Седем нощи в Париж

Наизскочихме  на площад  „Бастилията”, символ на Френската революция,  а сега наша отправна точка. Случайно или не нашата чикагска галерия, въстанала преди 40 години срещу женската дискриминация,  се свърза не с друг, а точно с  художниците от района ,където сега се извисява прочутия обелиск , на мястото на Бастилията – символ на свобода, справедливост и равноправие.
Това си е живо предизвикателство  за 17-те художнички от Чикаго , които щяхме да атакуваме Париж с цветове и картини.  Преди това се насочихме право към кметството на ХІ парижки район. Вратите широко отворени , 6 часа следобедно време.
Ден Първи! Парижки пир.
Чикагските художници на прием при кмета Патрик Блоше.Започна се със шампанско и поне 30 от 300 вида френски сирена, които няма да описвам всичките. Прием при кмета.  И докато ние се любувахме на техния френски кмет  и кулинарни предизвикателства, а те на нас и на американския ни президент, дойде и времето за речи. Само че Патрик Блоше, кметът  с очарователната усмивка и сериозното, ама  наистина съвсем сериозно, отношение към изкуството,  доказал го с непрекъснатата си подкрепа към художниците, се извини, че не говори английски и ще бъде кратък – ще говори само 10 минути. Затова пък заместникът му знаел английски и като дойде ще ни поразкаже това-онова…
Ето го и него – тича вече насам , но вместо речи грабна чаша шампанско и на чист английски ни каза „На здраве” и „Добре дошли”. За какво му трябва на човек чужд език като има шампанско? Аз не му се обидих, че не говори български , нито пък Чуйеко , художничката от Япония, че не говори японски, ние просто наблегнахме на шампанско и филологията остана на заден план този ден.
Ден Втори. Откриването.
Суматохата е пълна като при революция!  Но пък оръжията ни бяха други – картини, пирони, пластики, керамики, стълба…  Всъщност – за нея беше борбата – стълбата.  Кой да я вземе пръв и да окачи произведенията си. Успях и аз на 2 метра и половина  да „изкатеря”  „Орфеев  танц” и бялата фигурина от „Земя и огън”. На някои читатели им е ясно, че става въпрос за двете ми произведения, имащи честта да участват в Общата изложба на галерията „Кирон” в Париж. Тук са и пластиките на Айрин, цветните инсталации на Мириана, мултимедията на Гранит, черно-бялата живопис на Чуйеко, паното на Лаора, скулптурата  на Жан, живописта  на Ан, Рути  и Естер, Сари, Мишел, Вики и още пластики и рисунки на Розмари, Шери,  Линда, керамика на Никол, фотография на Джейн.Дано не съм пропуснала някой.  Към всичко това добавете и  20 творби на френските ни колеги.
Искате да знаете дали беше пълно с народ? И дали го поляхме?
И още как! В добавка с ордьоври от всички видове морски дарове и земни плодове.
Някой, ако слуша ще си каже: ама, тия художници само пият и се веселят! Ами така си беше. След официалното откриване, на което  присъстваха двама президенти –  Айрис-от наша страна и Франсоа- от тяхна, гости, приятели, преса и радио, и разбира се самите художници и техните роднини. Имах и аз българска подкрепа в лицето на Тана. Моя приятелка, някога ученичка , а сега творец със сериозно семейство и сериозно отношение към изкството. Нищо чудно някой ден да разглеждаме нейни картини в „Жорж Помпиду” или в „Гран Пале” или в… частната й галерия.  Нейният талант, съчетан с  френското обучене и атмосфера, намира най-точното си превъплъщение в  Париж , черпейки от богатия опит на преподаватели като Пинкас, утвърден френски художник   с български корени.
В лицето на  Тана  имах своя гид. От нейната сърдечност и топлота, раздавана  щедро наоколо, имах възможността  и аз да се възползвам.  Дните с нея преминаваха в разходки и обиколки  из галерии и  типични френски кафенета  по Шанз Елизе, но за това оставам да говоря накрая.
Произведения на гостите от Чикаго в Кирон галерията, Париж. В средата "Орфеев танц", Кина Бъговска.Ден  Трети. Рена Цолакис
Ето и Ден Трети.  Това, което още не знаете и, може би, с което трябваше да започна е, как се озовахме в Париж. В продължение на години, 2 или 3, чикагската “ARC Gallery”  има топла артистична връзка с френските художници от „Genie de la Bastille”.  Първо те ни гостуваха тази година през юли в Чикаго. Много неща направихме заедно  –  като дигиталната изложба в Томпсън център. Имах късмет, съдбата ме срещна с Рена Цолакис в Париж. Един великолепен  художник с енергиен заряд ,  присъщ изключително само  на жените. Рена беше един  уникален творец! И мой гид, ангел хранител и боди гард в Париж. Събуждаше ме с аромата на кафе и новините по радиото , като от френските думички, които си припомних,  най- често долавях  – „ляво” и „дясно”. Досещате се, че ставаше дума за партии и тук. Изглежда и французите са болни от политика. Рена не само не им  отстъпваше, но и разискваше дълго по телефона събитията по света, особено в Гърция.  Защото просто е французойка, но родена на остров Крит, откъдето черпи магнетичната си енергия и талант. Нейният малък, артистичен,  уютен апартамент бе сгушен между стари, исторически динозаври – архитектура от времето на Бодлер,  отправил поглед  на изток към Сорбоната, а на север към Нотър Дам дьо Пари  и Сена…
Има да ви разказвам още – за Рена, за другите  и за Париж. Но и това ще стане като му дойде времето…
/Следва/
Кина БЪГОВСКА
За в.’България Сега”
www.Bulgariasega.com