Интервю с Александър ГРАДИНАРОВ по повод предстоящото представяне на романа му"Архетип" в Чикаго
Запознайте ни накратко, ако обичате, с вестник"Парижки вести".
Парижки вести" е издание на българите във Франция. Той съществува от 2003 г. , а от 2004 се обедини и се разпространява заедно с английския в-к Будилник. Това сливане беше замислено като брак по сметка, а се оказа брак по любов. Будилник – Парижки вести е единственият български вестник в Англия, Ирландия, Франция, Холандия, Чехия, Германия, има съответни редакции и се разпространява във всички тези страни както и в България.
Какви са форматът и насочеността му?
За българите по света интерес представлява електронното издание, което те могат да посетят на www.parisvesti.com . За разлика от всички емигрантски издания, "Парижки вести" и "Будилник" са открити опоненти на политическото и духовно беззаконие в България. Нашата цел е да разобличим бандитските практики на българската политическа класа не само пред българите по света, но и пред западните партньори на България в Европейския съюз. Нашата акция против закона за задължителното здравно осигуряване ЗЗО е на път да се увенчае с успех. www.podpiski.org , особено след демонстрацията, която организирахме пред Европейската Комисия в Брюксел. Като естествено следствие от борбата срещу ЗЗО бе създаден Съюзът на Българите по Света СБС "Бъдеще" за защита на интересите на нашите съотечественици по света www.budeshte.org .
Като президент на СБС Бъдеще, как ще коментирате отнемането на избирателното право на българите извън Европа?
Ние вече протестирахме официално срещу този дискриминационен закон за отседналост. Българските емигранти, които на практика издържат България са лишени от право на глас. Това е скандално. Например Българската общност в Чикаго представлява един голям български град. Този град може да излъчи 5 депутати в българския парламент, които да защитават интересите на емигрантите и на техните родители. Това е неизгодно за злонамерените български управляващи, но има начини да се окаже международен натиск върху тях. Ако българската емиграция е по-сплотена, тя ще може да диктува своите условия в България. Това именно е приоритет в работата на СБС Бъдеще.
Колко души наброява екипа на "Парижки вести"?
Основно трима, но имаме много кореспонденти като във Франция, така и в България. Предстои официално обединение на три френско-български асоциации, които започнаха да защитават каузата на българските медицински сестри в Либия още по времето, когато нямаше никаква публична изява и българските власти смятаха задкулисно "да оправят" нещата. Заедно с Адвокати без граници и Световната асоциация срещу смъртното наказание, ние проведохме няколко акции в Париж и мълчаливи протести пред Либийското посолство. На дневен ред е "Парижки вести" да се превърне в орган на тези три асоциации, както и на СБС Бъдеще, за да пропагандира български акции в целия свят.
Това ли е първия вестник, в който работите?
Това е първият вестник, чийто главен редактор съм. Работил съм за различни български вестници и списания, както и за телевизията от 1985 година насам. Продължавам да го правя и днес. Винаги съм бил фри ланс( на свободна практика). Удоволствието да имаш право на избор е незаменимо.
В какво се измерват отговорностите на съвременния журналист, според Вас?
Да кара читателите да се съмняват в писаната информация. Знам че звучи парадоксално, но хората прекалено сляпо приемат писаната информация за чиста монета. Изобщо не е толкова важно дали една медия ще разпространява истини, тъй като всички медии по принцип лъжат в някаква степен, едни от незнание, а други целенасочено. Важното за един журналист е да кара читателите си да достигат до истината, с други думи да апелира към здравия им разум, а чрез какви средства ще го постигне, това вече е въпрос на неговите принципи и морал.
Още ли е актуално в наши дни понятието "будна гражданска съвест"?
Хората са твърде много унесени във въртопа на ежедневието, за да си дадат реална сметка за силата и възможностите на гражданската съвест. Гражданската съвест е мотор ма гражданското общество, което работи в Западна Европа и в Америка. Мисля че българите, които живеят в чужбина отдавна са разбрали тази проста истина. Впечатлен съм в каква степен българите в Чикаго работят и не жалят средства за общността тук. Но в България все още действуват комунистическите клишета от сорта "няма да се оправим", които според мен няма да просъществуват дълго. Гражданската съвест е работеща човешка позиция в обществото, която носи дивиденти.
