Записки по Америка

26_Milara-1
Инж. Красимир Петков /третият
отляво/ с колеги.

26_Milara-2

Листовката

Авторска рубрика на Климент ВЕЛИЧКОВ, журналист от "Старт BG Чикаго"

От Българската Америка-направено за България

Сериозно ли в България правят нова "Политика за българите в чужбина"? Възможно ли е неизброимите, добре обучени в страната специалисти, пръснали се по САЩ, по всичките четири страни на света, получили там допълнително знание и квалификация, да се върнат в България и създадат нов потенциал за развитие на българската наука, промишленост, култура? Или създали вече на новото си поприще в чужбина, като инж. Красимир Петков в Бостън, свои престижни корпорации и авторитетно име в света на солидните предприемачи и бизнесмени, да дадат необходимото рамо и за българското индустриално възкресение?

Той съчетава спортен дух с педантичната същност на родения с математическата магия в кръвта си човек. Когато говори за природата- прилича повече на бард или философ. Когато ми описва непостижимото за моите технически познания производство в неговата корпорация – възприемам го като отявлен капиталист, предприемач с желязна захапка.

…Инж. Красимир Петков със съпругата си току-що бяха пребродили огромна територия по черните пътища от Мормон Лейк до Скотсдейл, защото обичаха да се движат не по гладките като огледало автостради на Американския Югозапад, а по трудни и непознати места, където е възможно да ти се случи и приключение.
И те и аз сме при Искра Велинова – Балчева в Аризона. Те се познават с нея от времето на първите години в САЩ, прекарани заедно в Бостън, а аз – от световните шампионати по академично гребане и олимпиади, където с Искра също сме били заедно, но в различни позиции- тя в лодката, аз на сухо по вестникарските трибуни над финала.

Нашият сънародник инж. Красимир Петков е основател и ръководител на фирма със специфично, рядко и много търсено производство. Най- просто казано, сред разнообразната дейност на познатата по цял свят високотехнологична фирма MILARA, създадена в Масачусетс през 2001 година от него, основен дял имат оригиналните му машини, които произвеждат чипове за компютри. Не чипове, а машините, копито правят чипове! Сега милиони хора по света, твърде възможно сред тях да сме и ние, с нашите лаптопи и компютри, сме клиенти на тези високопроизводителни машини. Те са и част от чудото– компютрите да стават все по-мощни и в същото време да поевтиняват така, че и децата в Африка да си ги позволят. Ето какво сме дали и даваме българите на света!

Днес силиконовите чипове с по 10 000 транзистора се правят ден и нощ от патентованите машини на Красимир Петков по цял свят– от Тексас до Токио… Търсенето и купуването на машините от "Милара" се увеличава постоянно, защото те са най-добрите.

Наскоро беше поскитал по Китай няколко седмици, където имат една много проста и много ефективна икономическа политика: там, където не можеш или не разбираш, правиш съдружие с оня, който го знае и може. И затова в тамошната среща с китайския министър на електрониката пред нашия инженер се разтварят и вратите на най-динамичната икономика.

Разбира се от пазара на Китай до този на България има разлика, но все пак– защо не обръща внимание на родината си? Оказа се, че обръща.

В Пловдив, недалече от панаирните палати, на площ от 40 000 кв.м. вече е напреднало създаването на фабрика с над 500 работни места.
Така за пръв път от много време, на половин обиколка на земното кълбо от България, усетих нещо свежо и приятно от родния край – не, не сме българите от началото на 21 век само едно бедно ограбено племе, яхнато от перачи на мръсни пари и техните бармани, боди гардове, компаньонки и прислужници от най-различни институции…
Инж. Красимир Петков има много патенти и изобретения в САЩ. Сред тях са и такива, като уникалните роботи, които откриват и обезвредяват мини, снаряди, взривни вещества заложени от терористи и пр., които роботи, уви, са много търсена стока сега.

Според събеседника ми българските инженери и специалистите от прочутия ни технологичен институт МЕИ в София, надминават по качествата си много и много от колегите по света. Това го осъзнават сега, след като унищожаването на нашата икономика и стопанство направи българския научен и технически потенциал ненужен. Побягнали на гурбет в чужбина, някои разнасят пици или лъскат паркет, но има и такива, които не се предадоха, а се сбориха с конкуренцията. И много сълзи щяха да пролеят възпитаниците на други именити университети по света, ако българските технически кадри знаеха повече английски език и ако не поставяха пред тях измислените предпазни бариери за “изравняване” на обучението…

“Сега България има много голям шанс, казва инж. Петков. Нашата техническа интелигенция, която поработи навън и доби представа за своите възможности, търси начин да се прибере… България дава много добри условия. В Европейския съюз има огромен пазар. Време е да се развият производства като моето. Аз например имам 40 препродавачи на моите машини по света. И по-добре е да ги правя в България, с наши квалифицирани работници, отколкото другаде.

Имам нужда от млади специалисти. През 2006-та взех петима студенти от България за да ги подготвя в производството тук– в предприятието ми в Масачузетс, за завода в Пловдив.
Имам намерение да създам Научно- изследователски център в Бостън, но подготвените тук кадри ще работят в България. Така ще помогнем и на техническите училища и университети в България да привличат млади хора, ще помогнем и на себе си.”

Стори ми се, че това, което прави Красимир – модерно, търсено, перспективно производство в България, е едно от най-хубавите неща, които са се случили у нас през последните осемнадесетина години…

Наскоро Красимир Петков си е купил жилище в Пловдив. А голямата му дъщеря, завършила в Ню Йорк, се върнала и работи в България.

Преди да прехвърлим топката към радиолюбителството, което при него направо е супер радиопрофесионализъм, го питам как си позволява да се увлича по световни радиолюбителски шампионати по Бразилия, Канада, Европа и Африка дори…

“Научих се да делегирам ръководството на подготвени за това хора. Човек трябва да създава добри работни екипи, ако иска да има развитие в начинанията си. Освен това съм свикнал. През целия си живот съм работил с пълно напрежение на силите!
С радиолюбителство се занимава отдавна. Още през 1972 г. си прави първата радиостанция. По-късно, в Машинно-електротехническия институт в София, достига съвършенство. Печели цял кош медали, свързва много познанства по цял свят… Участвува на световни първенства още от Сан Франциско преди 12 години, та до това в Рио де Жанейро. Спортният хазарт е не само в шампионските титли, а в целия процес на напрегната борба, на майсторство и случайности, на виртуозните решения при непредвидени ситуации, в "строителството" на личния характер…

Беше ми интересно – как е стартирал в САЩ преди седемнадесет години? Оказва се, че българските инженери са подготвени колкото теоретично, толкава и за абсолютно практични дейности. Дошъл е най-напред в "световната столица на българите в чужбина"- Чикаго. Тук създава своята първа фирма “Ел Зет Инженеринг”. Поставя наляво и надясно …климатични инсталации!

Издигнал се чак дотам, че го поканили да прави хладното по офисите и залите на самия “Солджър Филдс”– знаменитият чикагски стадион. После сменя няколко производства, докато купува една западаща компания за принтери, възкресява я и от там се хвърля надолу с главата в големия бизнес.

Беше приятно да се разговаря с такъв делови мъж, учен човек, изобретател, лидер в най-съвременните технологии.

Беше приятно, насърчително и окуражаващо. Може би не ще загасне пламъчето българско и през това, толкова противоречиво, ново българско време? Може и българското правителство и България наистина да са хванали последния вагон по пътя към по-европейска България с този още нероден, но обнадеждаващ проект "Политика за българите в чужбина"?