„И цялото ни отечество да слуша птичите песни от това гнездо”

Въведение:
•    „Преди годината 1830 никъде по България не е имало формални учебни заведения. Стеснеността на учеността в нашето отечество в предните времена не даваше възможност за учреждения на правилни училища, а най-вече за Български. Единствените разсадници на едно твърде недостатъчно образование бяха така наричаните килии или метоси, в които кръгът на учението се свършваше с една слаба способност за в черковно служение.”  … „Гръцкото образование, което получаваха повечето от нашите единородци в това време, правеше ги да забравят народността си и да се отказват от езика на бащите си. В повечето места из България преобладаваше гръцкият език в черквите, и училищата, които си въздигнаха на последно време …, които имаха за цел погърчването на Българите.” (П. Р. Славейков, 1866 г.)

•    „Историята на училищата от всяко едно място в отечеството ни, ако ще и най-незначителното, принадлежи на историята на нашето възрождение, на историята на нашата книжовност и образование, и тя е скъпа за нас по общото си значение, а не по частни предпочитания…” (П. Р. Славейков, Цариград, 1866 г.)

•    „Когато бях в Цариград в 1831 год. …, аз не веднъж изявих желание да се учреди правилно училище, по примера на европейските, в моето родно село, и да наченат в него от метода на взаимното обучение. … Но то не беше тъй лесно…” (Васил Априлов)

Паметникът на Васил Априлов пред Априловската гимназия в Габрово, стара снимка•    „Между Българските селения Габрово взима честта да замисли и преведе в действие прекрасната мисъл, възстановението на Българското народно образование. Тая мисъл принадлежи на техния съотечественик, незабравеният за тях и въобще за Българите, Василя Е. Априлова, който най-първо предприе учреждението на едно редовно училище в Габрово за Българския език…” (П. Р. Славейков)

•    „… Габровското училище било честито да се чуе неговата история … И за тази чест Габрово е пак длъжно на своите по чужди места съграждани, които се отличиха наистина в любовта към родината си между всичките други наши съотечественици…” (Из „Габровското училище и неговите първи попечители”, П. Р. Славейков)

•    „При посещението си на тая гимназия изпитвам едно още по-силно чувство от благоговение към великия родолюбец Априлова, комуто носи името. Моите искрени благопожелания за успеха на това учебно заведение, както на тоя архибългарски и прекрасен град Габрово, люлка на българското образование.” (Иван Вазов, 18 юни 1901 г.)

•     „И тъй Габровското училище в това време не само че послужи като пример и образец за въздигането и на други училища по България, но заслужи като достави на повечето от тях учители и като ги снабдяваше с необходимите за пръв път учебни книги; и в това се състои главната и неоценимата заслуга на неговите първи учредители и попечители.”  (П. Р. Славейков)

•    Заветът на Васил Априлов към всички българи: „Имайте за свята длъжност да обичате Отечеството си! Не оставяйте тази мисъл, защото инак не ще да се наречете благодетели, а предатели народни. Народното проклятие ще ви дири, дето и да сте!”

•    „Ще бъда щастлив, ако моите съотечественици ме разберат и възлюбят родното, националното.” (Из „Деница на новобългарското образование”, Васил Априлов, Одеса,  1 юни 1841 г.)

