МАЛЪК КРОС ПРЕЗ АРИЗОНА

Записки по Америка
Авторска рубрика на Климент ВЕЛИЧКОВ,
журналист от вестник “Старт BG Чикаго”

ar1_304Аризона поразява с величието на своята природа още при първата среща – когато човек се намира на 10 хиляди метра височина в салона на самолета. Погледнати отгоре, дори от такова сигурно място, протегнатите към нас планински зъбери, тесните каньони, врязани сред скалите и стигащи сякаш преддверието на ада, безкрайната пустиня в необикновен коктейл с пръснати сякаш от шепата на някой титан езера, вдъхват сериозен респект у всеки.

Щатът Аризона е предпредпоследният, който се присъединява към САЩ и това става през 1912 година. След него са само Аляска и Хавайските острови. Той е почти три пъти повече от България по територия – 294.1 хиляди квадратни метра, а населението му е около 6 милиона души.

Името "Аризона" идва от индианската дума "аризонас", което значи "свежа пролет".

Първите известни в нашата история жители по тези земи са индианците от племето Хохокам, живеели прост и труден живот сред своите царевични ниви, но в същото време измислили и гениална оросителна система, чрез която водата от реки и езера стигала до селищата и земеделските им полета. Днес тази система е усъвършенствана до такава степен, че малките тръбички с животворна вода стигат почти до всяко дърво, кактус, растение и му дават живот. Те са като капилярите в човешкия организъм и за пришелеца това изглежда необяснимо чудо на човешкото умение…

В 16 век по тези земи се появяват испанските конквистадори, които са пленени от разказите на индианците от племената Навахо и Апачи за несметните богатства на околните земи. В началото на 19 век ново оформилият се на огромна територия етнос – мексиканците, въстават срещу испанското владичество и при тази междуособица изгонват “владетелите “ си  от създадените от тях градове – крепости. Аризона става част от Мексико. Но през 1845 г. Тексас се присъединява към САЩ. После идва ред на Аризона. Започва т.н. Мексиканска война, спечелена от САЩ. През 1848 г. се подписва Договор и голяма част от аризонската земя става американска.

ar2_270Голямата златна треска по калифорнийските и аризонски земи в края на 19 и началото на 20 век привлича много хора и тези земи започват своето бурно развитие.

Необикновената красота на аризонската природа привлича особено силно кинематографистите, които тук заснемат много шедьоври от филмите за Дивия запад. Идеалният климат привлича милиони туристи през всички сезони. Сливането на индианската, испанската и англосаксонската култура са създали уникална архитектура, музика, литература, изкуство… Днес Аризона е и индустриално развит щат с високо механизирано селско стопанство.

Само преди няколко години българите в щата са били стотици. Сега са хиляди. Дошли са и прииждат още… "Бързите, смелите и сръчните" /ако си спомним наименованието на едно телевизионно състезание в България/ вече са накупили красиви къщи, терени за строеж и се укрепват здраво по тези места, където няма чикагския вятър, ужасната влага и зимните студове… Тук пътищата са полирано гладки, влагата не прояжда колите и не разрушава бетона. Дори през януари се ходи по фланелка и човек леко се притеснява само от летните жеги, когато, казват, можеш да си изпечеш яйца на очи направо на асфалта на автострадата.

ar3_270Така е, но когато видиш къщите на тези, които живеят тук, разбираш, че хората във Финикс умеят да съжителстват със слънцето. Приближавам се към една от тях. Сградата е като разлистено дърво, което хвърля благодатна сянка навсякъде под покривите си. От много автомобилното шосе се вмъкваш в симпатична уличка, от нея направо в обширен гараж, буташ една врата и си в къщата. Аризона е идеална илюстрация на понятието "Едноетажна Америка". Няма стълби, асансьори. От спалните помещения, кухнята, офисите, хола, човек попада на приземна тераса, от която се открива красива гледка към сините зъбери на планински вериги, оградили като с гердан Финикс. Пред терасата – басейн с кристално чиста вода, до него джакузи. Много от къщите в Аризона се строят с такива басейни, в които се оглежда околната фантастична природа – с кактуси и цветни скали.

Четири костенурки са се зарили през този все още студен за тях месец в песъчливата земя и само чакат първа костенурка пролет, за да излязат и заживеят свойски с двукраките си приятели, които не пропускат вкусно да ги нахранят…

Животът в такава къща е нормалният стандарт за Финикс, столицата на Аризона. Градът действително се вписва като приказка сред величествената природа на щата. Има всичко, каквото може да пожелае човек – свежи планини, могъщи реки и каньони, езера, културни събития и забавления, характерни за всеки мегаполис с многомилионно население… За няколко часа си до Лас Вегас, макар че, ако ти се поиска да опиташ късмета си, може да спечелиш или по-сигурно – да загубиш и в по-близки казина. Крайбрежието на Тихия океан също е недалече със своите перли – Лос Анджелис, Холивуд, Санта Барбара, Санта Моника, Ел Пасо. Мексико е на една ръка разстояние. Все още не могат да спрат върволицата, която през реки и огради, през тунели и проходи, щурмува пешком заветната граница към земята на Големия северен брат…

ar4_270И ще завърша този малък крос през миналото и настоящето на Аризона с похвални думи за тукашния климат през по-голямата част от годината. Тук хората боледуват  два пъти по-рядко отколкото в северните щати, а ако са вече нападнати от артрити и разни  други болежки – за броени месеци получават сериозно подобрение… Но още по-здравословна е Аризона за човешката психика и самочувствие. Може цял ден да ходиш почти по мускули, а не опакован в шуби и ветронепробиваеми якета. Е, полезно е да имаш винаги и една шапка, около метър в диаметър и да не те хваща хрема от климатиците. Освен това – да намериш общ език със скорпионите, които понякога слизат на разходка из местните забележителности от голите каменисти зъбери около града, наречени любовно от местните жители “Планината”, a ако понякога при взаимоотношенията ви се стигне до хапане – да не се притеснявате. Ще преживеете силни емоции само първия път. После , както във всяка добра компания, свиквате едни с други…