Доц. Бойчо Кокинов е заместник-ректор по качеството в Нов Български Уноверситет. Преподавателската му дейност е свързана с много курсове, сред които “Въведение в когнитивната наука”, “Мислене, разсъждения и решаване на проблеми”, “Аналогия”, “Познание в контекст”, “Конструктивна памет”. Преподавал е в Ейотвош-Лоранд университет в Будапеща, Ягелонския университет в Краков, Университета в Атина, Университета в Сиена, Университета в Бремен, Университета във Виена. Научната му кариера преминава през Института по математика и информатика към Българската академия на науките и Централно и източноевропейски център по когнитивна наука към Нов български университет. Работил е в множество международни и национални проекти, свързани с когнитивните процеси и когнитивното моделиране. Публикувал е над 70 статии и студии. Създател и президент е на Българското дружество по когнитивна наука. Директор е на Международната лятна школа по когнитивна наука в НБУ. Член е на редакционната колегия на списанието “Cognitive Science Quaterly” (Hermes Science Publications, Paris and Oxford), на Асоциацията по когнитивна наука (USA), на Американската асоциация за изкуствен интелект и мн. др.
(Бел. .ред. Когнитивната психология е дял от съвременната психология, изучаваща процесите, чрез които човек получава и преработва информация за света)
Бойчо Кокинов: Това беше доста отдавна – през 1992-1993 година. Свързано е с една по-обща идея, която имахме в самото начало от създаването на програмата по когнитивна наука в НБУ, а именно, че трябва да се отворим за света и че не можем да правим когнитивна наука само на местно ниво, защото това би означавало да се правим, че правим такава наука. За нас беше изключително важно, нашите студенти, а и самите ние, да общуваме с експертите по света в тази област. Лятната школа беше такъв инструмент, чрез който всяка година тук да идват едни от най-известните учени, с които нашите студенти и ние се срещаме, да разговаряме с тях, да чуваме новостите в когнитивната наука. И нещо, което е изключително важно, дипломирането на нашите студенти да става винаги пред международно жури, така че тези хора да участват в изпитването на нашите студенти при тяхното дипломиране. Последното не ни позволява да правим някакъв местен стандарт, а ни дава сигурност, че това, с което се занимаваме, е на световно ниво. Всички тези неща, съчетани заедно, ни накараха да създадем лятната школа.
Кристина Ненова: Срещнахте ли подкрепа, за да превърнете мечтата за лятната школа в реалност?
Бойчо Кокинов: Не знам, как го разбирате това с подкрепата. Във всеки случай, аз не съм свикнал в живота си да стоя и да чакам по някакъв начин нещо да дойде, да кацне на рамото ми и да ме подкрепи. Това, което знам е, че когато човек има ясни идеи, иска да направи нещо, то винаги може да стане. Така например, за първите няколко летни школи по когнитивна наука нямахме никакви средства и я обявявaх на огромен риск. Аз просто договарях някои преподаватели от чужбина да дойдат за своя сметка и да ни проведат курсове за обучение. Те си плащаха и самолетните билети, и престой, и всичко. Да не говорим, че не са взимали хонорари. Преподавателите идваха с идеята да помогнат да се развиват тези неща, виждаха, че това е важно. Така, лятната школа започна не само благодарение на нашия ентусиазъм, а и благодарение на ентусиазма на световни величини, които решиха, че каузата е важна и че си струва да дадат нещо от себе си. Постепенно лятната школа се превърна в такова значимо събитие в света, не само у нас, че преподавателите, които идват в днешно време, често се шегуват, като казват, че се редят на опашка и питат кога ще им дойде редът. Сега всичко става много по-лесно. В началото беше много трудно, когато никой не ни знаеше. Следователно сега и финансирането става по-лесно, въпреки че нямаме някакъв магически източник на средства, който да ни осигурява. Всяка година се борим, кандидатстваме с проекти. През последните години НБУ ни подпомага и финансово. Мисълта ми е, че това, което ме е научил животът, не само чрез лятната школа, а и чрез много други неща е, че човек не трябва да се оправдава с липсата на средства и подкрепа, а да се опита да направи нещо.
