Как да научим детето да има истински приятели?

r_270“Кажи ми кои са приятелите ти и аз ще ти кажа ти какъв си.”

В най-ранната възраст на  детето, средата на развитие е определена от неговото семейство и от тези, които се грижат за него и това естествено е всичко, от което то има нужда в този ранен период на неговото социално развитие.  Детето трупа опит в общуването си чрез грижещите се за него, игрите с играчки и примера на приказните герои.  Те са тези, с които детето първо разговаря и обогатява общуването си преди да срещне приятели.

Колкото по- самостоятелно става детето, толкова повече то разширява и обогатява своята лична среда .

Първите му приятели са обикновено децата на неговата възраст,  които то среща в парка или това са децата на приятелите, с които родителите му си пият кафето или техни роднини. Не му трябва да знае как се казва детето, с което си играе, защото за него това не е задължително. Дори забележете, че в най-ранната възраст детето, макар и с други деца, играе само със себе си, говори на себе си и е в своя вътрешен свят. Така постепенно, то се научава да споделя с играчките си и да следва правила когато играе.

Детето се чувства добре с деца на неговата възраст и не чака подкана  да започне игра с тях. Макар и другите да са по- големи или по- малки, важно е те да участват с него в игрите, за да има някой, който да приеме идеята на играта предложена от него или то да следва  инициативата на друго дете. Добре е да се чувства уверено и спокойно и в двете ситуации. Подтиквайте го към инициатива и одобрявайте идеите и предложенията, които детето има. Одобрението което получава, докато сме били единствените му приятели в игрите, по- късно спомага за придобиване на увереност и улеснява социализирането му в естествената среда извън дома. Когато едно дете знае как да играе, то има много приятели и децата обичат да играят с него. Затова е важно да научите детето как да играе:

• Да спазва правилата на играта – в свободните игри го оставяйте то да измисля правилата, за да му е лесно да ги спазва.

• Не променяйте условията на играта , за да му угодите, “защото е дете”. Когато то играе с другите деца, те няма да приемат нечестната игра, нито ще са толерантни да отстъпват.

• Играйте за играта, за участието.

• Победата в играта е важна, но тя трябва да е честна. Обърнете внимание на факторите за победа:

– концентрация,

– внимание,

– спазване на правилата,

– желание за победа- хъс

r1_270Окуражавайте детето, че тяхното спазване води до добър край на играта или до победа, ако се играе за победа. Ако детето е загубило, значи има още какво да научи. Научете го да играе без да се сърди. Помните играта ”Не се сърди човече”. Нейната цел е точно тази. Научете детето да завършва играта винаги с поздравление към другия или другите: “Благодаря за хубавата игра”. Детето има нужда от други деца– приятели. С тях то се чувства спокойно, свободно, неограничавано.

Възрастните са все сериозни и често не разбират детския им свят. Искат тишина, искат все да е подредено, всичко да е на мястото си, а не разбират, че това пречи на играта да е истинска. Когато средата, в която детето играе се променя, то това се отразява на неговото развитие.

Какви приятели ще избере, с какви деца ще предпочита да общува вашето дете, дали другите деца ще го търсят и ще искат да играят с него, зависи много от цялостното развитие и възпитание,  което е получило от вас.

Ако  чуете от детето си да казва: “Не искам да играя с….” , опитайте се да разберете повече. Това показва, че детето ви има вече критерии. Проверете ги и използвайте ситуации като тази, за да затвърдите верните критерии и оценки.

Ако  чуете: “С мен никой не иска да играе”, това е червена лампичка, тревожен сигнал за внимание. Опитайте се да разберете повече и бъдете много наблюдателни за поведението на детето ви с другите деца. Не го укорявайте за нищо, а помислете какво можете да направите, за да е предпочитано и желано в детските игри.

Обърнете внимание дали:

• уважава другите деца

• цени мнението им

• толерантно е към тях

• не накърнява с нещо чувствата им

• не упражнява физическо насилие над тях

• е инициативен и равностоен партньор в детските игри.

Макар и да е тревожен фактът, че детето ви е отхвърлено и не предпочитано в игрите, все още не е късно да поправите пропуснатото. Вашата намеса и продължително внимание върху проблема ще е наложителна до отстраняването му и до промяна на ситуацията. Помнете, че на детето ще му е много трудно да се справи само, то ще има нужда от вашата помощ и насока, житейски опит, за да се почувства отново щастливо и желано сред децата.

Всичко това ще му помогне в избора на приятели като порасне, а по-късно в тийнейджърска възраст  ще може да има верни критерии за избор и оценка на приятелския си кръг. Тогава е много важно за тях да са в група. Тогава те избират приятелите, които приличат на тях или такива, на които искат да приличат.

В този свят ние не сме сами и не можем да бъдем. Така е устроен  живота, затова е добре да се погрижим да научим  децата си да могат да избират добри приятели. Те ще имат такива, ако ги научим да бъдат добри с тях. 

Лили Паслиева,
психолог към Български Учебен Център “Знание”, Чикаго
www.bgznanie.com