На 1-ви ноември се прекланяме пред великото дело на народните будители. На този ден изразяваме своята почит към българските книжовници, просветители, революционери, както и към будителите на нашето време – многобройните просветни и културни дейци, допринасящи за съхраняването и обогатяването на българското културно и историческо наследство.
За първи път Денят на народните будители се отбелязва през 1909 г. в Пловдив. Този факт и предстоящият празник – Първи ноември са повод да надникнем в духовната съкровищница на Пловдив – Народната библиотека „Иван Вазов” и научим нещо повече за нейните уникални издания и колекции. Във връзка с това ще представим интервю с г-н Димитър Минев, директор на Народната библиотека, който ще ни запознае с дейността на тази културна институция и разкаже за нейната история, библиотечни фондове, интересни събития и други.
Г-н Минев, от януари 2013 г. Вие сте директор на Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив – втората по големина библиотека в България. Бихте ли се представили кратко?
Свързан съм с Библиотеката професионално от 1989 г., а дотогава – само като читател. Завършил съм специалност „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”, по-късно отново там – втора магистратура по „Библиотечно-информационни науки”. Имам и следдипломна квалификация по „Културология”. Повече от двайсет години бях зам.- директор на Народната библиотека „Иван Вазов”, една година – изпълняващ длъжността „директор” и след конкурс от януари 2013 г. съм директор.
Библиотеката в Пловдив е създадена през 1879 г. по инициатива на Йоаким Груев, просветител и преводач, тогавашен директор на Дирекцията на народното просвещение и вероизповеданията в Източна Румелия. Бихте ли назовали имената на други български възрожденци и видни българи, имащи значим принос за развитието на Пловдивската библиотека?
Действително по инициатива на Йоаким Груев, но и с активната подкрепа на Константин Величков, Петко Каравелов, Найден Геров. Основното ядро от книги за библиотеката е спасената „Венелинова библиотека”, собственост на Българското ученическо дружество в Одеса. Пловдивската народна библиотека е имала уникалния шанс да бъде ръководена от големи личности-учени, патриоти и добри специалисти в организацията на библиотечното дело. Хора, които са съзнавали огромната и значима роля на книгата, образованието и разпространението на знания в следосвобожденска България. Принос в организацията и комплектуването на фонда на библиотеката имат Илия Йовчев (печата Първия каталог на Областната библиотека, 1885 г.), Иван Говедаров, Слав Кесяков, Стоян Аргиров, Иван Добровски, Лука Касъров. Огромен е приносът на Борис Дякович, виден български археолог, на когото дължим притежаването на най-ценните и скъпи книги в Библиотеката, работил от 1901-1932 г. като директор.
Г-н Минев, съхраняват ли се в Народната библиотеката „Иван Вазов” ръкописи на български възрожденци? Посочете някои от тях.
За горна граница на ръкописи е приета 1878 г., тъй като именно с Освобождението приключва окончателно ръкописният период на българската книга. В сбирката на ръкописи в Пловдивската библиотека се съхраняват „Требник на Вениамин Хилендарец” от 1838 г., „Молитвениче Богородично на Атанасаки Самоковли” от 1844 г., „Райковски дамаскин” от 1859 г., „Сборниче на Христо поп Марков” от 1855 г., „Езопови басни” и „Граматика” от Христо Вълкович Пулеков от 1838 г., както и „Граматика” на хаджи дякон Иларион от 1850 г.
Наближава 1-ви ноември. По какъв начин библиотека „Иван Вазов” ще отбележи празника?
По традиция, за поредна година в навечерието на празника, ще се връчи почетното звание „Следовник на народните будители”, за принос в опазване на културно – историческото ни наследство и развитие на музейното дело в красивия град Пловдив. Ще подредим изложба на илюстрации към български автори на ученици от НССХУ „Цанко Лавренов”. На самия 1-ви ноември ще поканим наши бивши колеги на приятна, приятелска среща-разговор, ще организираме концерт на открито „флашмоб” с участие на детски духов оркестър, който ще изпълни български възрожденски песни. С този концерт ще поздравим пловдивската общественост за празника и ще напомним, че Библиотеката е най-святото място, център на българската книжнина, просвета и култура.
С
ъгласно Закона за свободата на печата от 1881 г. библиотеката в Пловдив получава по един екземпляр от всички публикации, издадени на територията на Източна Румелия. След Съединението на България през 1885 г. се регламентират равни права и задължения на двете народни библиотеки – в София и Пловдив. Г-н Минев, какъв е към момента броят на библиотечните единици в Пловдивската библиотека?
До края на 2012 г. Библиотеката разполага с фонд от 1 429 000 библиотечни единици, които са различни по вид – книги, периодични издания, електронни издания. От тях, по Закона за депозита, който Вие цитирате, 1 087 000 са библиотечни архивни единици и ако позволите, ще уточня, че Законът за печата действително е иницииран през 1881г., но е официално приет с Указ на н.в. Княз Александър I през 1883 г. За НБ „Св. Св. Кирил и Методий” в София този закон влиза в сила едва през 1897 г., което запазва уникалността на Пловдивската архивна колекция за този период. Това е фонд, който е събиран вече 130 години и продължава да се обогатява. В годините и времето Законът за печата се превръща в Закон за задължителното депозиране на печатни произведения и по силата на този закон, действал години наред, нашата Библиотека се превръща във второ национално книгохранилище.
