„Експо Чикаго”- световен парад на съвременното изкуство!

Благодарение на Тони Карман, президент и директор на Световното изложение, световно известният „Панаир на изкуствата” се завръща отново на старото си място отпреди трийсетина години –  Navy Pier.  Тогава изложения от този род се брояха на пръсти – през 80-те години е имало три подобни –  в Кьолн, Базел и Чикаго. Световен парад на съвременно и концептуално изкуство, където сто галерии се надпреварват да привлекат вниманието на дилъри и колекционери, ценители и художници. Но защо само 100? Според думите на Карман комисията подбира участниците, за да се фокусира на качеството, а не на количество.
В интервю за списание Chicago Gallery News преди официалното откриване Карман обяснява, че друг ключов момент, който иска да лансира с това изложение, е да се наблегне повече на възможностите на регионалния пазар като част от бизнес стратегията на Средния запад. Неговата задача е не да върне тук колекционерите на
Лос Анджелис, Ню Йорк и Европа, а да даде възможност на регионалните дилъри и колекционери от Канзас Сити, Минеаполис, Кливланд и др. да се проявят.
Галерия "Kavi Gupta" - "Expo Chicago 2012".„Единственият начин да се направи успешно изложение е то да бъде качествено.
Това е една кураторска изложба на високо ниво и няма значение за кого е предназначена”, казва в заключение Карман.
Изложението се подвизаваше в рамките на три дни в едно от най-атрактивните и посещавани места на Чикаго, „Нейви Пиър”, туристическия кей на езерото Мичиган. Публика от ценители, дилъри, колекционери и туристи имаше възможност да
обхване в рамките на няколко часа какви са тенденциите и предизвикателствата пред
художници и галеристи на съвременната арт сцена. Впечатляваше огромният конус, спускащ се от тавана по средата на експозиционното пространство като фуния за приземяване на извънземни, с метално огледалния си отблясък сякаш едновременно фокусира и разгражда пространството чрез калейдоскопичните отражения от светлини, цветове и форми. Така талантливата архитектка на Чикаго Джийн Гейн изразява виждането си за пространството.
Преобладаваха галериите от Калифорния, Филаделфия, Ню Йорк и Чикаго, но Европа също имаше своите представители в лицето на Германия, Англия, Франция и др. Срещнах швейцарската галерия Gmurzynska, позната ми от Гран Пале в Париж миналата година, която наред с концептуално изкуство предлагаше и сериозен набор от модерно изкуство на Миро, Пикасо, Леже, Малевич и др. Френската галерия Gabriell Maubrie показа пак инсталацията на Тео Мерсие Labкte a deux dos.
Антония Гюрковска в своето студиоУсилията на организаторите са насочени не само към привличане на търговци и колекционери, а и към изграждане на по-хомогенно общество между ценители на артистичните прояви и приносителите им, към които спадат художници и галеристи.
Как? Като включват към изложението и подкрепят участието и на 20 млади галерии на преференциални цени. Иначе как една дебютираща галерия ще си позволи 60 хиляди долара само за да дефилира на арт сцената? Съпътстващите дискусии с художници,
художествени критици и изкуствоведи е другата страна за опознаване и диалог с новаторските методи и концепции на все по-динамично обновяващото се изкуство.

Изобразителното изкуство на „Експо Чикаго” и българската художничка Антония Гюрковска 

Съвременното изкуство в Америка си е една сериозна инвестиция и бизнес и с годините набира все повече сила, защото „пространството ражда – пространство”. Но то е само един от факторите, които спомагат да се разгърне творческа креативност. Успешното стартиране на много oт настоящите художници започва от училищата по изкуствата в САЩ, а те са разпределени най вече в Чикаго, Ню Йорк и Лос Анджелис,
трите града, където институтите за изкуства са с най-високите критерии и показатели, както финансови, така и образователни. Не че няма и други добри институции по изкуствата в САЩ, но тези са водещи, що се отнася до съвременни методи и експерименти в обучението, както и висококвалифицирани преподаватели. Така и галериите бързат да си попълнят колекцията с нови имена, като отиват първи на дипломирането на студентите. Най-добрите получават предложение за изложба, преди да са получили дипломата си.

Веднъж покани ли те галерия да те представя, това означава само едно – успешно реализиран художник и твоите бъдещи работи вече са продадени на колекционерите.