•    „От цялата си душа желая на Априловска гимназия да помогне не само на България, но и с помощта на създаваната от нея българска интелигенция нашата младеж да влезе в 21 век културна, хуманитарна, милосърдна и предана и да продължи движението на човечеството към създаване на вечни ценности на културата.” (Академик Дмитрий С. Лихачов, 7 октомври 1988 г.)
На 2 януари 1835 г. в град Габрово се открива Първото българско светско училище, в което за първи път се въвежда „взаимоучителната метода”. Това училище – огнище на българското слово се съгражда и поддържа дълги години чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд. В него активно участват Никола   Палаузов, Васил Рашеев, братята Константин и Димитър Мустакови и много други родолюбиви габровци. За нуждите на Габровското училище се създават редица учебници, учебни помагала и пособия, които впоследствие се използват и в други български училища. Габровското училище издава: „Взаимноучителни таблици”, „Българска граматика на отец Неофит Рилски”, „Портретите на Юрий Венелин”, „Завещанието Априлово”, „Габровското училище и неговите първи попечители”, „История на Габровското училище”, „Жизнописанието на Юрий Венелин”, „Кратка св. история” и др. Първият учител в Габровското училище е отец Неофит Рилски, преподаващ по взаимоучителния метод на новобългарски език. В Габровското школо учителстват също видните българи: Захарий Княжески, Тодор Бурмов, Райчо Каролев, Христодул Костович, Цвятко Недев, Цани Гинчев, Илия Грудов, Иван Гюзелев, Неофит Соколски… Сред възпитаниците са Тома Васильов, Алеко Константинов, Лазар Донков, Ран Босилек, Илия поп Христов, акад. Никола Михов, проф. Стефан Бончев и много други.
През 1872 г. Габровското училище прераства в първата пълна гимназия в поробените български земи. Тогава гимназията е именувана „Главно мъжко класно училище”, Девическото училище става петокласно. По-късно, през 1889 г., по името на своя пръв благодетел Васил Априлов, училището е наречено „Държавна мъжка Априловска гимназия”.  От 1992 г. учебното заведение носи наименованието „Национална Априловска гимназия” (НАГ). През 1972 г. Априловската гимназия е наградена с най-високия тогавашен държавен орден „Георги Димитров”. През 2010 г., по повод 175-та годишнина от  създаването, Националната Априловска гимназия в Габрово е отличена с Почетния знак на президента на Република България „За продължаването на националната образователна традиция и за забележителни постижения в съвременното учебно дело”. В част от сградата на училището се помещава Националният музей на образованието. Той е единствен по рода си в страната и запознава с развитието на българското образование от 9 век до днес.
По повод 24 май – празника на славянската писменост, на българската просвета и култура ще разговаряме с г-жа Снежана Рачевиц – директор и г-жа Румяна Димитрова – помощник директор по учебната дейност в Националната Априловска гимназия – Габрово. Те ще ни запознаят с богатата и родолюбива дейност на училището.

Г-жа Снежана Рачевиц, директор на НАГГ-жо Рачевиц, бихте ли се представили накратко?
Родена съм в Габрово. Завърших Математическа гимназия и по-късно Софийския университет, специалност „Българска филология”. От 1983 г. съм учител по български език и литература в Априловската гимназия, от 1 септември 2012 г. съм директор на училището. 

Г-жо Димитрова, разкажете ни с няколко думи за себе си.
Завърших ТМЕТ „Д-р Никола Василиади”, след това специалност „Математика” в Пловдивски университет, а по-късно и магистратура „Информатика и информационни технологии”. От 2009 г. съм помощник директор по учебната дейност в Националната Априловска гимназия.

През 1835 г. първите ученици, пристъпили прага на Габровското училище, са 70. Г-жо Рачевиц, какъв е броят на учениците към настоящия момент и в колко класове и паралелки са разпределени те?
В момента учениците в гимназията са 608, разпределени в пет випуска по пет паралелки, общо 25 паралелки.

Г-жо Димитрова, в училището са обособени два учебни профила. Кои са те и кое е специфичното за тях?
В училището има два профила: хуманитарен и чуждоезиков. Хуманитарните паралелки са по две във випуск – български език и литература, история и цивилизация, а чуждоезиковите са три. В чуждоезиковите паралелки се изучава английски и немски език.

Някои от изучаваните в гимназията учебни дисциплини са: етнография, археология, народопсихология, история на културата, журналистика, компютърна хуманитаристика, естетика, история на културата, риторика. Г-жо Димитрова, какъв е интересът на учениците към тези предмети?
Тези дисциплини придават специфичен облик на обучението и са определящи за  професионалния избор на част от учениците. Особено добре нашите учениците се реализират като журналисти в националните медии. Трябва да отбележа, че въпреки отлива от учителската професия, част от учениците ни продължават в педагогическото  поприще. Познаването на предметите естетика, история на културата, риторика ориентира учениците в дисциплини, свързани със социалното управление.

