Художникът Павлин Петров: ЗНАЦИТЕ, КОИТО ГОВОРЯТ

Вгледайте се в картината на Павлин Петров, озаглавена “Цялата азбука”. Усещате ли магическата енергия, която се излъчва от разположените в кръг глаголически знаци, от мистичната светлина на тъмночервените и тъмножълтите цветове, от внезапните проблясъци на розовото и житножълтото и от категоричността на черните линии? Глаголически знациПризнавам, че пиша пристрастно за този творец. Запознахме се преди година, но истинското ни познанство започна по-късно: когато се докоснах до необикновения свят на картините му. Всъщност картини ли са това? Не съм сигурен. По скоро това са прозорци към миналото, в които – ако гледаме продължително, толкова дълго, че душата ни да се отърси от всекидневните грижи – виждаме бъдещето, колкото и странно да е това. Впрочем, едва ли е толкова странно, защото времето изглежда линейно само в краткия отрязък на нашия живот. В действителност то е неотделимо от пространството, с което заедно образуват един вечен кръг, в който човечеството непрекъснато се ражда и умира. И затова с нетърпение очаквам Павлин да завърши най-новия си цикъл, наречен “Кръгове”. Любопитен съм да видя какво е успял да разгадае този път, гмурвайки се непредпазливо във водовъртежа на тази толкова проста геометрична фигура, която съдържа в себе си космическата енергия и съкровената тайна на живота.
Убеден съм, че “Кръгове” е следващия хоризонт, в който Павлин Петров ще продължи да открива себе си като творец. Глаголица и прабългарски руни: цялата азбукаЗащото първият му цикъл “Глаголица и прабългарски руни” е началото на един дълъг път. И само на пръв поглед изглежда, че художникът тръгва от дълбините на историята, за да определи каква част от националната ни енергия е загубена и какво е останало. По-скоро, бих казал, това е опит да се погледне през тесния процеп на миналото, за да се усети предопределеността на нашия малък свят и неопределеността на всичко, което е извън него.
Както е известно, прабългарските руни са древна писменост на прабългарите, която те са използвали успоредно с кирилицата до десети век. Тази писменост съдържа около 50 знака и все още не е напълно и задоволително дешифрирана. А Глаголицата е първата славянска азбука, създадена от Константин-Кирил Философ около 855 г. Името й идва от думата “глагол”, което означава “дума”. И тъй като “глаголати” означава “говоря”, то Глаголицата поетично е наричана “Знаците, които говорят”.
КръговеЗнаците в картините от цикъла “Глаголица и прабългарски руни” на Павлин Петров обаче не говорят. Или поне на мен не ми казват нищо. И това е така, защото като застана пред тези картини, усещам, че се създава невидим мост между мен и платната, по който протича енергия. Духовна енергия, така необходима на всеки, за да продължи по пътя си. Защото ако не знаеш откъде идваш, къде ще стигнеш вече не е важно. Мисля, че поради тази причина Министерството на външните работи заслужава похвала. “Глаголица и прабългарски руни”, която е своеобразна визитна картичка на художника Павлин Петров, е единствената самостоятелна авторска изложба от колекциите на Министерство на външните работи, която пътува по света като посланик на българщината. Това ми каза Даниела Капинчева, поетеса, журналист и арт мениджър на Павлин Петров.
Павлин е роден в Русе преди 37 години. Учил е приложни изкуства и може би затова картините му са далеч от академизма. Харесва ми наивността му да експериментира, като изгражда своя творчески свят от естествеността на материали като текстил, метал, дърво, керамика. Предполагам, че така е успял да постигне това, към което се стремят много творци – неповторимостта.
 
Иван Сотиров
в. “България Сега”
i.sotirov@bulgariasega.com