интервю с обаятелните Силвия и Теди Кацарови
На 10 март се състоя Втори официален мартенски бал в Аvalon banquets със специалното участие на Теди Кацарова и нейната майка Сивия Кацарова. Стилната обстановка, изисканата атмосфера и лукса бяха само фона, на който талантливата Теди запозна българите в Чикаго с нейния стил: модерен, енергичен, носещ много настроение. Прочувственото изпълнение на Теди и Силвия "Хубава си, коя горо" наля очите на хората със сълзи, миналото, настоящето и бъдещето спряха и се срещнаха там в залата, за да могат всички гости да се потопят в магията на музиката. Концертът не би могъл да се състои в този изтънчен вариант без стройната организация на Жана Иванова, която даде всичко от себе си да подари една изключителна вечер на сънародниците си. Но най-доволни останаха гостите, които танцуваха, пяха, плакаха и часове след концерта не спираха да получават снимка и автограф от любимите си изпълнителки. Това е нашият подарък за вас, читателите на вестник "България сега" – специално интервю с обичаните Силвия и Теди Кацарови.
Катя Златкова: Здравейте Силвия и Теди! Как се чувствате на американска земя?
Силвия Кацарова: Аз съм за втори път в Чикаго. Нямах намерение да идвам, но моята приятелка Жана ни покани и пожелах да покажа Америка на Теди. Защото човек, като дойде веднъж, му е достатъчен един поглед върху Америка, за да види, че е уредена държава, както казват много българи "социализъм в полицейска държава", но може би за това хората живеят спокойно има ред, законност.
Теди Кацарова: Чувствам се страхотно. Напомня ми за Скандинавия, където живея в момента, някак си почти всичко тук, дори и магазините ми напомнят за там, явно скандинавците са приели този начин на живот от американците, защото се чувствам малко или много вкъщи. Харесват ми хората. Не зная защо казват, че американците са повърхностни, примерно има грозни изрази в България казват, че са "тъпи" – не, според мен те са изключително интелигентни хора, много възпитани, много учтиви. Това ми направи силно впечатление и съжалявам, че в България вече не е така, че хората не са учтиви нито по магазините, нито по заведенията. Което много ми липсва, защото аз съм израснала в учтива форма, все пак "Вие" за мен е приоритет.
К.З.: Как оползотворихте свободното си време? Какво правихте до този момент?
С.К.: Доста интервюта дадохме, посетихме различни места, участвахме в церемонията по случай Националния празник на България в центъра на града. Бяхме в Детройт на 3 март.
Т.К.: Нашите приятели ни заведоха на много места, почти всяка вечер някой ни кани някъде. Първата седмица общо взето я преспахме, просто защото не можахме да се аклиматизираме. Впоследствие ходихме на прекрасни места, разгледахме Джон Хенког център, Сиърс тауър, видяхме невероятни гледки.
К.З.: На 10 март се състоя Втория официален мартенски бал в Аvalon banquets, където вие взехте участие. Бихте ли споделили вашите впечатления от събитието?
С.К.: Чрез страниците на вестника искам да благодаря на Жана, че все още има българи, които искат да направят нещо за сънародниците си: да се почувстват истински, да бъдат в една изискана зала, все едно както пея на партита в Шератон, Зографски, а не в някой опушен ресторант. Това си бе концерт! Хората бяха много добре облечени, в официални тоалети. За това искам да и благодаря, че направи така, че българите наистина да се почувстват истински преуспели българи, а не като някои, които в България правят показност, че са успели, а тук се нагъват, спестяват…Те снощи се почувстваха американци, които могат да си позволят тази сума, да бъдат в изискана обстановка и да ги върнем назад в България, в тези хубави времена.
Т.К.: Страшно съм очарована от публиката. Защото честно казано и в България вече няма такава публика. Хората идват наистина с отворени сърца и толкова много се забавлявахме, така танцувахме. Същото нещо забелязах и в Детройт, явно хората са зажаднели за поп музика, това просто го усетих. Танцувахме толкова много, накрая всички бяхме мокри, което беше най-хубавото, защото това е моята цел – да накарам хората да се отпуснат и абсолютно да забравят за всички проблеми и наистина да се отпуснат. Присъстващите американци в залата също се поизпотиха на дансинга , което беше идеално. Имаше много деца, които се присъединиха към мен на сцената, на последните песни пяха с мен, получи се много мило. И накрая всички буквално се разплакахме, изпяхме "Хубава си, моя горо" с майка ми и всички пяха с нас, гледах как всички около нас плачат. Беше много въздействащо за мен. Един от тези моменти, в които човек си казва: "Струва си да живея!".
