът и юрист Георги Туртуриков, независимо един от друг, неотдавна обявиха, че Апостолът е роден през 1846 г.  Те се позовават на заявеното от Левски пред османския съд. Изследователите приведоха следните, потвърждаващи според тях твърдението, аргументи:
1. В писмата си до Любен Каравелов (роден около 1834 г.) и Димитър Общи (роден около 1835 г.) Левски ги назовава „бай Каравелов” и „бай Димитре” – свидетелство за значителна възрастова разлика по между им.
2. На места Д. Страшимиров и И. Унджиев определят, посочения вече В. Караиванов, както и други съратници и познати на Апостола, родени през втората половина на 40-те години на ХІХ век, като негови връстници.
3. В писмо от 1 януари 1872 г. Л. Каравелов урежда издаването на паспорт на важен за революционната организация човек, който се намира в България. Направеното кратко описание, което трябва да се впише в паспорта, напълно отговаря на външността на Левски, но посочената там възраст е 26 години. Туртуриков и Алексиев безрезервно приемат този документ, като свидетелство от първа ръка, за рождената година на Апостола. Още повече, че документът идеално се връзва със записаното две години по-късно в съдебните протоколи.
Родната къща на Васил Иванов Кунчев – Левски, построена в края на 18 век, възстановена през 1933 г., отворена като музей през 1937 г.4. Снимки на Апостола: за една от тях – тази от Белград вече стана дума. Другата е фотография на д-р Г. Странски с негов приятел, направена на 11 май 1864 г.  Открита е именно от А. Алексиев, който в приятеля разпознава бъдещия Апостол на свободата. И понеже е видно, че на снимката са двама връстници, а д-р Странски,  според източниците, които Алексиев използва, е роден през 1847 г., логично следва, че Левски е по-млад от общоприетото. 
Трябва да отбележа, че така представените по-горе свидетелства в полза на това, че Апостолa е роден през 1846 г., наистина звучат убедително. Въпреки това съществуват много данни, които Туртуриков и Алексиев умишлено или поради незнание са пропуснали и които, заедно с извършените въз основа на тях анализи,  противоречат на тезите на двамата автори:
По точка 1: Небогатата, достигнала до нас кореспонденция на Апостола, показва, че той нарича „бай” и родените през 1847 г. Сава Кършовски и Киряк Цанков. Семантиката на обръщението „бай” не се свежда само до възрастова разлика, то изразява дори в по-голяма степен почит, уважение, етика на обръщение и поведение.
По точка 2: Тълкуванието на изразите „приятел от детинство” и „почти връстник” не отговаря на смисъла, който Унджиев и Страшимиров влагат. По-скоро те имат предвид надеждността на въпросните личности като очевидци и носители на спомени за Апостола, а не това, че той е роден през година, различна от 1837. Нито Страшимиров, нито Унджиев, оспорват раждането на Левски на 6 юли 1837 г.; напротив те имат съществен принос за утвърждаване на датата и годината както в българската историография, така и в националния празничен календар.
По точка 3: Телеграмата може и наистина се отнася за Левски, но текст с конспиративно съдържание, който на всичкото отгоре е анонимен по отношение притежателя на паспорта, не може да бъде сигурно свидетелство за възрастта му. Същото може да се каже и за заявеното пред турския съд. За него на този етап е невъзможно да се намери приемливо всекиму обяснение. Но по начало не изглежда оправдано, казаното от Левски точно пред този юридически орган, да се приема за чиста и неподправена истина.
По точка 4: Тук може да се отдели съвсем малко място за коментар на идеите и откритията на А. Алексиев, но съвсем лаконично трябва да се каже, че въпреки неговото становище в обратния смисъл, образът на въпросния младеж не изглежда да има много общо с В. Левски. Апостолa е със светла коса и очи, а този на снимката е по-скоро брюнет. Левски до ранната пролет на 1864 г. учи в Пловдив, а от Гергьовден учителства в с. Войнягово в продължение на две години. По същото време Г. Странски вероятно се е намирал в Цариград, а в неговите спомени не се открива и най-малък намек, че е познавал Левски. Да не говорим, че по собствените му думи Г. Странски е роден на 1 август 1848. Всички тези доводи, макар че нямам съвсем пълни впечатления от работата на Алексиев и информацията за снимката, дават основание дори да се допусне, че на нея е съмнително да е присъствал и самият Г. Странски.

