Барселонската среща в Аризона

Записки по Америка

Авторска рубрика на
Климент ВЕЛИЧКОВ, в-к "Старт BG Чикаго"

smilena_195Срещнахме се в Барселона.
"Барселона" – аризонската е един загадъчен ресторант във Финикс, шикарно настанил се сред горичка палми, съставен от шарени летни сепарета, като бедуински шатри, с вдигнати платна, та да се проветрява. Но вътре е с канапета и шезлонги, затрупани с меки възглавници – да им е удобно и да са рахат хората. Щото те идват тук да отмарят и да пробват фантастичните деликатеси на майсторите, а не да се напрягат.

Майсторите печеха, пържеха, стържеха, заливаха, мажеха, сортираха и редяха като художници храната в чудовищно големи чинии и паници. Бързоноги млади хора се провираха сред идващи и отиващи си посетители, щрапащи по калдъръма в костюми, дънки или живописни южняшки изцепки. Някои си пиеха питието ей-така – на групички, подпрени на изтегнало снага до небето южно дърво или просто на скованите като барчета валчести маси. Сервитьорите – момчета, облечени в черно, жените – в червено, които бяха дошли тук от съседно Мексико, от далечна Индия или от някой рояк островчета сред Тихия океан, нарекли се Република Вануату, Кирибати или с гордото Федеративни щати Микронезия, жонглираха като циркови артисти с манджи и питиета и ги стоварваха усмихнати по масите. Бяха толкова много, сякаш имаше по един за всеки клиент. Какво ще прави Америка и американците, ако прогони своите имигранти с техния евтин труд е просто неописуемо. Ще има безкрайни проблеми, ако няма кой да им сложи отпред порцията с нож и вилица – това е най-малкото. Затова и едва ли ще се случи.

Смилена Иванова беше избрала за нашата среща едно от най-големите захаросани кътчета, където придошлите тълпи могат да се порадват на живота и междувременно да посвършат някоя и друга работа заедно.

Нашата работа бе да се срещнем, огледаме, чуем и да направим една елегантна общност във Финикс, която да произвежда най-дефицитния продукт в днешното “цивилизовано” общество – помощ братска и любов взаимна между хората.

Момичето беше от онези млади индивиди, израсли, изучени и превърнали се в Човечни човеци в България, но прогонени от пладнешките грабежи, на които се отдадоха “новите българи” по нашите стари земи.

smilena3_240Родена в София, орисана /като дете в семейството на военен/ да скитосва из България по Благоевградско, Стара Загора, Велико Търново, Плевен… избрала, Бог знае защо, да учи "Икономика", а не сцена или естрада, тя е работила вече във валутните сектори на солидни банки. Две години и половина и в Световната банка във Вашингтон! Говори английски с оксфордски отенък и се чувства в САЩ като риба във вода. Нито за момент не й е трябвало да върши геройства, като това да разнася пици /с докторска титла или професорско звание в джоба си/. Висока, стройна, момиче като от картинка, с фигура за световния моден подиум, което го видяхме и на модното ревю на “Аризония 2007 и глас за лирични песни, каквито пее с постоянен успех, тя все пак чувства призванието си и в друга посока…

Смилена е обзета от страстта да помага на хората, да посява доброта край себе си. Връстниците и сигурно ще кажат, че това не е страст, а направо безумие.

“Макар и да изглежда безпроблемен животът ми в Новия свят, почти четири години преминаха семпло и стандартно– нито приятели, нито семейство, само една безкрайна работа. И тогава родителите ми дойдоха да ме видят. Поседяха и си отидоха. Но срещата с най-милите хора, сякаш пробуди за нещо хубаво душата ми. Разбрах, че общуването, което ни липсва в Америка, е сред първите пътеки от тръни, през които трябва да преминем. В България имам 12 първи братовчеди и в труден миг 120 човека ще дойдат да ме утешат и ми помогнат. А тук?

Един ден се разхождах из Скотсдейл и чух българска реч. Запознах се. Взех им лично адресите. После отидох в ресторант “Мираж”. Ресторантът изпращаше покани до познати на тях българи за концертите, които правят с участието на български артисти. Взех и тези адреси. Написах до всички. И… писмата заваляха. Хората се радваха. Мечтаеха за такова общуване. Да е свободно, да не е свързано с “мероприятие” или откровени комерчески интересни.

smilena2_344Получи се една неформална група. На нашите срещи се говори за всичко. От това къде да си купим българска лютеница до как да започнем добра работа или да видим концерт, да срещнем нови приятели, да заведем децата си… Ние сме от всякъде – от университети, строежи, от банките, американските къщи, където гледаме деца или възрастни хора, от големите камиони по пътищата на Америка, художници, фотографи, преподаватели…

Сега съм твърдо убедена, че това е много необходимо- да се намери някой, който да събира хората, да се срещат те като приятели и да се изпълнят с положителна енергия.

На срещата във Финикската Барселона се събраха тридесетина българи, още и американци от ирландски, немски, руски, имаше като че и от гръцки и италиански произход. Виното, което изпихме беше като чиста амброзия, без вредните примеси от злословие, политиканствуване, завист, одумки и други съвременни идоли.

Ползата, която съвсем безкористно получихме или дадохме от себе си на другите, беше шарена и истинска. Аз например, обещах да разкажа тук-там за видяното и чутото, за да може и други да прихванат.

А накрая – не става лесно, но се случва, като че ми дойде и малко ум в главата, покрай сумата заблуждения, с които мнозина живеем от известно време насам. Например, че писането на напудрени статии за единение на българите и българските общности, за мисията на нашия бит и култура или обратното- откровените ругатни за беззаконието в България, където бандитите обричат на гибел с порочната си алчност цели съсловия от българското племе, е главният начин да се промени нещо… А тя, Смилена, може би го върши по-добре с друго, прави го с едно простичко събиране, на което се връщаш към истинското човешко чувство и призвание, към доброто българско…

Мнозина пискаме, че някъде си нямало нито един български клуб, библиотека, киносалон, концертна зала или галерия, а тя, Смилена, прескача подобни прегради. И без да го има това, събира българите, които си заслужава да се съберат и запазят живота си жизнен и български- с цялата му красота. Ето, че се е поизбистрил един добър начин да се направи по-добър и трудния живот по наше време. Затова и мнозина идват на приятелските, неангажирани с нищо, срещи в групата за човешко общуване, която си няма име дори, но върши работа.