Кристина Ненова: Какво, според Вас, мотивира чуждестранните преподаватели да идват от различни краища на света и да изнасят лекции на лятната школа?
Бойчо Кокинов: Различни неща. Първо, хората са сложни същества. Всеки има различни мотиви. Един мотив за тях е да дойдат в неизвестна, непозната страна, да видят как изглеждат нещата тук, да се запознаят с нова култура. Със сигурност, в самото начало, това беше някаква кауза за разпространение на когнитивната наука в този регион, да се помогне на една създаваща се общност от хора. Постепенно започна да има и момент на престиж. Нерядко сега, като поканя някого, получавам следния отговор. Той е полушеговит, полусериозен: “ Сега вече знам, че съм успял, щом съм поканен на лятната школа.” Просто стана така, че всички най-известни имена в тази област идваха тук, и всеки, който идва се приобщава по някакъв начин.
Кристина Ненова: Случвало ли се е студент, посещавал лятната школа, след време да изнася лекции на същата тази школа?
Бойчо Кокинов: Да, случвало се е. Най-вече се е случвало със студентите на НБУ, които в тези първи години посещаваха летни школи, междувременно завършиха, защитиха докторати и станаха професори по света. В момента поне за двама такива се сещам. Единият ще води лекции на предстоящата лятна школа, казва се Александър Петров. Той е професор в Ohio State University. Миналата година лектор беше една от първите ни студентки- Калина Хаджиилиева (Кристов), която е професор в University of British Columbia. Това са два примера на хора, които учеха, бяха тук, след това пораснаха, развиха се, утвърдиха се в света, чрез публикации в най-реномираните списания и се върнаха на лятната школа. Има и чуждестранни преподаватели, които са се връщали многократно. Такива са покойната Елизабет Бейтс, посещавала е 2 или 3 школи, Джеф Елман е идвал 3 или 4 пъти, Робърт Френч, който тази година пак ще преподава. Така че има хора, които трайно са се свързали с лятната школа и редовно изнасят лекции.
Кристина Ненова: Какъв е броят на чуждестранните студенти, които са се записали да посещават школата?
Бойчо Кокинов: На тазгодишната школа ще участват около двадесет души от чужбина. Те са от Америка, Европа, Азия, от най-различни места.
Кристина Ненова: Колко време продължава лятната школа?
Бойчо Кокинов: Школата продължава три седмици. Всяка седмица има по три, четири курса. Всеки курс се състои от лекции и семинарни занятия, по време на които студентите имат по-голяма възможност да общуват с преподавателя, да правят дизайни, експерименти, симулации., програмиране или просто да дискутират някой въпрос.
Кристина Ненова: Как подбирате лекторите, които да поканите на лятната школа?
Бойчо Кокинов: Лекторите ги подбираме, първо по известност в своята област, второ, обикновено по препоръките на хора от нашия борд. Ние имаме международен консултативен съвет от много известни хора и непрекъснато всеки от тях препоръчва някой, който смята, че може да дойде на лятната школа. А също и при срещите ми на различни конференции. Много и най-различни са пътищата.
Кристина Ненова: Вие вече казахте, че студентите от магистърска програма по когнитивна наука защитават магистърските си тези на английски език именно на тези летни школи. Какво преимущество им носи това в един по-късен етап от тяхното развитие?