В повестта „Немили-недраги” народният писател Иван Вазов описва Апостола със следните думи: „Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост!” Г-н Сукарев, това описание съвпада ли с описанието на Левски, което поддържат изследователите?
Общоизвестно е, че светлооките и светлокосите хора изглеждат по-младолики. Във връзка с външния вид на Апостола ще изложа следното: Левски е бил или кьосе, или брадата му е била съвсем рехава; затова той е носил само мустаци – също редки и едва забележими по снимките, но задължителни за мъжа според тогавашната мода. Имайки предвид тези описания, Апостола е изглеждал сравнително младолик и няма нищо чудно, че на снимката от Белград, за която споменахме по-горе, е изглеждал по-млад от брат си Христо. Тази външна особеност със сигурност била известна на Левски и другарите му. Ето защо е напълно възможно снимката да е използвана с конспиративна цел по неизвестни нам, но със сигурност уважителни причини дори в самия край на живота му.
Искам да посоча и нещо друго. Ценни са наблюденията на Туртуриков във връзка с ранното съзряване на младежите в българските земи преди Освобождението, съобразно тогавашните ритъм и условия на живот. За дейна и будна личност като Апостола е наистина трудно да се повярва, че на 18-20-годишна възраст той е бил ученик в класно училище, където повечето негови съученици са с пет-шест години по-млади, при това на тази възраст хора като Христо Ботев и Бачо Киро Петров вече учителствали. На основата на това логическо съображение и като се има предвид несигурността на 1837 г. като рождена година на Левски, наистина може да се потърси обяснение той да е бил по-млад, но 1846 г. не изглежда вероятна и поради следното:
1. Замонашаването на Левски, чиято дата е точно установена – 7 декември 1858 г. – противоречи на църковните канони, ако послушникът е на 12 години. За постъпване в редовете на черното монашество се изисква лицето да може да взема самостоятелни решения и да се разпорежда със собственост – т.е. да е пълнолетно, а според тогавашните стандарти това е означавало – да не е на по-малко от 15-годишна възраст.
2. В разговор с Христо Иванов Големия през пролетта на 1868 г. в Белград, предаден от Михаил Греков, Левски казва: „Ние, Христо, с теб сме доста възрастни, па и непросветени; нито сме за учители, нито за ученици.” С две думи, Апостола се е самосъпоставил по възраст с родения през 1838 г. Христо Иванов, което всъщност не е могло да стане, ако Левски е 21-22-годишен.
3. Иван Фетваджиев, роден през 1847 г., който много добре е познавал  Левски и през 1869 г. дори му е дал собственото си тезкере (за да напусне Сопот), по този повод разказва: „ …и аз, и Левски си приличаме: и той има сиви мустаци (?) и очи, валчест образ, среден ръст, както и аз – само годините му надхвърлят моите, ама нищо от туй.” Този случай е много важен, защото е непосредствено свързан с друг. Впоследствие, както е известно, връхната дреха на Апостола, в която са чуждото тезкере и комитетските печати и книжа, попада в ръцете на властите. Преследваният Левски намира убежище в село Брестовица, Пловдивско, във винарската изба на Павел Влахов. По спомените на самия Влахов, по онова време Апостола изглеждал на около 23 години. От двете близки по време сведения, безспорно, като по-актуално трябва да изберем това на Иван Фетваджиев. Но не бива да пренебрегваме и това на П. Влахов, който, без да познава Апостола, несведущ за възрастта му, дава пряко потвърждение за това, че изглежда по-млад.
4. Вече беше обърнато внимание на евентуалното възрастово разминаване между Левски и неговите съученици в Старозагорското класно училище, ако той е роден в 1837 г. Точно оттам обаче имаме обратния пример с поп Минчо Кънчев, роден по собствените му думи на 6 август 1836 г., който изрично подчертава, че сред най-близките му училищни другари бил Левски. След като описва различни лудории на приятеля си, поп Минчо допълва: „Кога се надскачвахме, само той и Васил Тошев ме надскачаха”. И малко по-нататък: „Умът ни беше и на двамата, кажи, еднакъв, а и затова се много обичахме и слушахме с него”. Ясно е, че 9-10-годишно дете не може да надскочи 19-20-годишен млад мъж; очевидно бъдещите свещеник и Апостол са близки по възраст.
5. Минчо Кънчев започва да се учи вече 12-13-годишен, през 1849 г., когато в родното му село идва даскал. Със сигурност знаем годините на раждане на двама негови съученици в класното училище – старозагорците Никола Ганчев (1843 г.) и Пенчо Хаджиславов (1842 г.), които той посочва като негови добри другари заедно с Левски. По онова време Стара Загора е развит образователен център и местните българчета тръгвали отрано на училище. Това означава, че нормалната възраст за старозагорските съученици на Левски към 1855 г., когато той постъпва в училището „Св. Никола”, е 12-13 години. Младият Васил обаче прекъсва (неизвестно точно колко време) своето първоначално образование поради разоряването и смъртта на баща си и постъпването като послушник при вуйчо му. Така, ако е съществувала възрастова дистанция между Левски и неговите съученици от Стара Загора, тя би могла да бъде само в негова полза по примера на поп Минчо.
