Да черпим красота от извора

Ако сте имали късмета да открехнете старата ракла на баба, то ще си спомните с каква възхита сте съзерцавали пъстрите престилки и сукмани, седефените пафти, терлици, месали за хляб и какво ли не още от време оно. Ако пък ризите, престилките, кърпите и елеците са били обсипани с шевици и мъниста, сигурно сте се сетили за приказката: „Такава хубост, че ум да ти зайде!”.
Българските народни шевици се отличават с колоритност, разнообразие на форми и богата символика. Още от дълбока древност българката е „вшивала” в тях надеждата си за здраве и благополучие, за щастие и дълъг живот, за плодородие, красота, сила и нов живот.
За начален период на развитие на българското везбарско изкуство се счита ранната епоха на новосъздадената българска държава, т.е. края на 7 и началото на 8 век. Тогава везбарското  изкуство се е развивало на основата на богатото наследство на славянското везбарско изкуство. Според етнографите и изкуствоведите, елементи от прастарото шевично изкуство се откриват в някои запазени и до днес шевици от Южна Македония и Софийско.
Една легенда разказва, че когато св. Георги посякъл ламята, от нея потекли три реки – от бяло зърно, от червено вино, от златен мед и масло – те спасили хората. Оттогава се вярва, че така се появили цветовете в българските шевици, символизиращи плодородието на земята и новия живот.
Казват, че шевиците притежават силата на огненото слънце, багрите на природата и богатството на българската душевност. В това се състои тяхната магия.

За многообразието на българската шевица, за изящната дантела „кене”, както и за дейността на клуб „Българка” в Пловдив, ще разговаряме с една от майсторките на иглата и конеца – г-жа Мария Андонова.

Г-жо Андонова, бихте ли се представили?

По професия съм инженер-химик и моята професията няма нищо общо с последвалите ми занимания. Българската шевица, в частност шиенето на дантелата   „кене”, се явява мое хоби. От пет години насам съм ръководител на сектор „Българска шевица” към клуб „Българка” в град Пловдив.

От сандъка на Вашата баба ли извадихте първата шевица?

Членове на секция „Българска шевица” към клуб „Българка” в Пловдив

Традиция е в българското семейство жената да се занимава с ръкоделие, било то да украси дома си или да облече семейството си. В продължение на векове тази традиция се е предавала по линията: майка, дъщеря, внучка. Няма българско момиче, което в младите си години или в по-напреднала възраст, да не е изработило каре, покривка, калъфка за възглавница… Повечето от нас са чували изконните думи на баба: „Сядай, бродирай, че няма да можем да те оженим!” И така, всичко, което съм научила, както и тази любов, която храня към българската везба, съм наследила от моята баба. Не съм историк, не съм етнограф или археолог, но обичам шевиците и везбата. Казвам „не съм археолог” и това не е случайно. Може би не на всички е известно, че първите данни за бродерията, са предоставени от археолозите.
Но тъй като тъканта е тленна, първите информации за шевиците са доста оскъдни. Въпреки всичко, те все пак идват от най-старата свещена книга „Библията”. Това се обяснява с факта,  че самото възникване на бродерията е свързано с нейния защитно-заклинателен характер.
Бродерията се е появила тогава, когато малки символи на животни или други фигури жените са бродирали на ризите на воините, отиващи на война.  В други случаи, когато хората са извършвали молитви или молебени за дъжд; за предпазване от зли сили и лоши болести; за здраве, плодородие, благоденствие и т.н. Тези символи са били извезвани върху дрехите. А символите, от своя страна, се явяват самата бродерия. Шевиците са съществували хиляди години преди новата ера.

Клуб „Българка” е основан през 1978 г в Пловдив. В какво се състои неговата дейност?