Tony Tasset - Мечка Антония Гюрковска е една от тях. Тя завършва монументална живопис в Националната художествена академия в София и идва в Чикаго преди 3 години със стипендия „Фулбрайт”, за да продължи в Артинститута (SAIC) . За нейния триумф съм писала многократно, но участието й на „Експо Чикаго” ме принуди да разменя няколко
думи с Еманюел Агилар, директор нагалерия „Кави Гупта”, която я представя. Около него винаги имаше делови хора и той притичваше от една картина до друга, от време на време отваряше и вратата на склада, приютил резервните произведения на художниците, които представяше, затова не посмях да му отнема много време.

Как попаднахте на Антония Гюрковска?
– Традиция е да наглеждаме SAIC в Чикаго и да присъстваме на техните дипломни защити. Винаги си избираме най-качественото оттам. Нейните картини ни направиха впечатление, предложихме й веднага изложба в нашата галерия.

Какво точно ви хареса в нея?
– Нейното присъствие като цяло, това, че се отнася сериозно към професията си, не е мързелива, освен това е комуникативна. Някои художници са гении, но се работи много трудно с тях.

Отличава ли се с нещо от американските си колеги, родени тук?
– Нейната личност и качества говорят, че идва от Европа.

Theaster Gates - Flag series... бракувани пожaрникарски маркучи и дървоКак галерията стимулира нейните изяви?
– Ние я подкрепяме да работи, предизвикваме я с участия в най-
престижните изложения като Армъри Шоу в Ню Йорк, Пуерто Рико, Експо Чикаго, където всичките й работи намериха купувачи. Ето и трите й картини от изложението
вече са продадени, резервните работи – също.

Как определяте нейното изкуство и кой се интересува от нейното творчество?
– Творчеството на Антония говори за пространството, свързано е с текстурата и въздействието на повърхността, използването на малките детайли. Тя е млад, успешен
художник, чиито картини се продават между 1 500 и 20 000 долара на колекционери от САЩ, Европа, Пуерто Рико, Южна Америка. Предстоят й изложби през 2013 в Берлин, Тел Авив, Лондон също се интересува от нея.
Обясним е интересът на колекционерите към Антония, защото тя сякаш не забелязва успехите си, не си кротува спокойно, открила „топла ниша”, а търси „ветрове и
дъждове”, голямото предизвикателство. Затова в монументалните й работи върху хартия сега личат скритата енергия, но и натрупаният опит от борбата с пространство и материя. Налице е онзи синтез, който придава минималистичен израз на формата. Но лаконичността на изразните средства по-скоро облагородява съдържанието, отколкото да го опростява.

Theaster Gates показва...Можем да вярваме на думите на Еманюел, защото „Гупт” е галерия с представителство и в Берлин, която лансира локални и международни художници на арт изложенията в
САЩ и по света. Художниците, които представя, са с изключително силно артистично присъствие на световната арт сцена. През 2012 „Кави Гупта” печели престижната наградата на американската секция на Световната асоциация на художествените критиците за най-добра реализирана артконцепция, а причината е Епитафии на граждански права на Тиастър Гейтс. Това е един изключително актуален, социално ангажиран концептуален художник и музикант, чиито инсталации са добре познати и на Документа 13. Друг художник – Тони Тасет, чиито стъпки започват от същия институт в Чикаго, експериментира не само с различни техники и материали, но и
с различни пропорции и големини, достигайки монументални инсталации, като Очна ябълка например. Неголямото пространство, с което разполагаше галерията „Кави
Гупта”, беше уплътнено добре от монументални и с по-малки размери картини, извън него се разполагаха и инсталациите на Тиастър и Тасет.
И нищо чудно, че всички етикети бяха „декорирани” с червени точки, което означава „продадено”.

Предизвикателство ли е новото издание на „Експо Чикаго 201”? Разбира се – да. Всяко артизложение в съвременния свят е предизвикателство пред обществото с провокативната си мисловна енергия, която носи. Днешното изкуство е толкова динамично, че транслира идеи веднага щом нещо се случи, задвижвайки светкавично човешката мисъл. Можеш да не харесваш съвременното изкуство, но не можеш да го подминеш с безразличие, което значи – живот. Загърбвайки носталгията по изгубената романтика на времето, съвременните художници парадират с цинични графити или стряскат обществото с видео и инсталации на поп култура и фалшиви ценности,
те и само те се тези, които се интересуват дори повече от всеки политик защо светът е такъв… и може ли да бъде друг?

Кина Бъговска
Статията е публикувана и в българското издание за литература, изкуство и култура “ЛИК” и е предоставена на вестник “България СЕГА”