Как галериите си избират художниците?

 

Преди две години Антония Гюрковска, за която писах, че спечели Фулбрайт стипендия и дойде в Чикаго от София,  направи впечатление  не само на своите колеги и преподаватели от Арт Института, но и на американските галеристи и колекционери….(като Кави Гупта, където в момента тече нейна изложба), които вече знаеха, че тя ще е едно ново явление на съвременната, артистична сцена в Чикаго. Сега с втората си самостоятелна изложба успехът и бе още по-впечатляващ- цялата изложба бе разпродадена за часове. Дори се оплака, че бързо трябва да подготвя нови картини, този път за  Ню Йорк, където ще бъде представена от Чикагската галерия, същата, където в момента е изложбата и. На самото откриване тя беше заобиколена непрекъснато от колекционери и ценители и едва успях да я документирам в кадър на камерата, затова пък си „комуникирах” с картините ѝ. Първо обиколих квадратната зала от дясно наляво, а после тръгнах обратно, за да усетя музикалната ритмичност, идваща  на пръв поглед от разликата в големината на платната. Започвайки с голямо форматни картини, постепенно те редуцираха размерите си, създавайки сякаш  оптическа илюзия за отдалечаване, като заглъхващ акорд от музикална мелодия?
Малките картини те притегляха интимно към себе си, а големите респектиращо те отдалечаваха. Не бе случайно със сигурност, както не бе случаен и изборът и на черно и бяло, и на множеството нюанси помежду им.
Това разкъсване на материята, макар и в организирана структура, чрез изрязани кръгове и овали не бе само визуален ефект. Крие динамика, физическо стълкновение, интервенция на чуждото тяло. Като метафорично противопоставяне на видимо и невидимо.
Дали е акт на проникване извън видимото или детска игра с материята, или познание закодирало културна проксемика?
Нюанси, не само визуални. От статичната на пръв поглед мрежа чувстваш органичната връзка на материята, отблъсната и прелъстена отново и отново от категоричните параметри на бяло и черно.

Бяло и Черно в диалог с Антония…
Черното е най- дълбокия цвят за мен, най- благодатния – споделя Антония. В него има толкова много разнообразна цветност и противоречия.

Не е ли крайност?
Аз обичам крайностите, както в изкуството, така и живота. Изразяват различна и същевременно еднакво силна гледна точка. Понякога се изолирам с дни от хората, сама в ателието или се потапям в множество от социални дейности.

Кого харесваш?
От реализъм и класицизъм в живопистта като Рубенс, Тиеполо, Енгър, Давид до съвременни по- изчистени и концептуални идеи – минимализъм.

Защо абстракция?
Като се замисля, развитието и оформянето ми като художник е подобно на исторята на живопистта (преминаване през всички етапи). В един момент натрупах достатъчно доказателства, че мога да рисувам, но какво следва след това? Исках да премина и изуча нова, непозната територия,  която борави със собствен език, на по задълбочено ниво. Свободата на изразяване в абстрактното изкуство е по-голяма, има отворено пространство за развитие и обхваща много по-инетересни за мен теми.

Има ли символика в картините ти?
По-скоро метафора. Новите ми картини се отнасят главно до това как сме свикнали да възприемаме и разчитаме изобразеното в картините. Тук изразните средства са сведени до основните елементи на живописта и липсва изображение.

Как се получава синтез в картината?
Синтез се получава с опит и опознаване на материала, което води до по-подходящо прилагане на художествените форми, по-точно изказване и предаване на идеите.

Как планираш изложбите си?
Зависи от това какво се случва в ателието ми и какво изложбено пространството ме очаква. Всяка галерия предразполага към различна реализация, което е важно за мен, тъй като се стремя да има цялостна концепция, а не само представяне на картините.

Изкуството трябва ли да образова?
Изкуството нищо не трябва….То съществува и е факт. Аз съм привърженик на твърдението, че хората трябва да достигнат до него, а не то до тях.
Колкото до образоване, то неминуемо обогатява всеки, който се е докоснал до него-  особено съвременното изкуство, което е толкова наситено информативно, визуално и интелектуално, тъй като обхваща тематики от всички сфери на живота, като същевременно е способно да обединява и различните видове изкуства.

Защо Америка е водеща в съвременното изкуство?
Оттам минава пътят на историята и по стечения на обстоятелствата в даден момент това изиграва решаваща роля. Америка е новия континент и нова държава, историята й не може да се сравнява с тази на Европа, но за сметка на това 20-ти век ѝ принадлежи. Това е период със значителни открития и голям напредък – особено икономически и технологиен. Тъй като изкуството винаги е рефлектирало и отразявало времето си, това неминуемо се отнася и за него. Америка е с най-разнородното население, което я е превърнало в платформа за дискусии на това какви са проблемите и характеристиките на едно съвременно общество. Това става и главна „тема“ за съвременното изкуство, в следствие на това, че основните дилеми се базират на разликите в множеството култури. Обобщено с една ключова дума – толерантност.

Смяташ ли, че си успешен художник?
Рано е да се определи. В днешно време (или по скоро в САЩ) не е трудно
да постигнеш нещо, а да го задържиш. Конкуренцията е голяма, нивото и напрежението също. Интересът и продажбите зависят от множество фактори– художници, галерии, тенденций, историци, колекционери, критици, икономически промени и тнт. Водещите градове тук са – Ню Йорк, Лос Анжелис и Чикаго, които съответно кореспондират с водещите в Европа, като Лондон и Берлин. Там са обособени най-активните художествени центрове и натам се насочват големите ценители-колекционери (чийто колекции в бъдеще попадат в музеите).

Как стигна до галерия Kavi Gupta?
Те стигнаха до мен, благодарение на успешното ми завършване на Арт Института в Чикаго. Училището ме избра да го представлявам на изложението за изкуства – Арт Чикаго, 2011, към което има специална секция отделена за петте водещи училища в страната, които имат възможността да покажат по един от най-добрите си студенти. Оттам те проявиха интерес към работите ми и едно от предложенията за изложба беше от тяхната галерия.

Как стават откупките?
Това вече е работа на галерията, за което  взимат процент от продажбите.
Те си имат техните контакти и среди, изградени с времето и много доказване
на правилния им избор. От мен се очаква етичност, нещо като при певците и отношението им с импресариите. Не е лоялно да се поемат ангажименти от други места или по точно да извършвам продажби от ателието си, извън галерията, за да спестя процента към тях. Това би било само в моя загуба, тъй като главен интерес на галерията е успешната реализация на художника и ако те имат установено име и си вършат работата както трябва плюс картините са на ниво, всяка друга оферта е временна и незначителна.

Последствията след реализираната ти изложба?
Последва предложение от галерията да представят работите ми на престижното изложение в Ню Йорк – The Armory Show, 2012, заедно с Theaster Gates, Tony Tasset, Angel Otero.

Жената – художник?
Най- точно го казва  американската художничка Алис Неел: „…Аз не живописвам както  очакват от мен като жена. И слава богу, че изкуството не си губи времето с такива неща. (Alice Neel: ¨I don’t paint like a woman is supposed to paint. Thank God, art doesn’t bother about things like that”).

Кина Бъговска
За в.”България СЕГА”
www.Bulgariasega.com