„Реминисценции от миналото” в картините на Анелия Александрова – за доброто и злото

Анелия Александрова,  доктор по Изкуствознание и Изобразителни изкуства е млад художник, завършила Стенопис през 2003г. в Националната Художествена Академия, София. В нейната творческа биография има доста участия в групови изложби, биеналета и пленери, както и вече шест самостоятелни изложби. Има и реализирани монументални проекти със стенопис в Сливен, Заседателната зала на Университетската болница, „Царица Йоана”, София и др. Още със завършването си тя започва да участва в научни конференции по изкуствата както и да публикува критически материали относно различни аспекти на светската стенопис и мозайки в България.

Светът се изгражда или разпада следвайки своите закони. Понякога заслуга за това имаме и ние, хората. Но каква е заслугата на художника?  Може ли той да влияе на  порядъка от добро и зло и как? Случайно ли идват и си отиват образите и темите, които той избира?
Нека да тръгнем  от картините на Анелия, за която знаем, че е  доктор по изкуствознание, завършила монументална живопис , а сега се представя  с една сериозна изложба на тема – „Реминисценции от миналото”.
Това е  заглавието на нейната изложба, което провокира да търсим връзка между минало и настояще.  Но не като наблюдатели , а с критичния поглед на участници в процеса за утвърждаване  на доброто над злото.
Как от африканската маска Анелия стига до Кукерите? Случайно ли е това, че отивайки в Париж тя се впечатлява точно от тях, за да пресъздаде образите на Кукери?
Ние не знаем кога и как се разместват пластовете на  подсъзнанието,  за да се пробуди родовата памет. Тя е там, в корените на земята, стоплена от слънцето, окъпана от дъжда, приспивана от вятъра  на онази земя, в която се ражда и дава подслон на душата ни.
Преминаваш граници, прескачаш територии и родовата памет е винаги с теб. Където и да отидеш ти я носиш  със себе си без да  усещаш присъствието и. Следва те навсякъде, мълчаливо  и всеотдайно, докато един ден виждаш образ, картина, чуваш гласове, музика и се замисляш – дали някъде не съм виждал или чувал това? Къде, кога, спомен, който те връща назад във времето там, където твоят дух е пътувал от миналото  до сега.
В  Кукерите на Анелия  виждаме трансцеденталните превъплъщенията на  образи, които продължават своето съществуване от дълбоки, древни времена.  Те носят онзи космогенен кръговрат в природата , където цикълът завърта ново стъпало нагоре.  Кукерите не са само фолклорно самобитно явление, а семантично обобщение на Космоса. Образността и съдържанието, които носят са като отправна точка  за съществуването на света , включвайки двете начала – конструктивно и деструктивното….
Видени и осмислени през очите на художника, те стават отправна точка в равносметката на настоящето чрез миналото.
Кураторът на изложбата, изкуствоведът Юлиян Райчев, който е и автор на заглавието вижда в картините на Анелия  изразена „автентичната българска традиция, духът на българската земя”. Той смята, че маскарадните игри са свързани с идеята за трансформиране на хаоса и пречистване на духа. Трансформиране на негативните мисли към позитивни. Като уредник към националния музей за Българско изобразително изкуство Юлиян твърди, че е изключително важно за поколенията да се познават българските традиции, да знаем, че сме  наследници на богата история и култура.
Пастелната хармония на цветовете, както  и графичните структури и фактури  допринасят за хармонизиране на идеята в търсене на  философското   понятията на добро и зло.  Като стимул за пречистване на земята  от наслоената  агресия.
Анелия използва смесена колажна техника, като най-вече борави с ръчна тибетска хартия, обработена с акрилни бои на платно, която сама по себе си създава усещане за автентичност на кожа. Нейната тема „Кукери” датира още от 2005 година  и в новата си изложба тя добавя още 7 платна. Анелия изследва не само персонажите като обредна образност, а и семантичния код на социалната принадлежност на дадена единица към обществото. Както самата тя казва: „ В класическият фолклор е било допустимо да се маскират само ергени, т.е. юнаци. Това е общността на младежите, на които е предстояло да се инициират в ергенския обучаващ цикъл от обреди, за да имат право на брак”.
Картините и третират и етично морални теми както например  „Две същности”, където авторката твърди, че идеята отразява двуличието на хората: „ Зад благото лице излъчващо доброта се крие дяволска същност т.е зад привидния овчи образ всъщност е срит дявол. Идеята за двете страни на хорактера на човек”.

Изложбата на Анелия Александрова “Реминисценции от миналото”, която се откри  в Национален Арт Център Форум в София ще продължи до 24 февруари 2013г.. На откриването присъстваха културното аташе на САЩ в България Ричард Дамстра, както и  висши държавни служители от България.

Кина Бъговска
в.”България СЕГА”