К.З.: Каква беше реакцията на чикагската публика?
С.К.: Страхотна. Толкова много дискове и DVD продадохме. Теди имаше огромен успех, защото не я бяха гледали досега. Имаше американци, които попитаха: "Защо тя пее само за българите?", малко по-късно се свързахме с мениджъри и в резултат Теди ще дойде да пее в клубове, дискотеки за американците. Нейната музика е глобална, за света.
К.З.: Силвия, песента "Лудо влюбена жена" по текст на Атанас Димов е последният ти сингъл. Ти изпълни тази много прочувствена песен на церемонията по случай Националния празник на България. Отъждествяваш ли се с героинята на влюбена жена?
С.К.: Би могло да се каже – една жена, която е влюбена в живота, в хората, в своите фенове. Нали любовта може да бъде изразена и в друга форма – да си влюбен в природата, в цветята, в птичките, не може да си влюбен само в един човек. Любовта не е дадена на човешкото създание да бъде определена само за един човек. За това, че сме създадени на тази земя, благодаря на Бога, че ни е дал талант и на двете с Теди. Ние наистина обичаме да пеем, раздаваме се на хората. При нас няма преграда между публика, изпълнител, затова се получава една страхотна атмосфера и се получава магията.
К.З.: Теди, преди месец ти достигна до финала на Евровизия 2007 с песента Superfire. Как оценяваш участието си на конкурса?
Т.К.: Ами, аз бях много доволна от представянето си, защото условията бяха изключително тежки в залата. Тя беше не пригодена за песенни фестивали, а според мен за ревюта, защото имаше доста лоша акустика и повечето от певците бяха изключително притеснени, както и аз самата, колкото и да не ни се искаше да си признаем. Просто си благодаря, че всичко мина добре и се представих на ниво, бях пощадена от критиката. Имаше много добри коментари за мен в пресата и затова именно от публиката идваха много млади хора да ме поздравят, което за мен е огромна чест, защото музиката ни е насочена изцяло към младата аудитория. За мен беше отново завръщане на българската сцена. Много се радвам, че успях да го направя по един много различен начин, защото и стила на музиката е различен, цялата продукция бе осъществена в Германия. Заедно с мен песента написа един немски композитор, двамата я създадохме и се получи нещо наистина от сърце. Естествено, жалко е, че не можахме да се класираме, защото все пак аз имам много голям опит на международни сцени, била съм на много сцени и зная как да се представям на ниво, стигнах на второ място на конкурса Евровизия във Финландия и ми беше малко мъчно, защото на практика в България получих по-малко гласове, отколкото във Финландия и беше малко парадоксално, но явно нещата се променят. Но за мен участието ми и на двете места беше голям опит и успех, защото наистина човек да издържи на целия стрес, си е истинско геройство. Аз се представих с дамска група, новосформираната група бе изцяло моя идея: барабанистката и басистката са от Германия, китаристката е австрийка, две вокалистки са от България и въобще бяхме много международна група, изцяло създаден поп проект, който наистина би имал успех. Защото получих много хубави отзиви от английската преса, американската преса, германската, скандинавската и имах голям шанс да се класираме, но явно малко или много в България все още си има корупция, тъй като гласовете за мен не са били приети, имаше много журналисти, които ми се обаждаха да се оплакват, което значи, че и ма тях им е направило впечатление. Явно дори и на тях им се е сторило, че има нещо много странно в гласуванията, но това винаги съпътства българските конкурси. Аз по принцип бях много негативна за участието си в Евровизия България, но немският композитор Петър Горски ми даде идеята, аз бях изключително против, защото двете години, в които България присъства в Евровизия, бяха съпроводени със скандали. И всъщност, когато през 2005 участвах в Евровизия Финландия, въпросите зададени към мен от финландската преса бяха изцяло насочени към корупцията и скандалите на нашия конкурс. Естествено въобще бях поласкана и не се почувствах добре.
Моето мнение е, че трябва да спрем буквално с тези глупости, защото това само ни вреди и да осъзнаем, че Евровизията е един огромен шанс за реклама на държавата ни и да се възползваме от него.