Кога и как словото може да промени човек и обществото?
Словото е меч. Но като всяко оръжие трябва да знаете да боравите с него. За съжаление, българският език беше малтретиран в продължение на 50 години комунизъм не само от малграмотни лингвисти. Той беше правописно кастриран, а вербалната недостатъчност и диалектична профанщина на управляващата класа се бяха превърнали в норма. Пораженията са на лице. Достатъчно е да чуете как днес се изразяват политиците и културтрегерите в България и да ги сравните с техните хомолози на запад, за да си дадете сметка в каква степен българският "елит" е псевдо. Тези, които знаят да се изразяват нямат глас. Българският език бе съзнателно превърнат от меч в отварачка за консерви и ще трябва наистина много работа, за да може отново да работи като оръжие, което влияе и променя обществото
Поддържате ли сътрудничество с други емигрантски печатни издания?
Нашето издание в-к Будилник – Парижки вести е рожба на сътрудничество между два вестника. Съвсем естествено ние сътрудничим с много вестници и списания в България, които публикуват наши статии или които специално ни поръчват статии и материали. Много информационни агенции публикуват наши материали и информации. Обменяме материали с в-к "Български глас" в Атина, наши текстове бяха публикувани в българските вестници в Канада, Украйна и в Австралия. След втората международна журналистическа среща в Чикаго, имах удоволствието да публикувам текстове в двата големи чикагски български вестници "България Сега" и "България", а "България Сега" публикува пълният текст на моя роман "Архетип", за което им благодаря. Мисля че това е предизвикателство за нас да изградим световна българска информационна мрежа.
Какво е отношението на французите към българите в тяхната страна?
За разлика от Америка, която поощрява културната идентичност и свобода на диаспорите, като им налага твърда законова рамка, във Франция е точно обратното. Французите се гордеят със своята култура, със своето минало и твърде слабо се интересуват от тези същите на други народи. Или се интересуват само формално. Това обяснява защо българите емигрират в Америка, а не във Франция. Във Франция няма ясни правила за емигрантите Но след влизането на България в Европейския съюз, отношението към нас чувствително се подобри.
Вашето пожелание към българите-емигранти в САЩ?
Да бъдат единни.
Въпросите зададе Василен Васевски от Литературен клуб"Алеко Константинов"-Чикаго
За българите по света интерес представлява електронното издание, което те могат да посетят на www.parisvesti.com . За разлика от всички емигрантски издания, "Парижки вести" и "Будилник" са открити опоненти на политическото и духовно беззаконие в България. Нашата цел е да разобличим бандитските практики на българската политическа класа не само пред българите по света, но и пред западните партньори на България в Европейския съюз. Нашата акция против закона за задължителното здравно осигуряване ЗЗО е на път да се увенчае с успех. www.podpiski.org , особено след демонстрацията, която организирахме пред Европейската Комисия в Брюксел. Като естествено следствие от борбата срещу ЗЗО бе създаден Съюзът на Българите по Света СБС "Бъдеще" за защита на интересите на нашите съотечественици по света www.budeshte.org .
Като президент на СБС Бъдеще, как ще коментирате отнемането на избирателното право на българите извън Европа?
Ние вече протестирахме официално срещу този дискриминационен закон за отседналост. Българските емигранти, които на практика издържат България са лишени от право на глас. Това е скандално. Например Българската общност в Чикаго представлява един голям български град. Този град може да излъчи 5 депутати в българския парламент, които да защитават интересите на емигрантите и на техните родители. Това е неизгодно за злонамерените български управляващи, но има начини да се окаже международен натиск върху тях. Ако българската емиграция е по-сплотена, тя ще може да диктува своите условия в България. Това именно е приоритет в работата на СБС Бъдеще.
Колко души наброява екипа на "Парижки вести"?