Бойчо Кокинов: На първия етап, по време на самата защита, им носи много стрес. Едно е тук да си защитаваме вътрешно някакви тези, сред колегите, където те ще оценяват моя дипломант, а аз техния. Съвсем друго е, когато дойдат такива величини като Джеф Елман, Елизабет Бейтс, Майкъл Томасело, които да бъдат в изпитващата комисия. Вълнението е, както от страна на студентите, така и от страна на техните научни ръководители, от преподавателите като цяло. Важното е, да не се излагаме, защото това става публично, международно, а оттам се съди за нивото при нас. Това не е ритуал, а е процедура, която е важна както за студентите, така и за нас, като преподаватели. За студентите е важна, защото им отваря пътя към света, защото когато Джеф Елман е бил в изпитната ти комисия и ти е написал отлична оценка, препоръките, които ти дава отварят врати. Неслучайно нашите възпитаници са на най-реномираните места по света: Кембридж, Оксфорд, Станфорд, University of California, University of British Columbia. Който е завършил магистратура продължава да учи там, като докторант, който е защитил докторат при нас, започва работа на някое от тези места. В днешно време, когато светът е глобален, това е от голямо значение. А за преподавателския екип е важно, както казах и по-рано, за да сме нащрек и да се запознаваме с нещата, които се случват в света, а оттам да видим докъде сме стигнали ние.
Кристина Ненова: Предизвиква ли лятната школа интерес у студентите по психология?
Бойчо Кокинов: Предизвиква. Ето у вас, например. За тази лятна школа знам, че има записани около 30 студенти от програмата по психология. Въпреки че школата по когнитивна наука е предназначена главно за магистри, докторанти и млади учени, тъй като нивото е доста по-високо, тази година са се записали съвсем млади студенти-трети, четвърти курс. Те използват възможността, че такива хора са дошли в България, за да чуят нещо от тях.
Кристина Ненова: Какво ще кажете на онази част от студентите, които гледат с известна резервираност към когнитивната наука. Случвало ли Ви се е студент да Ви признае, че лятната школа е променила мнението му за когнитивната наука в положителна посока?
Бойчо Кокинов: Случвало ми се е не само след лятна школа, а и след конкретен курс, който водя в НБУ. Предубежденията, които съществуват, според мен, се дължат главно на това, че когнитивната наука е нещо ново, непознато, за което хората не са чували и не знаят. Човек винаги се отнася с известна доза скептицизъм към нещо, което не познава добре. Така да се каже, всеки студент идва с определена идея за това какво представлява психологията, а за когнитивната наука научава в университета. Съществува и някаква митология, че това е нещо много трудно. Истината е, че всяка наука, ако се отнасяш сериозно към нея и искаш да напредваш, е еднакво сложна. Няма по-лесни науки. Но стига човек да обича предизвикателствата и да желае да се занимава с нещо интересно, има такава възможност.
Кристина Ненова: Как си представяте лятната школа във времето. Кои са целите, които си поставяте?
Бойчо Кокинов: Аз се надявам никога да не спираме с провеждането на лятната школа. Целите до голяма степен ще останат такива, каквито бяха до момента. За някои от тях вече говорих, повече наблегнах на вътрешните цели, но школата има и външни такива. Тъй като когнитивната наука е нова за целия регион, тази школа изигра много важна роля за създаването на кадри по когнитивна наука не само в България, но и в цяла Източна и Централна Европа. Няколко поколения студенти от Полша, Русия, Румъния, Унгария, Армения, Беларус, Украйна започнаха да формират школи по когнитивна наука. Така че тази школа има голямо значение за целия регион. Да не говорим, че е изиграла много важна роля за развитието на хора от Западна Европа и САЩ, които са идвали тук. На мен постоянно ми се случва по време на някоя конференция, да се появи някой млад човек и да каже: ''Вие помните ли ме, бях на лятна школа по когнитивна наука и благодарение на нея се срещнах с известен професор, завърших докторантура при него и сега работим заедно.''
Много съдби е подпомогнала тази лятна школа.
Кристина Ненова: Пожелайте нещо на читателите на в. ''България Сега''?
Бойчо Кокинов: Това, което мога да им пожелая е да не се страхуват да мечтаят дръзновено и да са уверени в себе си, че всяка мечта е постижима и че това зависи само от тях.
Кристина Ненова: Много хубаво пожелание. Благодаря Ви за интервюто.
Бойчо Кокинов: И аз Ви благодаря.
