ІІ-ри Международен младежки арт фестивал в град Самоков

По предложение на кабинета, отговарящ за българите в чужбина към Министерството на финансиите и  по покана на Националния  фонд „ 13 века България“ , ученици от българските неделни училища “Св.Иван Рилски“ от гр. Мадрид и гр. Хатива, Испания, взеха участие във Втория  Международен младежки арт фестивал – гр.Самоков от 1 до 7 септември 2012 година.
Повод за тази покана бе инициативата  за преписването на „История славнобългарска“ от  българските неделни училища, членове на Асоциация на българските училища в чужбина, в контекста на кампанията”Принос на българските училища в чужбина към запазването и разпространяването на българската история”. Кампанията стартира на Международния ден на майчиния език, 21 февруари 2012 г.,  и завърши успешно на 24 май 2012 г. с представянето на единайсет преписа от: Испания (Мадрид, Хатива), Австрия (Виена), Великобритания (Лондон) ,САЩ (Чикаго, Шарлот – Северна Каролина), Франция (Париж), Гърция (Атина). Десет  от  преписите  дарихме  на Народната библиотека „Св.св.Кирил и Методий” и един на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
На Фестивала присъстваха ученици и учители от българските неделни училища в градовете Мадрид и Хатива, Испания, специално поканения ученик Николай Бранков от Атина,  който сам направи цял препис на „История славянобългарска“ и  студенти по изкуствата от университети в Турция, Сърбия, Букурещ, Гърция, България-Велико Търново, студенти фотографи от Нов български университет, студенти  от НАТФИЗ,техни преподаватели.
Център на Фестивала бе Сарафската къща.Там някои деца имаха възможност да се занимават с  иконопис и с помощта на студентите  от НХА във  Велико Търново  изработиха икони, които  отнесоха в домовете си в Испания. Други проявиха желание да придобият умения по ръкоделие и плетиво,  подпомагани от г-жа Ани Йовева – ръководител на клуб „Ръкоделие“ в гр.  Самоков. Имаше и деца, които се отдадоха на графичната рисунка. Чуждестранните студенти упражняваха своите умения за печат на литография, метални техники, гравюра на дърво, линорез в Графичната база  на гр.  Самоков.
По време на престоя си в Самоков участниците във Фестивала се запознаха с културното и историческото наследство на града. Те посетиха митрополитската църква „Св. Успение Богородично“, Регионалния исторически музей, девическия манастир „Покров Св. Богородица“. Направиха екскурзия до Рилския манастир, където разгледаха  ръкописите и ценните летописи на българските книжовници от десети век, пазени в манастирската библиотека и изслушаха разказа за преписната традиция. Не пропуснаха възможността да се насладят на чистата и жива Рила планина  като се изкачиха до хижа „Мусала“, разположена в подножието на връх Мусала. Децата от Испания посетиха и разговаряха с колектива на Основно училище „А.Велешки“ в гр. Самоков.
Кулминацията на Фестивала беше представянето на творбите, създадени от участниците по време на програмата (икони, снимки, картини, графични рисунки) на изложба в двора на Сарафската къща. Представени бяха и преписите, направени от българските неделни училища, членове на Асоциацията на българските училища в чужбина. Студентите, изучаващи специалността операторско майсторство в  НАТФИЗ, създадоха и показаха филм за фестивала. Финалът на събитието беше съпроводен с фолклорен концерт, а официалната вечеря – коктейл  бе подготвена и поднесена от учениците от училището по туризъм в гр. Самоков.
Участниците финалисти в инициативата за препис на Паисиевата история от Испания получиха поименно свидетелство и подаръци от заместник министър-председателя и министър на финансите
 г-н Симеон Дянков. Подаръци им бяха поднесени от Агенцията за българите в чужбина,  от Националния дарителски фонд „ 13 века България“ и лично от г-н Греди Асса, изпълнителен директор на фонда, от Института за български език “Проф.Любомир Андрейчин“ към БАН и поздравления от г-жа Петя Евтимова, зам.министър на образователното ни министерство. Всички участници получиха свидетелства за дарение с благодарствени писма от името на организаторите – НДФ„ 13 века България“.
Вторият международен младежки арт фестивал даде възможност на младите творци да обсъдят въпроси, които живо ги интересуват, да създадат нови партньорства и нови познанства. Подобна похвална проява е принос в съхраняването на  българските духовни ценности, традиции и наследство.
От името на Асоциацията на българските училища в чужбина, на децата и учителите, участници във фестивала, благодарим на целия екип на Национален дарителски фонд  „ 13 века България“ за добрата организация и сърдечната атмосфера. Благодарим на кабинета нa вицепремиера и министър на финансите г-н Симеон Дянков, отговарящ за българите в чужбина,  за предоставената възможност и оставаме с надежда за бъдещи съвместни проекти. Благодарим и на Държавната агенция за българите в чужбина, на Министерството на образованието и на Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН, оценили нашия принос  към запазването и разпространяването на българската история. Благодарим и на децата от българските неделни училища в Испания, САЩ, Великобритания, Франция, Гърция , които се заплениха от идеята да станат Паисиеви продължители. Тези от тях, които имаха възможността  да бъдат в гр. Самоков, ще отнесат със себе си в далечните страни, в които живеят, този толкова свиден и толкова български спомен.

