Фестивалът на книгата „Пловдив чете”

От 17-22 юни 2014 г. в Града на тепетата се проведе фестивалът на книгата „Пловдив чете”. Културното събитие, което се състоя за дванайсета поредна година, бе в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата 2019 г. и премина под патронажа на кмета на Община Пловдив – инж. Иван Тотев.
Учредители на фестивала „Пловдив чете” са Издателска къща „Хермес”, Издателска къща „Жанет 45” и издателство „Летера”. През тази година домакин на мероприятието бе издателство „Летера”, а съорганизатори – Министерство на културата на Република България, Община Пловдив, асоциация „Българска книга”, Общинска фондация „Пловдив 2019”, Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” – Пловдив, Културен център „Тракарт”, Общински институт „Старинен Пловдив”, Дружество на писателите – Пловдив.
В интервю за в. „Марица” г-жа Надежда Фурнаджиева, собственик на издателство „Летера” и домакин на „Пловдив чете” – 2014, сподели: „Да си домакин на „Пловдив чете” е мисия.” „Вече 12 години през месец юни Пловдив се превръща за една седмица в кръстопътно място, където си дават среща творците на изящното слово и пловдивските почитатели на книгата. „Пловдив чете” се превърна в желан от пловдивчани духовен празник, който прехвърли регионалните граници и си извоюва висок престиж. Стана национален фестивал с изявени писатели от страната и чужбина. Дори с риск да сме нескромни, можем да кажем, че е едно от най-значимите литературни събития у нас.”
Началото на фестивала бе поставено на 17 юни 2014 г. в 11:00 с откриването на  „Алея на книгата” на площад „Централен”. Официалното откриване се проведе на същия ден, в 20:30 часа, в Новотел „Пловдив”.
Щандове на „Алея на книгата” – 2014, Пловдив    Литературните прояви се състояха в залите на Народната библиотека „Иван Вазов” – Пловдив, Дружеството на писателите – Пловдив, Културен център „Тракарт”, Балабановата къща в Стария град, къщата музей на Златю Бояджиев, къщата на Степан Хиндлиян, къщата на Ламартин, в салоните на книжарница „Хеликон” – център, книжарница „Хермес” – център, залата на Радио „Пловдив”, във Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент Екзюпери” и други.
В културната програма на „Пловдив чете” бяха включени български издателства и творци на българската книга – писатели, поети, художници, фотографи. Фестивалните събития събраха както пловдичани, така и многобройни гости от България и чужбина. 

Програмата на „Пловдив чете” – 2014 бе разнообразна и наситена с премиери на нови книги, представяния на автори, литературни четения, срещи с автограф,  дискусии, творчески срещи и много други. Някои от културните прояви бяха:
•    На оформената „Алея на книгата”, която представляваше огромна открита книжарница, бяха подредили щандове над 45 български издателства. Паралелно с актуалните заглавия, издателите представиха своите каталози, информация за  поръчка на книги и учебна литература. Посетителите имаха прекрасната възможност да закупят книги с висока отстъпка.
•    „Предизвикателствата на кратката проза” – среща разговор с Ина Иванова, автор на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии”, „Името на неделята”, както и романа „Кар танеси”
•    Творческа среща с поетесата Мария Николова и представяне на антологичния й сборник „Жадни капки”; М. Николова е автор на дванайсет стихосбирки, член е на Съюза българските писатели, лауреат на национални награди за поезия
•    Представяне на „Крикор Азарян – алхимия на играта” – книга, посветена на Азарян-режисьора и Азарян-учителя; „Крикор Азарян е всепризнат майстор на режисурата, учител на поколение актьори, вписал се трайно в историята на българския театър.” (И. Илиева)
•    Премиера на романа „Ключовете от рая” на Нели Лишковска; с участието на актьора Стефан Попов; „Всяка глава от романа е разказ за различни по възраст, професия, местоживеене, ценностна система и житейска участ герои.” (Начо Христосков)
•    Представяне на поетичните книги „Времена” и „Употреба на свободата” на Валентина Радинска. Радинска е удостоена с голямата награда от Националния литературен конкурс „Милош Зяпков” за 2014 година. Престижното отличие е  присъдено за стихосбирката „Употреба на свободата”.
•    Премиера на книгата „Микеланджело. Копие, захвърлено с любов” – книга, разказваща за тайните послания, скрити в творбите на Микеланджело Буонароти, илюстрирана с най-известните произведения на Микеланджело в областта на изобразителното изкуство
•    Проф. д-р Клео Попхристова представи авторката Ойя Байдар и нейните романи „Портата на греха”, „Изгубеното дар-слово”, „Остана топлата им пепел”. Представянето бе осъществено с подкрепата на Генералното консулство на Република Турция в Пловдив.
•    Кой и как създава интерактивната книжка игра „Малката Божана в подводния свят”? – специален гост – Божана Апостолова, автор на приказната поредица за деца „Малката Божана”; с участието на деца от частните занимални „Мечта” и „Magic center”.