Основно трима, но имаме много кореспонденти като във Франция, така и в България. Предстои официално обединение на три френско-български асоциации, които започнаха да защитават каузата на българските медицински сестри в Либия още по времето, когато нямаше никаква публична изява и българските власти смятаха задкулисно "да оправят" нещата. Заедно с Адвокати без граници и Световната асоциация срещу смъртното наказание, ние проведохме няколко акции в Париж и мълчаливи протести пред Либийското посолство. На дневен ред е "Парижки вести" да се превърне в орган на тези три асоциации, както и на СБС Бъдеще, за да пропагандира български акции в целия свят.
Това ли е първия вестник, в който работите?
Това е първият вестник, чийто главен редактор съм. Работил съм за различни български вестници и списания, както и за телевизията от 1985 година насам. Продължавам да го правя и днес. Винаги съм бил фри ланс( на свободна практика). Удоволствието да имаш право на избор е незаменимо.
В какво се измерват отговорностите на съвременния журналист, според Вас?
Да кара читателите да се съмняват в писаната информация. Знам че звучи парадоксално, но хората прекалено сляпо приемат писаната информация за чиста монета. Изобщо не е толкова важно дали една медия ще разпространява истини, тъй като всички медии по принцип лъжат в някаква степен, едни от незнание, а други целенасочено. Важното за един журналист е да кара читателите си да достигат до истината, с други думи да апелира към здравия им разум, а чрез какви средства ще го постигне, това вече е въпрос на неговите принципи и морал.
Още ли е актуално в наши дни понятието "будна гражданска съвест"?
Хората са твърде много унесени във въртопа на ежедневието, за да си дадат реална сметка за силата и възможностите на гражданската съвест. Гражданската съвест е мотор ма гражданското общество, което работи в Западна Европа и в Америка. Мисля че българите, които живеят в чужбина отдавна са разбрали тази проста истина. Впечатлен съм в каква степен българите в Чикаго работят и не жалят средства за общността тук. Но в България все още действуват комунистическите клишета от сорта "няма да се оправим", които според мен няма да просъществуват дълго. Гражданската съвест е работеща човешка позиция в обществото, която носи дивиденти.
Кога и как словото може да промени човек и обществото?
Словото е меч. Но като всяко оръжие трябва да знаете да боравите с него. За съжаление, българският език беше малтретиран в продължение на 50 години комунизъм не само от малграмотни лингвисти. Той беше правописно кастриран, а вербалната недостатъчност и диалектична профанщина на управляващата класа се бяха превърнали в норма. Пораженията са на лице. Достатъчно е да чуете как днес се изразяват политиците и културтрегерите в България и да ги сравните с техните хомолози на запад, за да си дадете сметка в каква степен българският "елит" е псевдо. Тези, които знаят да се изразяват нямат глас. Българският език бе съзнателно превърнат от меч в отварачка за консерви и ще трябва наистина много работа, за да може отново да работи като оръжие, което влияе и променя обществото
Поддържате ли сътрудничество с други емигрантски печатни издания?
Нашето издание в-к Будилник – Парижки вести е рожба на сътрудничество между два вестника. Съвсем естествено ние сътрудничим с много вестници и списания в България, които публикуват наши статии или които специално ни поръчват статии и материали. Много информационни агенции публикуват наши материали и информации. Обменяме материали с в-к "Български глас" в Атина, наши текстове бяха публикувани в българските вестници в Канада, Украйна и в Австралия. След втората международна журналистическа среща в Чикаго, имах удоволствието да публикувам текстове в двата големи чикагски български вестници "България Сега" и "България", а "България Сега" публикува пълният текст на моя роман "Архетип", за което им благодаря. Мисля че това е предизвикателство за нас да изградим световна българска информационна мрежа.
Какво е отношението на французите към българите в тяхната страна?
За разлика от Америка, която поощрява културната идентичност и свобода на диаспорите, като им налага твърда законова рамка, във Франция е точно обратното. Французите се гордеят със своята култура, със своето минало и твърде слабо се интересуват от тези същите на други народи. Или се интересуват само формално. Това обяснява защо българите емигрират в Америка, а не във Франция. Във Франция няма ясни правила за емигрантите Но след влизането на България в Европейския съюз, отношението към нас чувствително се подобри.
Вашето пожелание към българите-емигранти в САЩ?
Да бъдат единни.
Въпросите зададе Василен Васевски от Литературен клуб"Алеко Константинов"-Чикаго
