СВЕТЛИНИ В ПУСТИНЯТА (6)

Записки по Америка
Авторска рубрика на Климент Величков,
журналист от в. “Старт BG Чикаго”

Кой, ако не аз? Кога, ако не сега?

nylv_270Животът и стореното от нашия сънародник инж. Илия  Бежански в Лас Вегас, един от най- оригиналните проектанти и строители в света, е като приказка. Сякаш всичко му е покорно от пръв поглед: проекти, строежи, инвеститори, заровете в казиното, красивите жени, бързите спортни коли, модната линия, че дори поезията, майсторството на художника и, разбира се, място по високите етажи на обществото… Да, да, на всичко отгоре той самият пише още стихове, превежда поезия от английски на български, рисува картини.

Не всекиму е дадено. Само на хора, съчетали в себе си магията на сътворението и характер да я развият и наложат! В нашия жесток борбен свят угасналите и загинали таланти са несравнимо повече от онези, които са стигнали своите висоти.

"Ню Йорк" в Лас Вегас

В Лас Вегас си спомнят още големите фиести при откриването на уникалния архитектурен комплекс "Ню Йорк, Ню Йорк". Да вложиш близо половин милиард долара в средата на деветдесетте години е било наистина твърде шокиращо, дори за Америка. Но фантастично зрелище е да видиш дванадесетте най- популярни архитектурни забележителности на Ню Йорк в един архитектурен ансамбъл и да ги възприемеш като цяло!

"Да се създаде и изпълни този проект се изисква огромен талант и стоицизъм" – признават най-големите архитекти.

Българинът проектант инж. Илия Бежански, в съдружие с архитекта Нийл Гаскин – Младши  издигат уникален комплекс от казина, хотели и места за отдих и развлечение в Лас Вегас. В него са превъплътени нюйоркските Левър Хауз, Импайр Стейт Билдинг, Уотънстрийт 55, Сенчъри, Тръмп Таур, Статуята на Свободата, Градският съвет, Ню Йорк Билдинг, Сийграм, АТ&Т, Крайслер и Си Би Ес. Най-високата точка на комплекса е покривът на 47-етажния "Емпайр Стейт Билдинг" – 190 метра. Това е максимумът, съобразен с изискванията на Федералната Авиационна Служба.

Всичките дванадесет обекта са разположени в една разгърната, разчупена, линия, което е по различно от дотогавашния стандарт за строителство в Лас Вегас, където сградите се строят под формата на буквата Y, за да има добър изглед от прозорците на максимален брой хотелски стаи.

Хотелският комплекс има 2035 стаи. Върху покрива на казиното пред хотела е инсталирано "Влакче на ужасите". Релсите му, които сякаш прорязват небето, са дълги 1500 метра, а разликата от най-високата до най-ниската точка е 46 м.

Ще имаме възможност по- късно да се запознаем с възникването на идеята и перипетиите по строителството на това "най-голямо поп арт произведение в света", както именуват грандиозния проект. Но може би е интересно да си спомним оня момент, когато току-що стъпилия на американска земя млад имигрант върви през Манхатън и пипа с длан снагата на небостъргачите, повтаряйки си отново и отново: "Един ден и аз ще правя такива сгради, един ден и аз…"

Само човек с такъв кураж и самоувереност може да стигне толкова високо…

Когато журналистите го питат как си обяснява своя голям успех той отговаря:

– Според мен най-важното е да си вярваш и непрекъснато да си повтаряш:

“Кой, ако не аз? Кога, ако не сега?”

При мен това не беше някаква откачена самонадеяност, а по-скоро отказ да следвам конвенционалното мислене. Когато дойдох в Лас Вегас през 1972 година, това беше град с невероятен потенциал. Новите хора, които идваха, водеха със себе си потребност от нови сгради. А професията ми беше свързана точно с това. В късните 80-те до началото на 90-те години, градът се измени, стана неузнаваем. Бих казал, че за проектанти и строители, това беше не правилното, а перфектното място. Не знам дали сега, когато трайно са се настанили големи корпорации от цял свят, възможността да успееш сам, чрез собствена фирма, без да работиш за някого, е същата както преди години…

Пътят към шедьоврите

В писаното досега из тази поредица от репортажи стана дума за бурните млади години, когато Бежански си отвоюва "своя златен къс от живота" – преливащ от успех и емоции. Но може ли човек веднага да построи шедьовър?

