Светлана Ива е българска актриса родена на 6 юли 1976г, в гр. Пловдив. През 1997г започва обучението си в Театрален Департамент на НБУ, в София. През годините си на обучение пътува с Театър на Голия Охлюв, участвайки в многобройни театрални фестивали из Европа. През 2001г завършва образованието си и две години по-късно пътят и я отвежда до Флорида, където застава за пръв път на сцената срещу Американска публика в съвременни пиеси от Нийл Саймън. През 2006г дебютира във филм като се снима за пилотния епизод на “13 часа”. От там Светлана започва да пътува до Маями, Ню Йорк, Лос Анджелес, участвайки в независими проекти, къси филми, посещава различни школи и уоркшопи, работи непрестанно за развитието като актриса. Днес, Светлана е част от проекта “Бечня”, в комплицираната роля на Шари, която ще изиграе пред публика, видяла едва ли не всичко до сега.Предлагаме на вниманието на читателите на в. “България СЕГА” екслузивно интервю с актрисата Светлана Ива:
СМ: Какво е вашето образование ?
СИ: Завърших Актьорско Майсторство в Нов Български Университет, София
СМ: Как се озовахте в САЩ?
СИ: Честно, съвсем случайно. Идеята се появи буквално в една нощ, в която си се размислих колко много има още, което не съм видяла и че пространството, в което се намирам не ми достига. И решението беше взето до сутринта, имах билет за Щатите след две седмици. Нямах никаква идея какво ме очаква, единственото нещо, което знаех беше хотела, в който отивах да работя за лятото. Хвърлих се без допълнителна мисъл в спонтанното си решение и нямах абсолютно никакви очаквания.
СМ: Вие сте живяли във Флорида, Ню Йорк и Калифорния. Къде се чувствахте най-комфортно?
СИ: Ако търсех комфорт, най-комфортно бих се чувствала в Белащица, при баща ми. Аз всъщност избягах от комфорта, исках да ми е трудно, да се срещам с големи предизвикателства и да се уча да ги преодолявам. Точно така е преминал животът ми през последните 8 години, където и да съм живяла. Сменях много работи, от най-различно естество, позволявах си да стъпвам в несигурни води и съм изтърпяла доста тежки удари, но съм се изправяла, защото имах мечти и през цялото време търсех сцената, която ще даде на една чужденка с акцент да упражнява професията си и да се развива равностойно.
СМ: Разкажете ни за вашата професионална кариера в САЩ?
СИ: Първите две представления, които изиграх на американска сцена бяха във Флорида. Там също заснех няколко къси филма. Известно време изкарах между Маями и Ню Йорк, работейки по различни проекти. След като дойдох в Лос Анжелис разбрах, че тепърва започвам да работя върху актьорската си кариера, изобщо. Записах се в уоркшопи и класове, които ми помогнаха да разбера как работи системата в Холивуд. Участвах в театрално представление и работех като екстра в киното. Не съм ходила на много одишъни, защото изпитах нуждата да се съхраня и да не правя компромиси със себе си за работи, които приемам.
СМ: Каква е разликата между работата в театралната и кино индустрия в България и в Холивуд?
СИ: Разликата е много голяма. В Холивуд компромиси не се правят. Инвестират се огромни средства и се работи по часовник. Тук се произвежда толкова много, че ако си играеш на късмет и харизма си загубен. Конкуренцията е безпощадна и всеки е заменим, независимо от какво. Когато се работи се работи и само това, когато се почива се почива. Работа и почивка започват навреме. Ако се наложи да работиш в почивното си време ти се плаща допълнително. Хората тук могат да имат големи мечти и работят много сериозно, за да ги постигнат.
СМ: Как се стартира кариера в Холивуд?
СИ: Като казват тук 1 % е талант и 99 % работа, дисциплина и постоянство. Аз лично съм работила всичко и много пъти абсолютно безвъзмездно, ако съм имала и най-малкия знак, който да ми подсказва, че оттук нещо мога да науча и да прибавя към уменията си. Другото нещо е, че е задължително да сме уверени в себе си и и да знаем как да понесем отхвърлянето.
СМ: Какво е важно за успех при одишънс?
СИ: Специално тук, в Холивуд успехът идва, когато отидеш на одишън и знаеш как да не играеш. Тук никой не иска да види как ти си представяш, че може да изглежда и да се държи един доктор, адвокат или извънземно. Те искат да видят теб в тази ситуация, твоята оригиналност и откровеност. Може да те отхвърлят дори ако постигнеш това, но то никога не е лично, просто ти не си характера, от който те имат нужда. И просто продължаваш напред.
СМ: Има ли български или чужди артисти, които са ви идоли?
СИ: Харесвам много актьори, български и чужди, които много ме инспирират. Уча се от тях, но идоли нямам, защото по принцип не идолизирам хора или вещи. Много обичам Невена Коканова и работата й, винаги съм се възхищавала на личността и актрисата, светла й памет. Мерил Стрийп, Кейт Бланшет, Хелън Мюрин, разбира се великия Пачино и много други, които са отворили очите ми да видя истинското майсторство в този занаят.
СМ: Каква е ролята на резюмето и на дипломата за успеха в Холивуд?
СИ: Диплома и резюме…никой не се интересува, просто формалност, когато отиваш на среща с агент или кастинг режисьор. Особено ако в резюмето ти няма нещо, за което те поне да са чули. Най-много да видят дали горе долу имаш някакъв предишен опит в областта. Тук, в този град всички са актьори или искат да бъдат. Може да влезеш в голямата игра просто ей така, без значение от резюмето ти, просто ако ти си човекът, който им трябва сега. Но на това не може да се разчита, разбира се ако мечтите ти са големи.