Изложба на български шевици, секция „Българска шевица” към клуб „Българка” в Пловдив, 2014 г.Дейността на клуба е преди всичко насочена към това да съхранява и популяризира българската шевица. Издирват се образци от раклите на баба, посещават се хранилищата на музеите… И по този начин, събирайки образците, членовете на клуба възстановяват различни мотиви от български шевици.
В момента клубът има две секции: секция „Българска шевица” и „Плетиво”. В секция „Българска шевица” участват жени на възраст от 35-90 г. В клуба обсъждаме самата конструкция на дадено ръкоделие, което предстои да работим. Уточняваме гамата, композицията, избора на мотива.
Нашият клуб работи и със студенти от катедра „Етнография” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Имаме участия в „Седмица на занаятите” в Етнографския музей в Пловдив и много други. Също така организираме срещи с подобни клубове от град Плевен и Варна. Имахме много вълнуваща среща с деца от едно село в Самоковско. Тези деца са невероятни! Занимават се с везба и дантела „кене”.

От кои райони на България са шевиците-образци, които клуб „Българка” изработва?

Изложба на български шевици, секция „Българска шевица” към клуб „Българка” в Пловдив, 2014 г.Стремежът ни е да обхванем шевици от всичките български етнографски области и съответните райони, тъй като всеки един район е много специфичен, както откъм орнаментика, така и откъм колорит.

Бихте ли разказали за изложбената дейност на клуба и получените награди и отличия?

Клуб „Българка” е създаден през 1978 г. и още през първата година той прави своята първа самостоятелна изложба. И така, в продължение вече на 36 години откакто съществува клубът, са разработени около 4 000 творби и осъществени редица изложби. Това са: 32 самостоятелни изложби, 5 национални изложби, 9 индивидуални, което означава изложби на отделни членове на колектива; 4 тематични изложби, които се проведоха с цел да запознаят обществеността с етнографските области на България. Тематичните преминаха под заглавието „Етнографските региони на България. Българската шевица – символика и реалност”. Представени бяха плевенската шевица, елховската, ихтимано-самоковско-дупнишката шевица, както и македонската. Изложбите на шевици бяха съпроводени от интересни беседи, запознаващи с характеристиките на съответния етнографския регион. 
Считам за важно да посоча, че творбите на клуба включват колоритното шевично многообразие на различни райони, например Плевенски, Видински, Софийски, Елховски, Габровски, Самоковски, Пирински и др.
Бих искала да кажа, че участваме също във фестивали на художествената самодейност, в изложби, организирани от различни клубове и читалища в България. В чужбина имаме до момента две участия в изложби – в Москва и в Лайпциг.
За своята дейност клуб „Българка” има многочислени отличия. Така например клубът е носител на пет златни,  десет сребърни и десет бронзови медала. В допълнение са грамотите и значките както на колектива, така и на отделни негови членове. Искам да отбележа и това, че още в самото начало, на един от форумите през 1981 г., на колектива е присъдено званието „Представителен”.

Клубът организира ли курсове по шевица?

Клубът организира обучения за млади хора и деца. Това е всъщност образователна програма. Така например, по повод 1 юни, Деня на детето, запознаваме  децата с техниките на българската везба. Искам да споделя, че от година на година интересът към везбата се засилва. Хубаво е, че все повече са младите хора проявяват интерес не само към шевицата, а и като цяло към българското ръкоделие, включващо везба, плетиво, тъкане, плъсти. Любопитството е голямо.

Известни са над 100 везбени бода. Всички ли са запазени до днес?

Българска шевица, клуб „Българка” в ПловдивТова е точно така. В миналото са били използвани над 100 вида бода, но за съжаление до наше време достигат едва 30-40 вида. Мога да Ви кажа, че днес най-умелите везбарки си служат с около 15-20 бода. Ние също използваме този брой бодове. Аз самата практикувам около 20 бода.
Шевиците, които се работят в клуба, са от различни етнографски райони на България. Желанието ни е да покажем характерното за дадения район. Искам да допълня, че шевиците на много от етнографските райони носят една силна емблема на разпознаваемост и никога не могат да се объркат с тези на други райони. Пленителна е фантазията както на незнайния българския народен творец, така и на днешните майстори везбари!

При везането на народната шевица се прилагат различни везбени бодове. Кои са бодовете, с които работите?

Основните бодове са кръстат бод, полегат бод, синджир, гайтан, фестон, контурен, прав бод. Комбинацията от бодове създава една особена колоритност и неповтаряемост на българската шевица.