•    „Младият Пловдив чете” – среща разговор с Ангела Пранарова и Наталия Атанасова, лауреати на VIII Национален литературен конкурс на Издателска къща „Хермес”, с ученици от ФЕГ „Антоан дьо Сент Екзюпери”
•    Представяне на вестник „Литературен Пловдив”
•    Среща разговор с Владимир Зарев по повод романа му „Разруха”. През 2006 г. романът „Разруха” бе преведен и издаден в Германия. По мнение на радио „Дойче веле” романът е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. „Разруха” бе наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа” и приет с особено възхищение от немската критика.
•    Представяне на книгата „Светици на Православието” на черниговския архиепископ Филарет; книгата е посветена на женското сподвижничество и съдържа житията на свети жени от Сирия, Египет и Палестина
•    Представяне на книгата „Обединени в омразата” на автора Джейми Глазов; книгата представлява научно обяснение, предназначена е „за всеки, който вярва в истината, закона и в надеждата за оцеляването на човешкия род”.
•    Среща разговор с писателя Стефан Цанев и представяне на събраните му съчинения в 12 тома
•    „Муминтролите” – представление за деца по мотиви от финландската писателка Туве Марика Янсон, чиито книги са преведени на повече от 60 езика; постановката бе на кукления театър „Илкова” и посветена на 100-годишнината от рождението на известната финландска писателка и илюстраторка
•    Съботни срещи в кафе книжарница „Сиела” с автографи на Иво Сиромахов, Калин Терзийски, Михаил Вешим
•    Детско утро с Борко Бърборко
•    Премиера на романа „Понякога ангели” на Емил Тонев. „Това е роман – холограма. По него могат да се възстановят последните трийсет български години. Емил Тонев стисна зъби, мълча десет години и успя. „Понякога ангели” е големият роман на Емил Тонев.” (Д. Енев)
•    „Хуморът не е културен спам” – среща разговор с писателя Петър Краевски. През 2002 г. Петър Краевски е номиниран за Международния конкурс „Prix Europa” в Берлин за предаването „Етно форум”. Номиниран е също така за наградата на Пловдив за 2003 г. (журналистика); за филма „Живата енергия”, на който е режисьор; има номинация на медийния фестивал „Осмата муза”. Стихосбирката на Краевски „Сомнамбул” е удостоена с Националната награда „Светлоструй” за най-добра поетична книга на извънстоличен автор за периода 2006-2008 г. Петър Краевски е лауреат на редица конкурси за поезия и сатира.
•    Премиера на книгата „Ние според мансардата” на Иван Ланджев. Според Иван Теофилов, поезията на Ланджев „… трябва да се чете търпеливо, без пропуски, защото в нея, читателю, вибрират и твоите медитативни терзания. Една поезия със сериозно и достойно бъдеще.”
•    Представяне на книгата „Всички разкази са за теб” на Мирела Иванова. „Текстовете на Мирела Иванова звучат с усилена документалност, с иронически въдворените реторики на новия автентизъм, с преобразувания патос на всекидневието във висока метафизична болка.” (Пламен Дойнов, „Литературен вестник”)
Съпътстващите прояви на фестивала бяха:
•    „Руският екслибрис в библиотеките по света” – изложба, посветена на творчеството на Герман Лвович Ратнер – един от най-големите майстори на руския екслибрис от втората половина на ХХ век
•    Изложба на арт ателие при Основно училище „Васил Петлешков” в Пловдив, ръководител Климентина Мухчиева

Присъдени награди:
На официалното откриване на „Пловдив чете”, състояло се на 17 юни 2014 г. в Новотел „Пловдив”, бе присъден „Орфеев венец” за поезия. Новият носител на наградата „Орфеев венец”, която по традиция се връчва на фестивала „Пловдив чете”, е Иван Вълев. Отличието бе присъдено за високо поетическо майсторство и забележителна преводаческа, книжовна и културна дейност. Вълев е носител на наградата „Пловдив” за стихосбирките „Скорост” и „Пътят на птиците”; на престижната награда на правителството на Полша „Заслужил за полската култура” за превод на поезията на Ярослав Ивашкевич, както и за превода на ренесансовия поет Ян Кохановски. Иван Вълев е автор на книгите „Скорост” (1967), „Засял съм думи” (1972), „Прегръдка” (1977), „Незастраховани криле” (1981), „Бяла врана” (1985), „Пътят на птиците” (1996), „Изречено на глас” (2002), „Скритата градина” (2005), „Високата трева” (2007). Вълев е превел на български език 11 книги на известни полски писатели, сред които Ян Кохановски, Тадеуш Новак, Славомир Мрожек, Станислав Дигат, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич и др.