„Кюстендилският палимпсест” от XII век ли е най-старият документ в „златната ракла” на библиотеката?
Най-старият ни ръкопис е фрагмент от гръцки ръкопис на пергамент, представляващ проповед на Василий Велики от Х в., на гръцки език. От славянските ръкописи най-стари и ценни в нашата сбирка са „Кюстендилският палимпсест” и „Слепченският апостол” от ХІІ век.
Кои са изданията и документите в архивните фондове, които се считат от специалистите за най-ценни?
Най-ценният ни архивен фонд е този на Николай Павлович (1835-1894 г.) – виден български възрожденец и художник, един от най-известните български портретисти, графици и основоположник на историческата живопис у нас. Фондът е един от най-големите, съдържа 1110 документа и 1878 листа. Предстои неговото дигитализиране. Изключително значими и много пъти ползвани са архивните фондове на Йоаким Груев, Георги Груев, Нешо Бончев, Иван Добровски, Светослав Миларов и други.
Възможно ли е редките ръкописи и стари издания да се видят от граждани? Организират ли се във връзка с това изложби, както и Дни на отворените врати?
Всяка година по случай Деня на българската книжовност и в памет на светите братя Кирил и Методий през месец май организираме изложба с най-редките и уникални издания от фонда на „Специални сбирки”. Интересът е много голям. От две години също представяме такива издания в дните на организирания всяка есен в Пловдив фестивал- Нощ на музеите и галериите.
На 1 ноември 2009 г. се състоя тържество, на което бе отбелязана 130-годишнината от основаването на Народната библиотека „Иван Вазов” в Пловдив. На празника бе подчертано, че библиотеката разполага с Информационен, както и с Дигитален център. Бихте ли казали нещо повече за Глобалната Народна библиотека в Пловдив?
Програмата е част от международна инициатива „Глобални библиотеки”, финансирана от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. В настоящия момент програмата действа в Мексико, Чили, Полша, Литва, Латвия, Румъния, Украйна. В България изпълнението стартира през месец май 2009 г. и се очаква да приключи до края на 2013 г. В резултат на съвместните усилия на партньорите ще бъде създадена и утвърдена „новата библиотека”. Тя трябва да предоставя пакет от услуги за гражданите: компютри за потребителите; достъп до интернет и онлайн информация; електронно съдържание от местно значение; електронни услуги; обучения по компютърна и информационна грамотност; разработване и изпълнение на проекти в полза на общността; пространство за местни инициативи и събития; дейности, насочени към специфични групи (деца, безработни, предприемачи); приветливи помещения за посетителите; ориентирана към потребителя работа на библиотекарите. За годините на действие на програмата определено и трайно се установи електронният подход в предлаганите от библиотеките услуги.
Пловдивската библиотека поддържа контакти с над 60 библиотеки в чужбина. С кои библиотеки са най-интензивни контактите?
Библиотеката работи най-активно с Конгресна библиотека-САЩ, Мемориална библиотека-Мадисън, Германска национална библиотека-Лайпциг, Национална библиотека на Сърбия-Белград, Руска държавна библиотека-Москва, Националните библиотеки на Македония, Чехия, Полша. Сътрудничеството с тези библиотеки е на база международен книгообмен. Високи гости на Пловдивската народна библиотека на 16 май 2013 г. бяха проф. Робърт Дарнтън, директор на университетската библиотека в Харвард и Ан Торнтън, директор на Нюйоркската обществена библиотека. Гостите бяха придружавани от Динчо Кръстев, изпълнителен директор на Фондация НАБИС (вж. снимката пред паното вътре в Библиотеката).
От 11.06.-16.06.2013 г. се проведе XI традиционен литературен фестивал „Пловдив чете”. Негови организатори бяха Министерство на културата, Община Пловдив, Асоциация „Българска книга”, Народна библиотека „Иван Вазов” в Пловдив и Издателска къща „Хермес”. Според Вас, какъв е отзвукът от събитието?
Тази година за единадесети пореден път Библиотеката участва активно във фестивала, мотото–въпрос беше „Ти прочете ли две страници днес?” и с рекорден брой премиери на книги, 36 за една седмица. Оказа се, че четящите хора са много и от различни възрастови групи. Специален гост на събитието беше Жозе Родригеш душ Сантуш, един от най-проспериращите писатели на Европа и голям приятел и почитател на град Пловдив. Различните премиери на книги и срещи с автори се състояха из целия град, както и под покрива на нашата Библиотека. За пореден път връчихме и наградата „Читател на годината” и забележете – най-малкият притежател на тази награда е на две години, естествено той не чете самостоятелно, но посещава Библиотеката най-редовно със своя по-голяма сестра и проявява изключителен интерес към книгите за деца.