Българска шевица, клуб „Българка” в ПловдивВ българската шевица присъстват най-разнообразни мотиви от растителния и духовния свят, зооморфни и антропоморфни орнаменти, както и геометрични фигури като шестоъгълник, ромб, кръг, квадрат и др. Според Вас, кои са най-често бродираните мотиви?

В българската везба е застъпен орнаменталният, растителният и животинският  орнамент. В различните райони тези орнаменти са показани по различен начин. В едни райони тези орнаменти са силно стилизирани, а в други са показани по реален начин. Например, в македонската шевица растителният елемент е силно стилизиран. Там не можем да говорим за конкретно цвете или цветя. Докато в елховската шевица цветята  са изобразени в техния реален вид.
Животинският свят е свързан по-скоро със символиката на българската шевица. Например в Софийско и Елховско много често срещан елемент е паунът,  символизиращ благоденствие и мъдрост. Ще Ви кажа също, че характерен за македонския и шопския край, както и за Граовско, е конят. Той е символ на волност, свободолюбие и т.н. Много характерни за македонската шевица са геометричните фигури. И тук са застъпени едни от най-старите и най-силни символи като кръга, който е соларен символ на безкрайността, на кръговрата на живота. Характерни са също ромбовете и квадратите. Те са свързани с женската фертилност.
През годините разчитането на мотивите в шевиците в известна степен се е загубило. Но важно е да отбележа, че смисълът на символиката и до днес се е запазил.

 „Дървото на живота” е един от най-разпространените символи. Преданията сочат, че короната на дървото олицетворява небето и неговите обитатели, стволът – разделя Небето от Земята, корените символизират подземния свят. Бихте ли допълнили още нещо?

Българска шевица, клуб „Българка” в Пловдив„Дървото на живота” символизира също богинята майка, жената, която дарява живот. „Дървото на живота” е свързано с тези елементи, които подсилват фертилността. Но макар и в тази комбинация или самостоятелно, „Дървото на живота” трябва да може да се разчита! И ние трябва наново да се научим да разчитаме елементите! В дървото на живота, например, можем да преоткрием приемствеността между майка, дъщеря и внучка – това е тази приемственост, за която споменахме в началото.

На какви текстилни материи и с какви конци се веза народната шевица?

Основните тъкани, които се използват във везбата са лен, памук, коноп, вълна и коприна. Конците са на базата на същите естествени материали. Така например, всички знаем, че в миналото самата изработка на нишката се е извършвала в домашни условия. Нашите баби са багрили конците с естествени материали. Разбира се, днес разполагаме с фабрични конци и за везбата ползваме тях. Колкото по-фина е тъканта, толкова по-тънки трябва да са конците. С две думи, дебелината на тъканта определя дебелината на конеца и обратно.

Отличителна черта на българската народна шевица е нейната полихроничност – многоцветност. Г-жо Андонова, бихте ли ни казали кои са характерните цветове в шевицата, имайки предвид българските етнографски области?

Въпросът за колорита е една от спецификите на дадената етнографска област или район. Основният цвят в българската везба е червеният, с изключение на някои райони, например Плевенски. Червеният цвят е символ на живота, на кръвта, на благополучието и продължението на живота. Другите цветове са допълнителни. Зеленият символизира природата, горите, планините. Синият – небето, а кафявият и черният цвят символизират плодородната. Жълтият и оранжевият символизират слънцето, узрелите жита. Белият – душевната чистота.
Интересно е и това, че в отделните региони се наблюдават предпочитания към определен цвят. Този цвят е в зависимост от манталитета на хората, от тяхното професионално занимание, както и от заобикалящата ги среда. Влияние има също и историята на съответния район. Така например в Плевенско, по времето на турското робство е било забранявано да се носят светли дрехи и везаното като цяло е в тъмни цветове. Характерен цвят за региона на Плевен е кафявият цвят, тъмносиният, преобладават тъмните, убитите тонове. Поради същите причини във везбата от Разградско се стига чак до черния цвят.
Българска шевица, клуб „Българка” в ПловдивЕлховската шевица е най-пъстрата, най-богатата. В нея се срещат несъвместими на пръв поглед цветове, но комбинирани по подходящ начин, те придават на шевицата една неповторяемост на цветовата палитра. В елховската шевица се срещат ярко жълто,  оранжево, стига се до наситено синьо и зелено, наситено виолетово и розово.
Ако се движим от Видин на юг към Пиринска Македония, цветовата гама на шевицата се променя и от розово постепенно преминава към ярко червено. Това е цветът на македонската шевица. В Македонско червеният цвят се използва във всички негови нюанси.

