СВЕТЛИНИ В ПУСТИНЯТА (4)

Записки по Америка
Авторска рубрика на Климент Величков, журналист от в-к “Старт BG Чикаго”

b1_262Представяме ви четвъртата част от репортажите за живота и проектантската дейност на инженер Илия Бежански в Лас Вегас. Завършвайки с "хазартния период" в биографията му, с времето на "Мистър Би",  идва ред и за най-същественото, с което се свързва името на нашия сънародник в историята на американската архитектура и строителство.

Една от първите му “инженерни крачки в Америка” е пълна с драматизъм. И доста сходна с нещо познато от биографията на легендарния български Майстор Кольо – Фичето…

Сред ранните поръчки, които Илия Бежански получава като инженер проектант в САЩ е тази от Железопътната компания "Садърн Пасифик" – известна фирма на Южното тихоокеанско крайбрежие. Възлагат му да провери структурната якост на съществуващите по онова време стари мостове. Решението е отговорно- от него зависи дали по железопътните линия в тази част на Щатите могат да се движат композиции, превозващи свръхтежки машини и оборудване.

– Видях, че някои от тези мостове – казва Бежански, които вършеха работа и по онова време, бяха строени с помощта на крупни структурни елементи, издялани от масивни дървени трупи. А това се е правило преди повече от сто години. При такива дълги експлоатационни срокове здравината им беше твърде съмнителна. Други пък бяха строени от дебела ламарина и носещи греди от стоманени профили, но и при тях корозията на метала положително бе достигнала застрашителни размери с течение на годините.

За да може да се определи здравината им, инспекторите по мостово строителство трябваше да изготвят подробни доклади за направените от тях полеви наблюдения на място. Инженерите пък трябваше да изчислят структурната якост на носещите елементи и да определят според резултата каква е товароносимостта на дадените железопътни мостове.

По онова време обаче, компютърните технологии са все още бавни и примитивни.
На всичко отгоре една сутрин във фирмата се обаждат от Федералното Министерство на Отбраната- Пентагона. Съобщават, че се налага превозване на изключително тежкотонажна пратка, предназначени за военен завод. И единственият възможен начин е да се използуват ж.п. линиите на "Садърн Пасифик".

b2_240Маршрутът минава по няколко много стари моста. Сроковете на доставката са екстремни.  Има на разположение само… 3 дни за провеждане на цялата операция.

– Бяхме поставени в шах – продължава Бежански, ако използуваме стандартния метод за определяне товароносимостта на старите мостове в никакъв случай нямаше да ни стигне времето, главно поради слабите възможности на компютрите по онова време…

Точно това е обаче,  пратеният от съдбата тест, който ще открои младия български инженер сред останалите му колеги. Бежански е нестандартен човек и нестандартен инженер, той има свои пътища, по които върви, дори и в "точните науки".

– По ирония на съдбата, точно в последните два месеца бях отделял много време за разработване нови формули в много съкратен вид, с които можехме да получим резултатите много по-бързо – казва Илия Бежански, – почти веднага, щом пристигнат полевите данни от доклада за инспекцията на даден мост. Веднага разговарях с ръководителя на операцията. Направихме сравнение на резултатите, получени с помощта на съкратените формули, разработени от мен и онези, получени от компютърните изчисления, провеждани по пълните формули. За целта използувахме данните от по- рано проведени компютърни разработки и ги повторихме с помощта на моите съкратени формули. Продължихме проверката и след това, като през целия ден проверявахме резултата за множество други мостове, чиято якост бе изчислена по-рано с помощта на компютърната програма. При всичките случаи резултатите показваха, че изчисленията по моите съкратени формули са с висока степен на точност и не показват почти никакви статистически значими разлики. Въпреки това, разбира се, пак си оставаха опасенията, страхът, пред сериозната отговорност.

А какво ще стане, ако мостът все пак не устои на тежкия товар?

Това са моментите, които поставят водораздела между необикновеното и стандарта. Инженер Бежански, у когото професионална дарба и силен характер вървят ръка за ръка, поема цялата отговорност.

– Бях напълно уверен в прецизността и надеждността на разработените от мен формули. Твърдо заявих, както и моят именит съотечественик Майстор Кольо Фичето бе налагал някога своите великолепни мостове, че сам съм готов да застана под моста, докато отгоре минава влаковата композиция с тежкотонажния свръх товар!

b3_240– В деня на изпитанието, аз и още двама инспектори, потеглихме рано сутринта. Пътуването ни отне около четири часа. Когато пристигнахме при моста, там ни очакваха двамата висши офицери от военните, както и висшият служител на железопътната компания "Садърн Пасифик", погледнаха ме изпитателно и някак напрегнато поздравиха…

Като че самият въздух бе наситен с напрежение… Или пък на мен така ми се струваше.
Май никой от присъствуващите не беше твърде сигурен как ще завърши всичко, но трябваше да се действува. Два часа по- късно локомотивна свирка раздра тишината далече пред нас, а засилващото се громолене, долитащо по релсите, искаше да ни покаже, че тежкотоварната влакова композиция неумолимо се приближава към моста. Инстинктивно се взирах в посоката на тракащите локомотивни колела. Внезапно зърнах и черното лице на локомотива, устремено към мен… Разстоянието застрашително се скъсяваше с всяка измината секунда.

Големият локомотив бавно навлезе между перилата на стария дървен мост, като че го опипваше, преди да стъпи отгоре с цялата си огромна тежест. Скърцането на дървото под натиска на стоманените колела изведнъж пришпори като камшик адреналина във вените ми. Стоях изправен и вибрирах в такт с преминаващите вагони, натоварени с гигантския  военен товар… Усещах как мостът се поклаща и леко подскача нагоре- надолу, като че танцува. И сякаш единствената мисъл, останала в главата ми беше: "Да,  ще премине, ще успее!"

Преминаването на цялата влакова композиция по моста трябва да е било не повече от три минути. Но какви безкрайни три минути бяха само! Сториха ми се цяла вечност.

Избърсах изпотеното си чело и дълбоко с пълни гърди поех въздух.

Да, да! Бях спечелил битката!

     /Следва/