Зад бюрото на Обама за $10

Катерици. Десетки, а може би няколко десетки катерици с размер на котараци на всяка педя тревица, било то в парк, площад или тротоар. На фона на викторианско-колониалния стил в комбинация с величествеността на древногръцката и древноримската архитектура изобилието от чаровните гризачи е неочакван шок за стъпващия за пръв път не само в Америка, но в самото й сърце.
Първата среща е малкият парк на емблематичния Дюпон съркъл – обвит в зеленина площад с мраморен фонтан-статуя в средата. Там е абсолютният център на Вашингтон, уверява таксиметровият шофьор пакистанец, докато се движим от летището към хотела, който се намира именно там.
“Не хранете птиците”, гласят парадоксално няколко табелки в този малък оазис, поглъщащ лекия шум на трафика около него. Който апропо съвсем не прилича на обичаен за световна столица, а по-скоро може да се сравни с този в София в летен уикенд.
За катериците обаче няма никакво съобщение или предписание и те не само се радват на волността си да събират стотиците жълъди, които не спират да падат навсякъде. Няма минувач, който да не дъвче нещо и да не подхвърли парченце хляб или ядки и сушени плодове на малките приятели. А те са толкова безстрашни и доверчиви, че дори само да клекнеш и да протегнеш ръка, идват на подскоци да проверят и ако има нещо в шепата, вземат си мълниеносно от нея, но не се отдалечават много, докато го хапват. Или просто го заравят на “скришно” място.
Има ги по целия път, докато вървиш пеш по Кънектикът авеню на югоизток от Дюпон съркъл, столицата на САЩ може да се похвали с доста зеленина насред централната част между модерни здания редом до сгради в ренесансов стил като хотел “Мейфлауър”, гордо развяващ британското знаме например.
Още няколко крачки и вече си в парка “Лафайет” с безброй бронзови статуи с два основни мотива от американската символика – орли и ездачи на коне, изправили се на задните крака. Тук обаче човек се натъква и на други животни. Живи. Десетина патици с екзотичен вид кротко си плуват в друг мраморен фонтан. Без никаква охрана, необезпокоявани (спомняте си “Мисия “Лондон”, нали?)!
А тук катериците са още повече, някои даже се боричкат, докато носят жълъди към тайни скривалища, които моментално забравят, щом сложат в тях ценната ядка. И всичко отново и отново се повтаря.
Само една асфалтова ивица ги дели от голяма бяла къща с йонийски колони. За незнаещите – тази ивица всъщност е най-известният адрес в света – Пенсилвания авеню 1600. А къщата на този адрес не е някоя друга, а Белият дом – резиденцията на всеки американски президент от Джон Адамс насам (т.е. без първия – Джордж Вашингтон).
Именно в този район катериците са най-много, или както коментират из форуми в интернет професионални фотографи – между 3 и 5 животинки на квадратен метър.
Всъщност тези създания са единствените, които имат свободен достъп до разкошната сграда. Никой не ти пречи да се облегнеш на желязната ограда и да се увековечиш пред обектива, но само да понечиш да се покатериш… ще си арестуван в миг, наблизо има поне три полицейски коли, а на друга е директно написано: Secret Service.
За да разгледаш къде живее и работи настоящият президент на САЩ, първо трябва да бъдеш “номиниран” от член на Конгреса и това трябва да стане минимум 6 месеца преди евентуалната визита. И след това трябва да чакаш – ще получиш известие за кога е насрочено посещението, а то ще дойде месец преди датата. Естествено, разходката из Белия дом е групова и под зорко наблюдение от специален гид. Но си струва – все пак това е единствената резиденция на президент в света, която е отворена за публични посещения.
Но ако нямаш на разположение 6 месеца, има лесно решение на проблема. Само няколко крачки вляво от северния портик се намира магазинът “Сувенири от Белия дом”. Името подсказва, че можеш да си купиш всевъзможни неща и нещица за спомен със символи и снимки на тази институция – чаши, магнитчета за хладилник, т.е. абсолютен магазин за туристи. Особеното обаче е друго – в дъното му има обособен кът, в който е направено пълно копие на Овалния кабинет. И всеки може да се снима със собствения си фотоапарат как подписва документ върху бюрото на Обама. Само трябва да помолиш любезния служител в магазина. И да му дадеш касова бележка, че си си купил сувенир за поне 10 долара. Тоест двете магнитчета, които току-що харесах за любимия си човек, получават и този приятен бонус. Е, катериците ги няма, разбира се. Но те толкова са се научили да позират, току-виж изпаднала отнякъде някоя ядка, че нищо не ти коства просто да пресечеш отново Пенсилвания авеню, да седнеш на някоя от пейките в парка и да започнеш да шумолиш с пакета. Или пък просто да клекнеш и да протегнеш ръка – мигом поне две рунтавелки вече са се насочили към теб, любопитни да видят какво имаш в дланта.
Но както повечето неща в живота, за едни е проблем, а за други е забавление изобилието от тези животинки, доставящи радост в строгия, но спокоен и свеж Вашингтон, нищо че е столица на велика сила – населението му е едва 600 000 души и животът си тече много по-спокойно, отколкото в някой мегаполис.
Феноменът с катериците дори наскоро вдъхнови издателите на най-сериозния US вестник “Вашингтон поуст” да публикуват поредица за сиво-кафявите гризачи, окупирали столицата, озаглавена “Седмица на катериците”. И освен любопитните факти, че гризачите са си съвсем местни и популацията им процъфтява, защото нямат чак толкова много заплахи от хищници (освен някоя граблива птица или заблудено домашно куче, но такива неща са рядкост от тази страна на река Потомак, на която се намира Вашингтон), но също и всевъзможни истории на читатели, опитомили волно или неволно някоя мила твар с рунтава опашка. Не липсват и оплаквания, че пакостниците са изяли всичките домати в малка домашна градинка или омитат храната за птиците в хранилката на дървото. Или пък такива истории, в които американец толкова редовно хранел дървесен катерач, че животното го чакало в точно определено време да се върне от работа. А когато спрял да носи ядки, сутрин намирал по колата си гневни локвички за отмъщение.
STANDARTNEWS.BG