Премиера в софия на новия роман на Симеон Гаспаров “Бизони край Дунава“

След Джими Хендрикс и бизоните пристигнаха в България. Нека не прозвучи като  парадокс! Защото ще се обоснова. След романа “Врати от  небеса или когато Джими Хендрикс беше българин“ съмишлениците и гостите  на Симеон Гаспаров разлистиха за първи път новия му роман „Бизони край Дунава“ на 23 октомври т. г. в Американския център на Столична библиотека в София.
За да няма изненадани, ще припомня, че вторият  роман на Гаспаров,  създаден от него в  Чикаго, бе очакван с нетърпение от пишещите и четящи хора в  България. В уречения час залата  на Американския център в Столична библиотека беше препълнена. Дори се намериха и желаещи за правостоящи сред почитателите и приятелите на „хърватското българче от Чикаго“, както се пошегува някой от присъстващите. Не  видях кой го каза сред множеството, но забелязах сред организаторите Иван Сотиров – Фондация „Приятели на Чикаго“ и  Георги Милев – ИК „Пергамент“. При откриването на събитието Георги Милев  благодари от името на издателството на  Ангел Колев от Филаделфия, който за пореден път подпомага отпечатването на  книги от  български автори. Някак и „Бизоните“ усетиха неговата благотворителност, затова се почувстваха  комфортно в представянето, поднесено от литературния критик  проф. Божидар Кунчев. В словото си  преподавателят от СУ подчерта  романтичната, познавателната и хуманната стойност на новия роман, като се обоснова и на един от цитатите, с какъвто започва всяка от главите на  белетристичното произведение:

„Какво е животът?
Той е проблясък на светулки в нощта.
Той е дъх на бизон през зимата.
Той е малка сянка, която бяга по тревата
и се изгубва в залеза.“

Гарвановият крак (1826-1890),
индиански воин и оратор от племето блекфуут

Според рецензента този цитат звучи като безсмъртен стих, вплел в себе си цялата мъдрост на човешкото съществуване. Той умело направи паралел  с творби на няколко Нобелови лауреати, между които и Албер Камю, за да докаже  пълноценния творчески потенциал  на  нашия колега Симеон Гаспаров.
Самият автор разказа за подтика и повода. Създаването на романа „Бизони край Дунава“ е  плод на случайни срещи, творчески командировки и съзерцание на великата природа на Северна Америка. Но не само съзерцанието е довело до вдъхновение. Като човек, съчетал в сетивата и мислите си богатството на няколко култури, Симеон Гаспаров първо е възхитен, а по-късно и завладян от духовните ценности на  американските местни жители. За да направи емоционалния взрив, бил му е нужен герой от друго географско измерение и за целта е избрал образа на момчето Наско от България.
Романът завършва с надежда. За нейната витална ценност говори посланичката на Република Хърватия в България – госпожа Л. Алайбег, която поздрави писателя и му пожела все  така успешно да съчетава в своя креативен статус българските  и  хърватските си корени.
Преди автографите минута зад микрофона открадна и журналистът Васил Иванов, за когото Симеон Гаспаров е най-добрият човек, когото познава, а романът „Бизони край Дунава“ е литературно събитие с висока художествена стойност.
И аз бих искала да поздравя за новата му книга заместник председателя на Съюза на българските писатели в САЩ и по света – Симеон Гаспаров – с няколко думи пред публиката в залата. Но  щом не успях да се вредя там, правя го  чрез страниците на в. „България СЕГА“. Успех и много очаровани читатели от „Бизони край Дунава“ –  мъдрият свят на  меката  тъга!

Виолина Иванова –
Орг.Секретар на
СБП В САЩ И ПО СВЕТА –
Наш специален пратеник
София – Чикаго