Проблемът на българските медии е в неспособността да променят ситуацията

27_h3Интервю с Александър Градинаров, гл. редактор на в.“Парижки вести” и председател на СБС “Бъдеще”
Интервюто взе Савка Чолакова за в.“Про-Анти”

Как ви сюрпризира появата на властта – Първанов и сие – на срещата в Мадрид?

Присъствието на Първанов и компания не беше изненада за нас, тъй като знаете, че нашата подписка беше именно против неговото участие в срещата. Фактът, че един президент с агентурно минало открива международна среща на българските медии, сам по себе си е красноречив. Наистина имиджът на президента се нуждаеше от лустросване след неговия мистериозен лов в Симитли и Мадридската среща даваше златна възможност за това. Изненада за мен беше, че Първанов се изказа смислено и каза неща, които не бяха просто хвърлени на вятъра фрази, а носеха определена информация. В този ред, той дори каза, че е готов да отнесе критики, така че един вид даде карт бланш за това, което витаеше във въздуха. Това показа в каква степен нашето предупреждение беше взето пред вид.

В пресата тук между другото споменаха за вашия протест…

Проблемът на българските медии не е в невъзможността за разпространяване на информация, а в абсолютната неспособност тази информация да промени реалността. Българските медии си позволяват, често много повече от западните, но разликата е в това, че с много по-малко западните постигат много повече. Българските медии са като една пушка с халосни патрони. Затова приоритет в нашата работа на журналисти трябва да стане превръщането на медиите в действащо оръжие. Това би трябвало да бъде и основната тема на журналистическите срещи. Как българската журналистика да стане ефективна, а не само спекулативна. Как четвъртата власт да стане реална. Нашият протест беше принципен, но твърде малко хора в България вярват в работещите качества на принципите. Затова си мисля, че слабото отразяване на нашия протест в медиите дори не е било въпрос на сурдинка, а просто недоверие в принципния подход.

Искат ли да узурпират свободата на българските медии по света или да ги направят на Тошо и Тошовчета?

Когато сте делегат на един така добре организиран конгрес, в красива световна столица, в супер шик хотел и се срещате с хора от “каймака” на обществото, съвсем естествено е да се чувствате задължен. Завързвате контакти, започвате да се чувствате един от тях. Ако след това трябва да напишете нещо бодящо за тези хора. Казвате си, абе те са такива симпатяги все пак, нека някой друг се занимава с това. Симпатията е нещо неудържимо, а тъй като принципи няма, узурпирането на свободата става по най- красивия възможен начин, не с камшик, не с намордник, а с дебел кренвирш в устата, който обаче ви е завързан с верига за шията. Голяма работа! Животът тече. Тошо и Тошовчетата се множат, но какво от това.

За какво говорихте на срещата и какви важни въпроси се повдигнаха, защото тук не стана ясно?

Темите бяха указани в програмата. Но болшинството от делегатите не са дошли, за да вземат думата, а някои ако я вземат, то е да демонстрират верноподанически чувства. Но все пак Мадридската беше по-добре от Римската, която съвсем беше парфюмирана светена вода.
Ако нещо дразни, това е конформизмът на последните две срещи. И това е някакво архаично убеждение отгоре, че всички трябва да пърдят в едно гърне и ако може в един цвят. Организаторите едва ли не се възмутиха от нашите действия, заплашиха ни с пръснати глави, като че ли сме някакви предатели, които вредят на общото благо. За да бъде живо подобно начинание, то трябва подклажда полемика. Иначе срещата се изражда в светска изява, в някакъв ПР на български фирми, на български личности. Проф. Овчаров, писателят Антон Дончев, световният шампион по шах Кирил Топалов и бизнесменът Красимир Гергов бяха участници в срещата. Почти всички шефове на големи медии присъстваха. Първанов и Кобургският Сакс я увенчаха. Изобщо цялото кралско войнство. Пипъл. За каква среща на медиите си говорим тук? Медиите бяха параван, клакьори, които за три пържоли и две екскурзии написаха панегирици. Това ще си кажат хората.
Но тези, които искат да имат пълен контрол, за да се чувстват комфортно, не трябва да забравят, че няма нищо по-пагубно от пълния комфорт. Затова те дори би трябвало да ни плащат тайно, за да вдигаме врява, поне привидно да създаваме впечатление, че се върши някаква работа. Че има някакъв плурализъм, някаква макар и мнима свобода.
От друга страна, ако тази среща е, за да се рекламира българския бизнес по света, защо тогава българският бизнес не се рекламира в нашите медии? Стана ясно, че България дава пет пъти по-малко пари за туристическа реклама от Гърция и печели респективно пет пъти по-малко.

Разкажете за гражданската позиция на СБС “Бъдеще” и борбата на съюза срещу закона за здравните осигуровки.

СБС “Бъдеще” е съюзът на българите по света, който е живо доказателство, че все пак има смисъл от принципи и принципни позиции. Благодарение многобройните акции на съюза и на в.“Парижки вести” стана възможно премахването на Закона за здравните осигуровки. Един бандитски закон, чието елиминиране също започна с интернет подписка срещу него докато стигна до отменянето му в Парламента. СБС “Бъдеще” е пример за функционираща клетка на гражданско общество. Ако тези клетки станат повече, гражданското общество може и да се роди в България.
Позитивното мислене не е измислено в България, негативното мислене е кредо на много българи. Ако хората нямат принципни позиции по определен брой въпроси, те не могат да очакват принципни промени в тяхното битие.