Не, разбира се. Преди да стигне върха Бежански прави чудеса в изчисления и дързост при поддържането на мостовите конструкции на железопътната компания "Southern Pacific", издига от пепелта хотел и казино край езерото Тахо, взривени от мафията, извайва впечатляващи детайли по снагата на световен град като Лас Вегас.

Преди да създаде "Ню Йорк, Ню Йорк" Бежански се запознава с прочутия с предприемчивостта си притежател на хотели и казина Джей Сарноу. Един ден този финансов тигър, за когото упорито се говори, че е свързан с мафията, решава да "постави рекорд в мега строителството" като построи най- голямата архитектурна козирка в света.

– Той беше вече успешно осъществил такива забележителни проекти като хотелите и казина "Цезарови палати", "Цирк, Цирк" и пр. Забележително колоритна личност. Почина внезапно и съвсем неочаквано в луксозния си хотелски апартамент в компанията, навярно и в прегръдките на елитни нощни красавици на Лас Вегас.

Вече бе чул туй онуй за мен и затова, когато решил да постави козирка над парадния вход на своя "Цирк, Цирк", той ме покани да понапъна мозъка си и да дам някои идеи и предложения по замисленото от него разкошно допълнение към фасадата на хотела.

Отговорих на поканата с доста впечатляващо решение, почиващо на основите на физическите закони, свързани с уравновесяването на масите чрез противовесното въздействие на други маси и законите за различните родове лостове. Още в древността един физик е казал, че може да повдигне целия свят само с една ръка, ако му дадат здраво място, на което да застане за опора и ако има достатъчно дълъг лост в ръката си.

На същия принцип изготвих проекта за козирката пред парадния вход на сградата. Беше издаден на 160 фута /почти 49 метра/ напред, пред фасадата на зданието, без никакви колони за опора. За целта използувах конзолите "кучешки крак", т.е. правоъгълна конзола с удължени хоризонтални структурни елементи. Като противотежест използвах масата на целия втори етаж на казиното.

Още незавършен проектът, но вече се строи

Така е… Преди да построи своите шедьоври, строителят дълго време сам строи у себе си строителя…

– Проектирането на монументални сгради беше отдавнашна моя мечта, но нямах достатъчно опит. Полека-лека се запознавах с техниката на конструиране на високи здания във фирмата, за която първо работех в Лас Вегас "Martin& Cashdan" Inc. По онова време тя беше една от най-мащабните проектантски компании на Щатите. Първият проект там сякаш съдбоносно беше свързан с казино, по-точно с "Bally's". След това, в 1977, основах първата си собствена компания. За да имам нужния успех, реших да предлагам "complete service". Това означаваше както инженерни, така и архитектурни решения.

Винаги ме е вдъхновявала невероятната динамика на града. Лас Вегас се променяше непрекъснато и това налагаше сливането на различни стилове при проектирането. Беше провокация за фантазията ми. В един момент, в средата на 90-те години чертаех почти едновременно плановете на коренно различните "Монте Карло" и "Ню Йорк, Ню Йорк". При това, преди да бъдат завършени като проекти, те вече се строяха!
    
***

И ето ни пред най-интересното: Екип от 50 души архитекти и строителни инженери от супер класа се трудят денонощно да завършат проекта "Ню Йорк, Ню Йорк". На 4 юли, обаче, в деня на Америка, някой от конкурентите нахълтва с взлом в офисите и задига електронните файлове с чертежите на обектите. Няма време да се изготвят нови. На 10 юли изтича срокът за тяхната проверка и одобрение. Три хиляди души строители прекъсват работа. Гениалният проект е в сериозна криза…

 /Следва/