Ще паднат ли визите след срещата Обама – Борисов?

Първата стъпка към така дългоочакваното отпадане на визовия режим Бойко Борисов направи през 2009 г., когато започна американската си визита с посещение в Чикаго. Тогава той бе кмет на София, но посещението му в Съединените щати бе ясен сигнал за ценностната ориентация на партията, чийто лидер бе и която се очакваше да спечели предстоящите парламентарни избори, както и за готовността му за сътрудничество с американската администрация. При срещата си с кмета на Чикаго Ричард Дейли на 3 февруари 2009 г. Борисов направи предложение София и Чикаго да станат градове-побратими. Той посочи, че установяването на преки контакти между София и Чикаго е естествено и навременно поради свързващата роля на хилядите българи, които живеят в Чикаго, и изрази своята увереност, че в скоро време в администрацията на общината ще работят и представители на българската общност. Борисов предложи сътрудничество между образователни и културни институции, разширяване на бизнес контактите и участие в спортни състезания, така че да се подготви почвата за подписване на споразумение за побратимяване на двата града. Разбира се, до подписването на конкретно споразумение има още дълъг път, но самото предложение съдържа в себе си потенциал, който предстои да се развива през следващите години.

Три години и половина по-късно Бойко Борисов, вече като премиер на България, се срещна с Барак Обама. Американският президент започва втория си мандат, а българският министър-председател е в края на първия си мандат. И затова въпросът, който интересува много българи от двете страни на океана, е дали ако Борисов получи втори мандат, визите ще паднат. 

Срещата на 3 декември т.г. в Белия дом бе първата двустранна среща между ръководителите на двете страни. На дипломатически език това означава, че всяка от страните трябва да сложи на масата на преговорите свои предложения, базирани на националните интереси. Барак Обама направи това. Достатъчно е да видим видеото, разпространено от Белия дом, за да разберем, че това, което най-вече интересува Америка, е участието на България в мисии на НАТО, сътрудничество в борбата с тероризма и реформите в правосъдната система, за да се чувстват по-сигурни американските фирми у нас. А какво предложи българският премиер?

Ако съдим по информацията, разпространена след срещата, дневният ред е бил изцяло определен от предложенията на американския президент. В това няма нищо лошо, защото развитието на сътрудничеството между нашите страни във всяка една от тези области, е от огромна полза за България и гаранция за утвърждаването на демокрацията у нас. Проблемът е другаде. Така и не се разбра какво е предложила българската страна и какви усилия са положени, за да защитим нашите интереси. Защото освен да си сътрудничим със Съединените щати в областта на сигурността и отбраната, ние имаме и собствени интереси, които са от огромно значение за българските граждани. Може би затова бившият външен министър Соломон Паси в интервю за Дарик Радио говори за “пропуснати възможности”. Според него, фактът, че през последните 23 години България е участвала в пет войни като съюзник на Съединените щати, ни дава правото да поставим открито и с достойнство своите искания. 

Малко вероятно е българите да се зарадват на откровението на премиера Борисов, че президентът Обама няма нито една забележка към България. Не е случайно, че повечето от коментаторите, които не са привърженици на управляващата партия, иронизират казаното от българския министър-председател и открито омаловажават срещата.  И наистина, някак странна изглежда изненадата на Борисов, че е чул толкова добри неща за България от американския президент. Няма никаква причина българският премиер да бъде изненадан от подобно отношение. Защото България е свободна и демократична страна. Защото американските ценности са част от ценностната система на българите. Защото България е богата не само с природни забележителности и история, а и с образовани и трудолюбиви хора. Защото част от тези хора живеят и се трудят в града на Обама – Чикаго, и работят по един уникален начин за повишаване на авторитета на България. Ето защо българският министър-председател би следвало да има самочувствието при всяка създала се възможност да поставя на масата искането да бъдат премахнати визите за български граждани. 