На 20 юни 2014 г. в къщата музей „Христо Г. Данов” бяха оповестени и връчени едноименните национални награди за принос в българската книжовна култура. Академик Антон Дончев е новият носител на голямата награда „Христо Г. Данов” за цялостен принос в българската литература. Отличието бе връчено от министъра на културата – г-н Петър Стоянович, който каза: „Наградата е достатъчно голяма, национална и дори наднационална, за да може някой български интелектуалец да има подозрения, че тя може да се ограничи само в един двор или един град, пък бил той и такова голямо културно средище като Пловдив.”
Акад. Антон Дончев е един от значимите съвременни български писатели, който създава исторически епоси. Първият му роман „Сказание за времето на Самуила” е публикуван през 1961 г. Други произведения на автора са „Девет лица на човека” (1989), „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес” (1968-1992), „Странният рицар на свещената книга” (1998), „Трите живота на Кракра” (2007). Световноизвестна слава на писателя донася романът му „Време разделно”. Книгата е преведена на 30 езика, с тираж над 2 млн. По повод връчената награда на фестивала „Пловдив чете” акад. Дончев заяви: „Хора, помнете, че душата води тялото. Всички беди на нашата цивилизация идват от избора, че материалното е водещо.” Акад. Антон Дончев обяви, че паричната награда, съпътстваща наградата „Христо Г. Данов”, ще дари на библиотеката на Бачковския манастир с благодарност към покойния дядо Наум и архимандрит Симон. „Иска ми се да се превърне в книги и светлина и тя да падне върху лицата на хората, които отворят страниците на тези книги.”, допълни акад. Дончев.
В категорията „Българска художествена литература” наградата бе присъдена на Весела Ляхова за романа й „Бежанци”. За „Превод” бе отличена Нева Мичева. В  раздела „Хуманитаристика” награда получи Александър Кьосев за „Караниците около четенето”. В категорията „Изкуство за книгата” бе награден  Антон Стайков за „Кратка история на българския комикс”. Победител в категорията „Издания за деца” е книгата „Вкусна география”. За „Книгоразпространение” беше отличена книжарница „Алтера”, а за представяне на българските книги бе награден журналистът и преводач Георги Ангелов, водещ на предаването „Денят започва с култура” по БНТ.
По повод кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата 2019 г. турската писателка Ойя Байдар сподели следното: „Мегаполисите трябва да стоят на страна от тези призове, защото се отнасят пренебрежително към културното многообразие. Пловдив може да обедини всички различия между хората и заслужава да е Европейска столица на културата. От опит ще Ви дам един съвет – действайте внимателно и разумно. Преценявайте всеки свой ход, защото това е нещо наистина голямо.”
„Няма нищо по-вълнуващо от това да събереш тук, в този древен град, където през вековете са се срещали много култури, творческата енергия на писатели, поети, критици, актьори… И най-вече, защото се докосваш до онова силно желание на носителите и създателите на българските книги да представят своите произведения тъкмо на литературната сцена на „Пловдив чете”. А българската литература през последните десетина години е в изключителен подем и все повече автори си извоюват място, макар и трудно, сред имена от световен ранг.”… „Пловдив чете” е част от големия проект за четенето в България с приносен характер за най-демократично представяне на новите произведения на българските автори.” – посочи г-жа Надежда Фурнаджиева в интервю за в. „Марица”.
През тази година Пловдив отново бе определен от хилядите специалисти, читатели и гости на фестивала като „Четящият град”. Мисля обаче, че най-многобройните и най-любознателните посетители на книжните щандове бяха децата. Те с усмивка и захлас разгръщаха книжките с приказки за Хитър Петър, приказки от цял свят, детските енциклопедии и световноизвестните романи, в които пише:
 „Четенето е най-доброто учение.” (Александър Сергеевич Пушкин)
„Книгите са най-тихите и най-постоянните приятели. Те са най-достъпните и мъдри съветници, както и най-търпеливите учители.” (Чарлз Елиът)
 „С книгите трябва да се постъпва, както с хората – да избереш няколко приятели, а за останалите да не се грижиш.” (Франсоа Волтер)
„Мъдрият човек чете както книги, така и самия живот.” (Лин Ютанг)
„Когато четете класика, не виждате вътре повече от това, което сте видяли преди. Вие виждате в себе си повече от преди.” (Клифтън Фадиман)
„Книгата е единственото място, където можете да наблюдавате крехка мисъл, без да я счупите или да срещнете експлозивна идея без страх, че ще избухне в лицето ви. Тя остава едно от малкото райски места, където човешкият ум може да получи едновременно провокация и уединение.” (Едуард Морган)
„Навсякъде, не само в нашия  личен живот, книгата е алфа и омега на  всяко знание, начало на началата на науката.” (Стефан Цвайг)
„Книгите са  като хората – когато остареят, стават мъдри.” (Елин Пелин)
„Науката е светилото на един народ, литературата е животът му.” (Иван Вазов)
 
Ваня Велкова
Снимки: Ваня Велкова
в.”България СЕГА”