През 1994 г. Националната Априловска гимназия е присъединена към системата на асоциираните училища към ЮНЕСКО. От 2012 г. НАГ е асоциирана към Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт”, а от 2013 г. тя е член на Асоциацията на Кембридж училищата в България. Г-жо Рачевиц, бихте ли разказали нещо повече за тези участия?
Сътрудничеството с асоциираните училища към ЮНЕСКО се изразява в участието на ученици и ръководители в семинари в страната и чужбина. Семинарите са тематично обвързани с културното и историческото наследство. Наши представители участваха във форуми в Гърция, Хърватия, Македония, Сърбия, Германия, Русия и Норвегия.

Г-жо Рачевиц, какъв е броят на учителите в гимназията, какви са формите за усъвършенстване на квалификацията им, както и участията в педагогически срещи и семинари?
Педагогическият състав се състои от 45 учители. Те постоянно повишават научните знания и квалификацията си чрез участия в семинари и обучения, както у нас, така и извън страната. Също така ежегодно провеждаме вътрешна квалификация по обединения и цялостно като изнесено обучение.

Национална Априловска гимназияКамерният смесен хор „Петър Чаракчиев” е гордост за НАГ. В училището се провежда Литературно-исторически семинар. Г-жо Димитрова, бихте ли посочили темите на семинара?
Литературно-историческият семинар датира от 1993 г. До 2002 г. той се провеждаше ежегодно, а в последните години – с различен ритъм. Някои от темите през годините са „Граници и граничност”, „Вода и цивилизация”, „Предмет и силует”. Организираме отделни семинари, сравняващи творчеството на Борис Виан и Йордан Радичков, както и такива, посветени на делото на Емилиян Станев.

В гимназията се издават литературно-философският сборник „Денница” и литературният ученически сборник „Словесност”. Г-жо Димитрова, през какъв период от време се излизат сборниците и какви теми се включват в съдържанието им?
Списание „Денница” първоначално излизаше всяка година, по-късно изданията бяха редуцирани. До момента са излезли 16 книжки. По случай 180-годишния юбилей на гимназията предвиждаме издаването на следващата книжка. Съдържанието включва литературни, философски и исторически интерпретации, преводи и лично творчество. От литературния ученически сборник „Словесност” са излезли 5 книжки.

Гимназията в Габрово има забележителна история. Г-жо Димитрова, под каква форма учениците се запознават с летописите на своето училище?
Всяка класна стая носи името на известен преподавател или възпитаник на училището (Неофит Рилски, Иван Гюзелев, Райчо Каролев, Алеко Константинов, Ран Босилек и др.). Учениците сами подготвят табло/кът на патрона и се запознават с живота и делото му. В гимназията се поддържа система от ритуали, отнасящи се към историята на училището – встъпителна клетва и клетва при дипломирането, химн, патронен празник, Априлови дни на културата. Гробът на нашия патрон Васил Априлов се намира в двора на училището и всеки празник е свързан с ритуално преклонение пред дарителя.

Химн на Васил АприловВ „Училищен дисциплинарен правилник” от 15 февруари 1837 се казва: „Всеки ученик, който влезе в училището да учи, голям или малък, местен или другоселец, чорбаджийски или сиромашки, е задължен да пази всички училищни правила, които се предават устно от учителя, или са написани в задълженията на учениците, съгласно изискванията на взаимоучителната метода…” Г-жо Рачевиц, какво представлява сегашният Училищен правилник? Бихте ли казали също така кога е написан училищният химн и кой е неговият автор?
Всяка година Правилникът за дейността на Националната Априловска гимназия се актуализира, съобразно действащото законодателство в образованието. При оформянето на съдържанието включваме и текстове, които отразяват конкретно духа и символите на Априловото школо.
Училищният химн е официално огласен през 1935 г. Авторът на текста е Стефана Цанкова-Стоянова. Музиката е на хоровия композитор Добри Христов.

Г-жо Димитрова, Вие описвате идеалния ученик със следните думи: „Идеалният ученик пита, той е любознателен и задължава учителя да се усъвършенства. Спазва правилата, не нарушава правата на училищната общност. Помага на своя учител да вижда света и през други очи.” Как бихте изваяли портрета на идеалния учител?
Идеалният учител е личност и професионалист. Освен това той е дискретен, добронамерен и умее да работи в екип с учениците и с колегите си.