СМ: Как се гледа на театъра в Лос Анджелис?
СИ: Театърът тук е доста игнориран от пресата, а когато е така няма публичност и не достига информация до по-голяма аудитория, следователно няма огромен интерес и търсене. Единствено, когато се играят представления с големи имена всичко е продадено мигновено.
СМ: Защо киното според Вас се консумира по-добре от театъра и други видове искуства?
СИ: Първо мисля, че е по-лесна консумация, а отделно говоря за Холивуд, световната столица за правене на кино, тук всеки по някакъв начин е замесен с индустрията. В Европа е различно и се радвам, че е така, защото театърът трябва да бъде съхранен.
СМ: Какво означава за Вас участието Ви в “Бечня”?
СИ: “Бечня” е една моя осъществена вече мечта.
СМ: Колко Ви платиха за вашата роля в “Бечня”?
СИ: Възнаграждението е безценно!
СМ: Полезни ли бяха за Вас контактите с другите българи, участващи в театралния спектакъл?
СИ: Не просто полезни, а изключително важни и за бъдещата работа заедно, която ни предстои.
СМ: С какво Ви привлече темата на “Бечня”?
СИ: Много преди “Бечня” да попадне в ръцете ми аз съм намирала себе си съпричастна към темата и съм търсела начини да бъда по някакъв начин свързана с естеството на тези проблеми и да намеря нещо, с което мога да съм полезна. Спомням си, че когато за пръв път видях документалния филм на ББС за децата от с. Могилино, не можах да намеря покой в себе си много дълго време и все още не съм, макар че преместиха дечицата от мястото на ужасите на ново, което няма да бъде много по-различно за тях, защото те продължават низгвернатия си живот, без любов и разбиране, без професионална помощ. Иска ми се да знаех точно какво мога да направя, а най-лошото е, че тези домове са изключително много, навсякъде по Балканите и за доста от тях не се знае нищо. Ние използваме кадри в представлението, които представят тези деца на света.
СМ: Какво е необходимо да се случи, за да може да се покрият разходите по спектакъла?
СИ: В най-добрия случай ако успеем да изиграем 15 представления в пълен салон, всичко ще е наред.
СМ: Какви са отзивите на американци за “Бечня”?
СИ: Харесва им много и се радват, че сме избрали точно тази тема за Лос Анджелис. Мислят, че сме много смели и искат да ни подкрепят, искат също да са част от проекта, както могат.
СМ: Как се отнесе към Вашия екип българската общност в Лос Анджелис?
СИ: Наполовина имаме 100% подкрепа и помощ, изключително ценна, без която никога не бихме стигнали до тук. И естествено друга половина, която се опита да попречи, както може за да ни провали начинанието.
СМ: Кои личности и институции застанаха зад Вас и Ви подкрепиха?
СИ: Изключително сме благодарни на църквата ” Св. Георги”, в Лос Анджелес, която ни предостави залата си за мероприятия без никакъв наем и успяхме да направим всичките си репетиции, преди влизането ни в театъра. Искам да благодаря на тези хора, които ни подкрепяха през цялото време и вярваха в нас безкористно като Отец Стефан, Георги Марков, Маринина Гъделева, Др. Веско, г-н Тодор Кючуков от Феникс, нашият пръв спонсор, който помогна този проект да се превърне от идея в реалност. А за хората от екипа нямам думи да изкажа признателността си. Атанас Колев, Деница Близнакова, Радо Бакалов, Владимир Новков, Милен Киров и баща му Проф. Тодор Киров, Деси Казачка, Доминик Абенанте, Савиана Станеску и разбира се моята очарователна и талантлива колежка Мария Бобева. Всички тези хора са изключително заети и по някакъв начин успяха да направат “Бечня” свой приоритет. Има и още много други, но специално тези хора направиха всичко, което беше по силите им, този проект да стартира и да се развие.
СМ: Оптимист ли сте по отношение на съвместна успешна работа между българи в Америка?
СИ: Знам от опит вече, че е възможно да се случи. За всеки, който иска да види българите заедно, които творят, разбират се, обичат се и се подкрепят трябва да направи една първа крачка. Не може да чака да падне отнякъде. Нужно е да повярваме в себе си и в другите и да си подадем ръка, но това изисква една цялостна манталитетна промяна. И защо да не се опитаме да я направим като сме дошли в големия свят и виждаме, че работи за другите хора. Заедно единствено можем да се съхраним!
СМ: Каква е вашата професионална мечта?
СИ: След опита ми в Америка и мечтите ми се промениха. Мечтая да обогатя себе си като личност, като човек на който му пука за другите, мечтая да изживея живота си честна със себе си като създател повече, отколкото консуматор. И така вярвам, че до мен ще дойдат правилните роли, които отговарят на житейските ми интереси.
СМ: Какво искате да кажете на читателите на вестник “България СЕГА”?
СИ: На читателите на вестник “България Сега” искам да кажа: БЪЛГАРИЯ СЕГА! Не вчера, не утре. Сега имаме възможността да ходим по стъпките на нашите предци, с които се гордеем и да се придвижим още напред. Със сигурност имаме много потенциал, но както казах и по-горе, вярвам, че това е само един 1%. Вярвайте в себе си, обичайте себе си, защото само така можете да споделите вярата и любовта си с другите. Всеки един от нас си струва, а заедно ще сме безценни и по-силни.
Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”
www.bulgariasega.com