6. Минчо Кънчев разказва на Ст. Заимов, че, завръщайки се от бране на череши със свои съученици, Левски видял двама турци да изнасилват майка и дъщеря; уплашени другарите му избягали, но Апостола набил и прогонил изнасилвачите. Изложеното от Ст. Заимов разполага случката през май или юни 1858 г. (като това е най-късната възможна датировка) и съвсем естествено – такъв подвиг не е по силите на 11-12-годишно момче.
7. Панайот Хитов, когато вижда Левски за първи път през 1867 г., го определя около 28-годишен. Трудно може да допуснем, че войводата е нямал или впоследствие не е придобил представа за поне приблизителната възраст на своя знаменосец.
8. Друг Хитов четник – Васил Николов, роден през 1841 г., който е карловец и познава Левски още от родния им град, в своите спомени, записани през 1923 г., казва:  „Левски бе по-голям от мен”.
9. Известно е – Левски се размонашава на Великден 1864 г. В онези години това е дръзко деяние, което не може да не получи обществена разгласа. Случаят стига дори до пресата и е описан от анонимен автор във в. „Съветник” от 27 юни същата година. Макар и да не е споменато името на Левски, невъзможно е да става въпрос за друг. Мястото е Карлово. Говори се за „калугерче, покалугерено с измама от собствения си вуйчо”. Вуйчото взел племенника от майка му на 12-годишна възраст с обещание да го изучи, но след три години, 15-годишен, го покалугерил. Накрая, след различни перипетии, „калугерчето решило през тази (1864 г.) година на Великден да хвърли калугерското облекло и чин”.
Последното свидетелство има много висока стойност, защото за разлика от другите е съвсем близко по време до събитието. Авторът споменава, че има сходна с дякон Игнатиевата съдба – покалугерен на 15 години, а от биографичните подробности, които привежда за Левски, става ясно, че го познава добре. По всяка вероятност дописникът е Иван Стоянов Ихтимански, познат и като дякон Генадий, с когото през 1862 г. Левски избягва от Карлово и отива в Сърбия, за да постъпи в легията на Раковски.
Ако се приемат за напълно достоверни сведенията на дякон Генадий, се стига до извода, че Левски е роден през 1843 г., защото само при това положение той би могъл да е покалугерен на 15 години. Възможно е дописката да има за основна цел оправдаване на постъпката на дякон Игнатий пред консервативното обществено мнение и в нея да не е дадена действителната възраст на Апостола. Но не по-малко вероятно изглежда тя да съдържа истинна информация.
Поради проявената небрежност от първите изследователи, годината 1837, а заедно с това и датата 6/18 юли, остават недоказуеми към настоящия момент. Те се основават на твърдения на роднини и заключения на автори, допуснали немалко хронологически неточности при други случаи. Извършеният дотук анализ на останалите по-сигурни свидетелства не може да изключи 1837 г., но сякаш по-логично изглежда Левски да е по-млад и раждането му да се постави в самия край на 30-те или началото на 40-те години на века със сигурна горна граница 1843 г. Годината 1846 трябва да се отхвърли като прекалено късна.

На мнение ли сте, че изследователите на живота и делото на Левски имат грях към него?
Считам, че изследователите на живота и делото на Левски са все още в сериозен дълг към него. Всичко казано дотук води към тъжно заключение: освен че гробът на най-великия син на България е загубен; освен че заради упорството на придобилата гражданственост погрешна традиция – датата на смъртта му се отбелязва един ден по-късно; оказва се – не е сигурно и това кога е роден Апостола на свободата.
Понеже Българското възраждане не е моята специалност, а темата е значима както за науката, така и за обществото, оставам с надеждата, че може да съм извършил някъде пропуск, който по-добре запознат изследовател да коригира. И най-вече, че написаното ще провокира цялостен интерес у автори, способни да изведат проблема и проблематиката на съвременно строго научно ниво, различно от сега съществуващите романтични и романистични писания за рождението, детските и младежките години на Апостола.

Уважаеми д-р Сукарев,

Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България Сега”! Желаем Ви бъдещи творчески успехи!

 
Ваня Велкова

Снимката на д-р Сукарев се публикува с неговото съгласие.
Снимки – Национален музей „Васил Левски” – Карлово: В. Велкова
в.”България СЕГА”