Обяснението, че въпросът за премахването на визите се решава от Конгреса и че броят на отказаните визи следва да падне под определен процент е оправдание, а не обяснение. Визите се издават и отказват от администрацията на президента, в случая – от Държавния департамент, който е възложил това на съответните консулски служби. Може да се предположи, че не са малко българите, които са кандидатствали за визи и са получили стандартното писмо за отказ, в което между другото се казва: “В Американско посолство София, България, както и във всички посолства на САЩ по света, консулските служители се стремят да улесняват туризма и пътуванията до САЩ винаги, когато това е възможно. Както може би знаете обаче, според имигрантския закон на САЩ всеки кандидат за неимигрантска виза трябва да докаже, че не е потенциален имигрант, за да може да се квалифицира за туристическа, студентска или друг вид неимигранткса виза.  Когато решим, че трябва да откажем виза, то обикновено е защото не сме били напълно убедени, че този кандидат няма намерение да пребивава постоянно в САЩ. В други случаи, ние не сме убедени, че кандидатът ще използва туристическата виза само за целите, за които се издава, например, че няма да работи незаконно докато е в САЩ с туристическа виза.  Поради някоя от посочените по-горе причини, консулският служител е решил че Вие не отговаряте на изискванията за издаване на туристическа виза. Отказът е въз основа на член 214 (б) от Закона за имиграция и натурализация на САЩ…”  Очевидно, процентът на отказите може да се регулира, така че да се създаде възможност за отпадане на визите или да не се създава такава възможност. В момента България е сред страните, за които не е предвидено броят на отказаните визи да падне под необходимия процент. Защо?

Една от причините, колкото и странно да изглежда това, е продължилото две седмици посещение на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов в Съединените щати. Една кратка справка в архива на Държавния департамент показва, че толкова продължителни посещения обикновено са изключения и говорят за сериозни безпокойства на Съединените щати за сектора, за който отговаря гостът. Разбира се, много по-лесно е да прегледаме публикациите в българския печат през последните години, за да разберем откъде идва безпокойството на американците. Става дума за организираната престъпност, неефективността на правоохранителните органи, трансграничните канали за разпространение на наркотици, контрабандата и корупцията. Това, разбира се, не е само американско безпокойство. Европейският съюз също се въздържа от допускането на България в Шенген. А приемането на България в Шенген е задължително условие, за да започне американската администрация да се отнася сериозно към въпроса за отпадане на визите за българи.

Може би малко хора у нас знаят, че отпадането на визите зависи и от работата на Центъра за изследване на демокрацията, който се помещава в една малка сграда срещу Министерството на външните работи. Този център е създаден в края на 1989 г.като интердисциплинарен институт, който да работи за развитието на демократичните ценности и пазарната икономика. Всъщност Центърът за изследване на демокрацията концентрира усилията си в “няколко области, традиционно смятани за запазена територия на държавните институции като разработване и мониторинг на антикорупционни политики и практики и реформи в сектора на националната сигурност, включително анализ и противодействие на  конвенционалната и организираната престъпност”. Като един от приоритетите в дейността му през 2012 г. е посочено “изследване на влиянието на корупцията върху уязвимите социални групи и взаимодействието й с различните форми на организирана престъпност”, както и “разработване на антикорупционни политики и механизми в областта на управлението на фондовете на ЕС и противодействие на завладяването на държавата и гражданското общество.” Така че ако някой иска да разбере как и кога ще отпаднат визите, настойчиво препоръчваме да се следят изследванията на Центъра за изследване на демокрацията, които редовно се публикуват на уебсайта му. В този център работят изключителни специалисти и експерти и техните анализи се основават на методика, която изключва влияние на идеология, предубеденост или национални пристрастия. Техните положителни изводи за обстановката в България ще бъдат първият признак, че предстои разглеждането на въпроса от американска страна за отмяна на визите.

Разбира се, това е по-далечната перспектива. По-близката е в програмите, които обикновено Съединените щати лансират, за да решат комплексно проблеми на други страни, които им създават проблеми и на самите тях. Така че дългото пребиваване на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в САЩ е и положителен сигнал. Сигнал, че Съединените щати са решили да отделят повече кадрови и финансови ресурси, за да помогнат да се решат някои от жизненоважните проблеми на България, която смятат за един от техните “най-важни съюзници в НАТО”. И посещението на българския министър-председател Бойко Борисов, който се срещна с президента Барак Обама е от изключително значение за разширяването на сътрудничеството между България и САЩ, което всъщност е и най-важното условие за отпадането на визите. 

Иван Сотиров
в. “България Сега”
www.BulgariaSega.coм