 ЗАЩО ПОДЕХМЕ ИНИЦИАТИВАТА ЗА ПРЕПИС НА  ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА
„Да се познават  случилите се по –рано на тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята , е не само полезно , но и твърде потребно, любомъдри читателю. Искаш ли да видиш промяната и погубването на велики царства и царе , как гордеещи се народи , силни и непобедими във войни , славни и честни във всичко , внезапно погиват и изчезват , чети историята „ – това са думи казани преди повече от 250 години от Паисий Хилендарски.
ЗАЩО ПОДЕХМЕ ИНИЦИАТИВАТА ЗА ПРЕПИС НА  ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ? Тази година се навършват 250 год. от написването й. Необходимо е да си зададем и един друг въпрос – ЗАЩО И КОГА БЕШЕ НАПИСАНА  ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ?
Написана беше в средата на XVIII век , когато кризата в българското народностно съзнание е вече твърде дълбока и опасността да се попилеем е твърде близка. Тогава братът на Паисий –игумен в Хилендарския манастир го изпраща по чужди земи и народи да търси следи от гордото минало на България. Това е критичен момент за съдбата на българската народност. От падането под турско робство са минали вече 350 години. Време предостатъчно българите да забравят , че са имали царство, царе и достойнство не само като велик народ , но и изобщо на народ с държава. Време в което сме били на прага на пълна амнезия кои сме и какво сме като народ. Въпросът е стоял – или незабавно опомняне или незабавно изчезване. И паметта , инстинктът за самосъхранение на този народ проговарят най силно чрез словото на Паисий.
ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА БЕШЕ НАПИСАНА  ЗА ДА ВЪЗСТАНОВИ НАЦИОНАЛНАТА ПАМЕТ. Имаме ли нужда днес от подобно възстановяване на националната си памет, от припомняне какъв народ сме били , за да знаем какви искаме да бъдем…… Да и няма нужда от привеждане на аргументи.
ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА БЕШЕ НАПИСАНА ЗА ДА ВЪРНЕ НАЦИОНАЛНОТО НИ САМОЧУСВИЕ КАТО НАРОД. Имаме ли днес подобна нужда? Не е ли заплашено отново нашето национално самочувствие?
БЕШЕ НАПИСАНА ТАЗИ ИСТОРИЯ, ЗА ДА ВЪРНЕ НАРОДНОТО НИ ДОСТОЙНСТВО. Имаме ли и днес такава нужда ? Трябва ни ново самочувствие и памет – от къде идваме и какво носим в страниците на историята си. Народността ни отново е изправена пред силни изпитания , за да оцелее. Затова историята на Паисий ни е нужна и днес. С преписа , който направихме всички ние – ученици и учители,помогнахме тя да се роди за своя нов живот.
Ние учениците от българските неделни училища в чужбина обещаваме да съхраним българските ценности, да поддържаме жив езика ни, да продължим да творим с Паисиево старание нашата българска история. Вече знаем, че не сме дърво без корен, че ако уважаваме собствената си Родина, уважаваме себе си.