На мнение ли сте, че шевиците в дрехите са атестат за престиж или по-скоро за българката везането е било обикновено домашно занимание, средство за духовна наслада?

Права сте. За българската жена везането е било почти ежедневно домашно занимание. Посредством везбата българката е развивала усет към красивото. От друга страна, шевицата, украсата на дрехата е била атестат за престиж. Колкото по-богата е била дрехата с  шевица, толкова по-богат се е считал човекът. Шевицата, така да се каже, е била един от показателите за йерархията в обществото. Украсата на дрехата е била показател за принадлежността към дадена прослойка, атестат за интелект. В известен смисъл това важи и днес.

По какъв начин се извършва възстановка на шевица?

Българска шевица, клуб „Българка” в ПловдивМного характерно нещо за българската шевица е нейната повторяемост. Разбира се, всяка майсторка, ползвайки оригинални мотиви, се е стремяла да вложи и нещичко авторско. Но бих казала, че почти сто процента тя се е стараела да повтори автентичния  мотив, който е имала пред себе си. И именно това е запазило българския мотив през столетията, което е много ценно! Затова ние сега почти напълно се доближаваме към автентичността на народния мотив. Някои от старите везбарки смятат, че това е грешка. Но въпреки това мнение, тенденцията за придържане към оригиналния мотив през столетията се е запазила. Съхранила се е оригиналната част на самия мотив.
От ризата, от сукмана, от пешкира – оттам вземаме мотивите и ги пренасяме върху съвременното платно. Точно тук е също моментът на неизползваните досега бодове, на използването на сърмата, мъниста, пайети и други. В днешни дни ние полагаме усилия да приложим шевиците в съвременния бит. Стремим се да  актуализираме гамата и композицията към съвременния интериор. В много случаи това налага да се смени цветовата гама, характерна за даден регион с друга гама, типична за друг регион.

Една от най-популярните и сложни за изработване дантели е „кене”. В различните етнографски райони тя има различни наименования, например: „зарафлъци” в Пловдивско, „тертифил” в Бургаско, „кукла” в Смолянско, „китка” в Панагюрище. Бихте ли разказали за кенето и за това каква е разликата между „кене” и „копривщенско кене”?

Българска шевица, клуб „Българка” в ПловдивКенето е вид шита дантела, наричана е още „въздушна дантела”, защото се изработва с обикновена игла за шиене. При кенето се работи с копринени или памучни конци и те са в зависимост от материала, който ще се украсява. В зависимост  от техниката на изпълнение различаваме „обикновено кене” и „копривщенско кене”. Обикновеното кене се изпълнява със специфичен възел, а копривщенското кене – с определен брой навивки.
Кенето не е изцяло българска дантела. То навлиза в българските земи през 14-15 век, когато търговците го пренасят от Цариград. И понеже през тези времена Копривица е бил голям търговски център, най-бързо там са идвали стоките от Цариград. Виждайки тогава кенето, българката толкова много го е харесала, че започва опити да го  възпроизвежда и усъвършенства.
Интересно е, че относно произхода на кенето има известен спор между турския и арменския етнос. Едните твърдят, че кенето идва от Цариград, а другите, че то е арменска дантела. Действително тази дантела е била много работена от старите арменки, които например тук, в Пловдив, са били първите учителки на българките, занимаващи се с кене. Въпреки това, все още е трудно да се установи, кой е първоизточникът на кенето. Ясно е обаче, че българите са го усвоили от турците или арменците.
Както споменах, дантелата „кене” за първи път се работи в Копривщица. Впоследствие тя се шие в района на Панагюрище, Пловдив, в Смолянско, Самоковско. Като цяло, кенето е застъпено повече в южната и западната част на България.
Според мен уникалността на кенето се състои в това, че то е много фина дантела. Няма друга дантела, която е толкова фина, ефирна и елегантна! Другата уникалност е индивидуалността на изработката. Знаейки техниката, се залага най-вече на фантазията на жената. Кенето се различава от всички други дантели по това, че то се работи без определен модел. Любопитна е една подробност – в миналото кенето се е изработвало и върху конски косъм. С това се е постигало особен ефект.
Кенето е украсявало деколтета, ръкави, долната част на полата, кърпата – много характерно! В предметите за бита кенето се среща по месали, покривки, пешкири и други.