Г-жо Рачевиц, учениците от НАГ активно участват в конкурси, форуми, национални олимпиади и състезания. Бихте ли назовали някои от участията и присъдените награди?
Всяка година наши ученици участват в конкурса на Българската асоциация по четене и много от тях са спечелили едногодишно обучение в САЩ и Великобритания. Редовно имаме участници и лауреати на олимпиади по чужди езици, български език и литература, история, философия. Последните постижения са: І-во място на ученичка от 9 клас в Националния кръг на олимпиадата по английски език, както и две спечелени обучения на десетокласници в Германия – чрез олимпиадата по немски език на  Посолството на Германия в България. Също така имаме много добро представяне на Националните олимпиади по български език и история, както и цивилизация.

Класна стая в Националната Априловска гимназияВсяка година през месец май се провеждат „Априлови дни на културата” в Габрово, които се организират от НАГ. Г-жо Димитрова, каква е програмата на мероприятието? В него участват ли други училища?
Програмата е богата и я публикуваме на сайта на Националната Априловска гимназия. В предишни години в семинара участваха наши партньори от НГДЕК, от Италианския лицей, от хуманитарни и езикови училища в цялата страна. Тази година наши гости бяха ученици от СОУ „Йоан Екзарх І” в гр. Шумен.

През януари 2015 г. гимназията в Габрово предстои да отбележи 180 години от нейното основаване. Г-жо Рачевиц, бихте ли ни споделили какво предвиждате за юбилея?
Все още обмисляме идеите. Най-вероятно събитията, посветени на годишнината, ще бъдат разположени през цялата 2015 година – концерти, представления, юбилейна „Денница”, исторически семинар и много др.

Васил Априлов, един от най-големите български възрожденци, пише: „Моето желание, моята цел се състоят в това да бъда полезен на моите съотечественици, да направя добро, да ги поощря в пътя към образованието.” Г-жо Рачевиц, как тълкувате тези думи?
Единственото, което мога да добавя: и днес най-добрата инвестиция за всеки отделен човек и семейство е образованието.

П. Р. Славейков заявява: „Незабравените тези за България мъже, Априлов и Палаузов, не заслужиха безсмъртно име толкова с това дето подсториха Габровчане да си направят училище и дето ежегодно жертваха по две хиляди гр. за поддържането му, колкото с туй дето станаха причина да възтържествува Българското учение в България…”  Г-жо Димитрова, знаейки историята на българското образование и историята на Габровското училище, какво бихте допълнили към това изказване?
Априловската гимназия и до днес свято пази спомена за благодетелите!

Националната Априловска гимназия в Габрово е наследник на първото българско светско училище. В продължение на почти 180 години училището учи на четмо и писмо, възпитава в родолюбие, озарява пътя на хиляди деца към знание и духовност. Г-жо Рачевиц, по какъв начин училището ще отбележи Деня на Кирил и Методий?
По традиция 24 май ще отбележим с тържество в училищния двор, с участие в празничното шествие на габровските училища и абитуриентски бал.

Г-жо Рачевиц, като директор на НАГ споделяте следното: „В Априловска гимназия имам възможността да живея и работя сред млади и здрави хора и да открия подходяща духовна среда.” Какво бихте пожелали по повод 24 май на Вашите колеги и ученици, както и на българските сънародници?
Да бъдат здрави! Никога да не забравят завета на Васил Априлов и да съхранят възрожденския ентусиазъм в делата си!

Г-жа Румяна Димитрова, помощник директор по учебната дейност в НАГУважаема г-жо Рачевиц,
Уважаема г-жо Димитрова,

Най-сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за вестник „България СЕГА”! Желаем на Вас, на всички колеги, ученици и служители  в Националната Априловска гимназия в Габрово бъдещи успехи!
На 24 май обкичваме лика на славянските първоучители с божур и рози, звучи тържественият химн на светите братята Кирил и Методий. На този ден сме усмихнати в съдружие, обединени от минало и настоящо, отправящи смело поглед към бъдещето!
Честит празник!
Снимките са предоставени от Националната Априловска гимназия – Габрово и се публикуват със съгласието на нейното ръководство.

 
Ваня Велкова
Основател на Българското училище в Хамбург,
Съосновател на Асоциацията на българските училища в чужбина
в.”България СЕГА”