К.З.: Силвия, ти винаги си била фаворитка на публиката. Твоите балади с Васил Найденов са емблематични за българската естрада. Какви са твоите бъдещи творчески планове?
С.К.: С Васил имаме планове да направим още много дуети. Снощи имаше молба :"Искаме "Огън от любов" !", искате, но знаете ли колко ще струва, трябва и Васил Найденов да дойде. Иска ми се да има една силна българска общност, която да може да си позволи две големи звезди да пеят на чикагска сцена. Може би заможните българи трябва да се включат в тези мероприятия, защото изкуство без спонсори не става. За да изживеят хората мигове каквито трябва, за да почувстват истинска музика, една концертна обстановка, без спонсори не може. Защото на хората явно все още им е трудно да си позволят да отделят такива средства и да посещават концерти. По този начин, ако има спонсори, може би ще бъде по-достъпно за тях. Доколкото разбрах снощи много българи казаха, че цената е била съвсем нормална.
К.З.: Теди, преди пет години ти се омъжи за Макс Холм. Как поддържаш връзката ви свежа въпреки твоята заетост?
Т.К.: Трудно е, много е трудно. И на двамата ни е изключително тежко заради честите ми пътувания. Може би това поддържа връзката ни свежа. Да се надяваме, че всичко ще бъде наред.
К.З.: Силвия, какво е твоето отношение към съвременните поп-фолк, денс изпълнители?
С.К.: За всеки има хляб. Всеки има право да слуша каквото му харесва. Който ме харесва, винаги може да дойде да ме слуша.
К.З.: Теди, ти определено покори сърцата на българите в Чикаго. Мислиш ли, че в бъдещите ти планове има място за друга изява тук?
Т.К.: Разбира се. Даже на връщане месец април получих покана от кафе "Мираж" да направя участие изцяло и само с клубна музика, по-точно на 13 април. Така че всички млади българи са добре дошли да се повеселим и да потанцуваме заедно. Но с удоволствие бих се върнала дори само като туристка, защото много ми харесва тук.
К.З.: Говорейки за бъдещето, какво ново може да очакваме от Теди Кацарова в скоро време?
Т.К.: Много нова продукция. Миналата вечер представих почти цялата си продукция от Финландия. хората си купиха сборни дискове с най-новата му музика и много се радзвам, че влизам в техните домовете, особено децата бяха най-заклетите фенове, надявам се,че ще танцуват и ще се раздвижат под ритъма на новите ми песни, защото последната ми продукция е създадена с кооперацията на известни финландски ди джеи и е насочена изцяло към клубовете. Много е приятно да я представям и да виждам, че хората я приемат.
К.З.: Силвия, другия месец на 26 ти имаш рожден ден. Имаш ли планове как ще го отпразнуваш?
С.К.: Да. Имаме вила в Турция и ще го отпразнувам там.
К.З.: С какво ще запомните Чикаго?
С.К.: Ще го запомня с гостоприемството на нашата приятелка Жана, която наистина е велика жена. Ако повече хора са като нея, българите наистина могат да имат завидни успехи. И преди всичко искам да пожелая на българите да са сплотени, да си помагат. Когато кажеш българин в чужбина, да знаеш, че това е един човек, който ще ти подае ръка, а не да се страхуваш, че може да ти забие нож в гърба. Това много бих желала да се изкорени в манталитета на българина, докато живее извън родината, той да се промени, да стане човек на света.
Т.К.: С небостъргачите и страхотните приятели.
К.З.: Какво е вашето пожелание към читателите на вестник "България сега"?
С.К.: Да са сплотени, да се обичат и да не срамуват да казват, че са българи. Да не се страхуват да контактуват един с друг, защото точно това разбрах, че хората вече се страхуват да общуват един с друг, от което много ме боли. Българина никога не е бил сплотен и може би и така е останал, което е голяма болка за нас. Защото ние сме тези проповедници на любовта, на доверието между хората и когато те са щастливи и ние сме щастливи.
Т.К.: Усмивките от лицата са изчезнали. Иска ми се да ги виждам по-усмихнати. Хората да се усмихват дори и насила, защото това изключително много помага. Това го виждам в цяла Европа, хората са много учтиви и много любезни и внимателни и уважават един друг. Не уважаваме ли себе си, няма да бъдем и уважавани.
Катя Златкова