Цялото си свободно време ли „вплитате” в българската шевица?

Много ми се иска да е така, но за съжаление не ми е възможно. Трябва обаче да Ви кажа, че всичките откраднати часове, посветени на любимото ми занятие  – българското ръкоделие, са незаменимо удоволствие за мен!

Според Вас, какви са посланията на българската шевица?

Посланията са различни. Те са свързани със символиката, например – да ни пази от злини, болести и други. Другото послание на българската шевица е да ни учи на благородство, на добродетели. Защото българката, когато е посвещавала на българската везба стотиците часове и е вшивала във везбата картините от своя живот, въжделенията си, тя е предавала своята индивидуалност. Това се изразява и в самия рисунък. Бих казала, че шевицата носи традицията на нашия етнос, носи желанието за естетика, вроденото чувство за красота на българката, както и нейното голямо трудолюбие. Българката притежава особен усет към красивото!

Как мислите, модерна ли е българската шевица и какво е нейното бъдеще?

Българската шевица е модерна. Тя е естествена и много красива украса на съвременното облекло. В днешно време обаче апелът е най-вече към дизайнерите, а именно – да  включват колкото може повече шевици в дрехите.
Българската шевица е едно изключително голямо богатство! Тук се сещам за една статия, в която се посочваше, че в Париж е гостувала колекция от български шевици. Българският дизайнер, който е представил дрехите си, използвал най-разнообразни български шевици. След като специалистите и цялата публика видяли  тази красота на облеклото, цялата зала в Париж толкова се впечатлила, че станала на крака и бурно ръкопляскала. Един от френските експерти за мода ясно заявил, че  българската колекция е абсолютно достойна, за да триумфира на „Шанз-Елизе”!
Нека предизвикателството да бъде в българските дизайнери, които да използват колкото може повече от богатството на българската везба и дантела! Това би придало на съвременната дреха колоритност, специфичност и близост до емоционалния свят на българката, както и близост до българския фолклор.

Г-жо Андонова, кое е това, което подхранва българските фолклорни традиции?

Българският фолклор се е съхранил през столетията благодарение на българина и обичта му към родината, към рода, към природата. Тази любов е вшита в българската носия. В българския фолклор можем да открием също така доброделите на нашия народ, пренасяли се от нашите прародители и възрожденци. В българския фолклор   трябва да търсим и откриваме корените на нашето национално самосъзнание.

Казват, че „фолклорната традиция изчезва, но фолклорът остава”. Съгласна ли сте с тези думи?

Фолклорът обхваща народната музика и танци, народните празници и обичаи, народното творчество, народните носии и т.н., а традицията е тази повтаряемост, която се предава от едно поколение на друго. Според мен фолклорната традиция не изчезва. Фолклорът е свързан с народопсихологията, а традицията помага фолклорът да бъде запазен и пренесен през вековете.

Какво бихте пожелали на нашите сънародници?

Бих им пожелала да обичат българското, да тачат българските традиции, да обичат България! Мисля, че по-ценно от традицията на българския род няма. И… където и да ходят българите по света, един ден да се завърнат в България!

Уважаема г-жо Андонова,
Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България Сега”! Бъдете здрава и все така изпълнена с енергия за съхраняването на българския фолклор!

Ваня Велкова
Снимките се публикуват със съгласието на г-жа Мария Андонова.
в.”България СЕГА”