Г-н Минев, кои са изявите на Народната библиотека в подкрепа на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019 г.?
Самият фестивал „Пловдив чете” е в подкрепа на кампанията, а също и участието в традиционната „Нощ на музеите и галериите”- тази година изготвихме и показахме като изложба историята на лъва в българската хералдика през Възраждането, отразен по страниците на старопечатни издания. Изложбата предизвика голям интерес сред обществеността и затова ще я превърнем в пътуваща и гостуваща в библиотеки и музеи из страната. В Пловдив подкрепяме и си сътрудничим с различни културни институции. Създадохме по инициатива на Библиотеката, съвместно с Исторически музей, Държавен архив-Пловдив и Художествена галерия-Пловдив, общ дигитален портал за представяне на специфични за институциите колекции, обединени по обща тема. В партньорски отношения сме с издателства и музеи, общински организации, Културен информационен център-Пловдив и работим по различни програми и проекти, свързани с кандидатурата на града за Европейска столица на културата.
Балзак е казал: „Книгата е жизнеспособна само тогава, когато нейният дух е устремен в бъдещето.” Как мислите, във времето на глобалните технологии книгата има ли бъдеще?
Много хубав въпрос и ето какво мисля. Сега новото време и технологии диктуват нови условия и основната задача на библиотеката е да намери баланса между традиционното, доказало се вече в годините и новите информационни възможности, диктувани от настоящето. Тук на преден план излиза вечният въпрос: „Ще изяде ли мишката книжката?” Сега непрекъснато се упражняват различни специалисти и експерти в прогнозиране на оставащото време за физическата книга. За мен историческата логика е по-силна и аз ще се позова на нея. Подобни опасения за различни области на живота са се появявали в общественото развитие почти с всяко по-сериозно откритие. Телевизията ще измести и погребе радиото, самолетните полети ще премахнат корабоплаването и т.н. и т.н. В този смисъл съм спокоен и очаквам по-голямо сегментиране и профилиране. Разбира се, че ще има твърде сериозно и обемно електронизиране на информацията, разбира се, че ще се появят нови форми и услуги, продиктувани от новото време, разбира се, че делът на електронните книги и на електронните четци ще нараства главоломно, но необходимостта да се съхранява и обработва тази информация, да бъде достъпна и откриваема ще остане и там е ролята на библиотеките. Няма нищо по-безполезно и безпомощно от потребител, заровен в огромната книжна или електронна информация, без да познава правилата за търсене и навигация.
Бихте ли ни информирали за това кои са формите, предлагани от Пловдивската библиотека, за поощряване на малките читатели?
Малките читатели са изключително важен елемент в работата на Библиотеката. Към тях са насочени усилията на специалистите ни от „Детски отдел”, защото отношението към четенето и книгата се възпитава в най-ранна детска възраст и когато това е пропуснато, много малка част може да се компенсира с намесата на библиотекарите. В работата с децата използваме особено активно дейността на доброволци. За децата се правят многобройни творчески работилници и занимания най-често на открито през лятото, които стимулират изключително силно творческото въображение и осмислят свободното от обучение време за най-малките.
За читателите на вестник „България Сега” ще бъде интересно да узнаят какви ще бъдат изявите на библиотеката през 2014 г. Бихте ли изброили някои от тях?
Всяка година културните събития в Библиотеката са съобразени с годишнини, юбилеи, чествания, които залягат в културната програма за годината. През следващата година Библиотеката ще отбележи своя 135-годишен юбилей и цялата година ще бъде низ от събития и прояви. През 2014 г. предвиждаме да започне работа новият Американски информационен център към библиотеката. Сега в Пловдив се заражда една обществена кампания с предложение за издигане на достоен паметник на народния поет Иван Вазов. Ние сме между инициаторите. В града ни Вазов живее и твори цели 6 години, от 1880-1886 г. Идеята е да се съберат на едно място Библиотеката, улицата и паметникът на името на Иван Вазов. И всяка година на 24 май оттук да започват тържествата за празника.
Как тълкувате думите на патриарха на българската литература Иван Вазов, който е патрон на Народната библиотека в Пловдив: „Не се гаси туй, що не гасне!”?
Заглавието на стихотворението на Вазов, писано през 1883 г., е придобило вече общонародно значение като фраза, използвана за българския революционен и възрожденски дух, който, запален веднъж, продължава през годините и вековете. Независимо, че понякога пламъкът отслабва, той остава да тлее и е готов да изригне с нова сила, когато това е необходимо. Библиотеката е място, което запалва желанието за „четмо” и „писмо”, желание за знания и информация, място, което е съхранило и съхранява българската книжнина, разпространява я години наред и поддържа искрата на българщината жива и неугасима.
Г-н Минев,
Най-сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в.„България Сега”. На Вас и всички служители в Пловдивската библиотека желаем бъдещи професионални успехи!
Честит празник на всички будители!
Ваня Велкова
в.”България СЕГА”
Снимките са от архива на Народна библиотека „Иван Вазов” в Пловдив и се публикуват със съгласието на нейното ръководство.