УЧЕНИЦИТЕ

Николай Бранков, ученик в 12 клас
Училище “Св. св. Кирил и Методий”, Атина, Гърция
           
В началото на месец Септември имах шанса да попадна сред участниците на Втория младежки международен арт фестивал в град Самоков. Фестивалът се състоеше от две основни групи участници: студенти по живопис от България, Румъния, Сърбия и Гърция, студенти по операторско майсторство от НАТФИЗ и групата ученици от българарските неделни училища в Испания(в която бях и аз), които са участвали в инициативата „Препис на История славянобългарска”.
През първата вечер бяхме настанени в хотел „Лион” в Боровец. Спокойната обстановка и четирите звезди, които гордо стояха на фасадата му веднага ме впечатлиха. Обстановката ми допадна и направи престоя ми изключително приятен.
На другата сутрин фестивалът официално беше открит в Сарафската къща. Бяхме посрещнати с питка и невероятното изпълнение на „Излел е Дельо хайдутин” акапел от Анна-Моника от Торонто. След това имахме възможност да разгледаме всяко едно кътче от къщата. Обстановката в този паметник на културата бързо ме завладя. Красивите дърворезби красящи таваните и изисканите стари мебели ме пренесоха в едно друго време, което винаги ме е вдъхновявало. В къщата имаше нещо тайнствено и магично, вдъхващо респект и в същото време перфектно демонстриращо етническата толерантност на България с многото си еврейски символи.
След няколкото часа опознаване на фестивалния ни център (Сарафската къща) се отправихме към Митрополитската църква “Св. Успение Богородично”. Престоят ни там беше сравнително кратък и не бих казал, че успях да усетя обстановката. В следобедните часове посетихме музея на град Самоков, който, макар и малък, имаше доста история в него. Най-интересният експонат безспорно беше първата печатарска машина в България. Освен нея, в музея имаше много икони и металообработващи инструменти. Не липсваха и макети на самоковите, от които идва и името на града…
Следващите дни минаха изключително бързо за мен. Програмата на фестивала беше пълна с интересни занимания. През тези дни се докоснахме до магията на Рилския манастир и книгите на XI века, които още се съхраняват в библиотеката му. Също така посетихме едно от самоковските училища. Неговата база силно ме впечатли и ми вдъхна надежда за бъдещето на нашата образователна система.

Най-хубавият момент от програмата за мен беше разходката до хижа „Мусала”, осъществена благодарение на г-жа Петя Цанева. Едва за втори път от седем години насам успях да се докосна до красотата на българската планина. Зелените рилски хълмове, прашните пътеки, малките езерца пълни с рибки и чистият въздух са просто незаменими. Спокойствието и тишината, нарушена само от поривите на септемврийски ветрец, имаха нещо магично в тях. Сякаш планината шептеше. Единственото, което успя да наруши доброто ми настроение беше разочарованието, че нямахме време да покорим връх Мусала…
Кулминацията на фестивала беше безспорно самото закриване. Сарафската къща се напълни с произведения на студентите. Дойдоха два телевизионни екипа от телевизия Рила и БНТ и още журналисти от най-различни медии. Наложи ми се отново да застана пред камера (нещо, което никога не ми е харесвало и винаги ме е притеснявало) заедно с още няколко ученици. Само два часа преди старта на церемонията по закриването съвсем неочаквано ми беше дадена възможност да се включа в програмата, което още повече повиши и без това приповдигнатото ниво на адреналин в мен. Къщата започна да се пълни с посетители и преди да се усетя вече закриването беше започнало. Церемонията се откри типично по български с изпълнение на кавал и народни танци. Официалните лица направиха уводна реч и в последствие успяхме да видим и невероятния късометражен филм посветен на фестивала направен от студентите от НАТФИЗ. След това дойде и нашето участие, което мина доста добре. Аз и още двама ученици прочетохме текст свързан с нашето дело (препис на История славянобългарска). В края на официалната част наградиха студентите, а аз получих неочаквано признание(за което още не съм напълно убеден, че съм заслужил) за цялостния ми препис на „История славянобългарска”. Бях награден с почетна грамота от проф.д-р Светла Коева (директор на института за български език към БАН). След официалната част имаше коктейл и жива музика. Всички най-после можехме да се отпуснем и да се позабавляваме…
На следващата сутрин дойде време за отпътуване, а на мен изобщо не ми се прибираше. Бях свикнал с приятната планинска обстановка и с новите приятели, които бях спечелил покрай цялото това прекрасно преживяване.
Материалът е предоставен  от Петя Цанева
Ръководител на проекта
“Препис на история славнобългарска“