Ралица и нейният робот – на най-големия световен фестивал в Невада!

от

…Беше прекрасната 2013-та година, когато разбрахме в редакцията на “България СЕГА” – Чикаго, че имаме в Америка още по-прекрасна сънародничка, която участва в един от най-огромните фестивали в света – “Burning Мan” /”Горящият човек”/ в Невада! Аз, специално, бях още по-щастлив, защото, с нея, познавах вече две Ралици. И двете – художнички! Първата, в Чикаго, рисува картините си на фино платно, а втората-а-а… правеше грандиозни инсталации направо върху горещите пясъци на пустинята Блек Рок, по-малката посестрима на тайнствената Мохаве, която е сякаш любим полигон на извънземни и по-специални земни.
Тогава звездното представяне на Ралица Иванова заинтригува цялата наша редакция, а после ние заинтригувахме нашите читатели от САЩ, Канада и България.
“Burning Мan” е световно уникален фестивал на авангардното и алтернативно изкуство. Тук участниците в това тържество на свободния човешки дух, талант и фантазия се отдават на своите творчески импулси и прибавят крачка напред в човешкото културно израстване…
Тогава озаглавихме нашия репортаж “Ключът на Ралица отвори BURNING MAN FEST за България!” и то бе най-точното заглавие, защото нейното участие бе първата българска стъпка на това легендарно място. И за наша радост и гордост се оказа забележително завоевание за Българското изкуство!
В действителност “Ключът на Ралица”, нейната мулти-инсталация, която бе монтирана в началото на изложбения терен се оказа символ на два исторически момента – стана една от първите атракции, ключът към прочутия артистичен и музикален фестивал за 2013 година – ” ARTS and MUSIC FESTIVAL in THE BLACK POCK DESERT of NEVADA”! В същото време бе и българският ключ, с който Ралица ни отвори двери към този световен форум.
Да, преди пет години Рали сътвори и постави под огромния лунен диск на пустинята своята чудо-монументална Арт-инсталация, на която се насладиха безчет хора от Америка и от цял свят! Тогава дойдоха да поживеят и погледат чудесата в Невада 68 000 души!
Ключът на Рали преди години /”You Are The Key”/ беше нейният опит да се потърсят въпроси и техните отговори в зоната на това –
„Какво искам?”, „Какво търся?”, „Какво ме спира?”, „Кой „пише” моята история?”. и, подчертаваме, самата инсталация бе във формата на ключ с навсякъде по него изписани въпросите, които си задаваме. Техният отговор се намираше върху частта на ключа, която отваря вратата във формата на “YOU”, за да ни напомни, че именно в нас се крият и отговорите на всички въпроси, които си задаваме. Арт инсталацията беше възприета изключително добре както от организаторите на фестивала, така и от участниците.
Това в същото време бе и още един щрих, който представи по най-добрия начин и лицето на България!
Тазгодишната Арт инсталация на Ралица е висока 5 метра и е направена от метал, стъклопластика, пластмасови тръби и led-светлини. През деня е прозрачно бяла, а вечер свети с променящи се светлини – сякаш осветена от приетата информация. Международният фестивал т.г. бе посетен от над 70 000 участници.
„Моята Арт-инсталация се прие с интерес и разбиране“, споделя събеседничката ми. „Някои от хората се спираха, снимаха с телефоните си, позамисляха се малко, пообикаляха около нея и продължаваха по пътя си. Други оставаха за по-дълго, впускайки се в разговори как наистина се чувстват, как са се превърнали в подобен хуманоид, вечно “включени” в нещо. Приятно ми стана да чуя мнението на един участник как петте крака на робота символизират бързото развитие на технологията и как винаги искаме да сме първи научили новината. Зарадвах се. И аз така го чувствах!“
Как се справихте с изненадите на пустинята и напрегнатия график на Фестивала?
Всички артистични произведения трябваше да са инсталирани преди официалното откриване. Необходимо бе да отида три дни по-рано, за да извърша инсталацията. Имаше силни пясъчни бури, които вдигаха много прах и процесът на работа не беше лек, но успяхме да се справим.
Отново с помощта на българските ми приятели от Флорида успяхме да построим Инсталацията, преди да отидем в пустинята, а там с помощта на хора от Америка, Ирландия и “Burning Man”- организацията успях да я поставя на самото място, и накрая – да я и деинсталирам.
Невероятно е усещането, че отново бях част от този неописуем фестивал, който за трети път ме зарежда и вдъхновява до безкрай. Тази година аз сама си финансирах изобретението, след като отново бях поканена да участвам и получих безплатни “ивент билети” за мен и за екипа от хората, с които работех по проекта.
Откъде дойде тази идея – петокрак робот, обкован със щепсели и осветен като рождественска елха?
Да, моята светлинна инсталация е във формата на хуманоид с 5 крака, ръце и “очи”, които са оформени като щепсели. Откъде ме провокира такава идея? – Един ден бяхме се събрали с една приятелка на кафе у тях и нейната малка дъщеричка си играеше весело. Скачаше и тичаше, но и като повечето малки деца идваше при нас и с желание и възторженост ни канеше да си играем с нея. Ние обаче искахме да се видим и да си поговорим и моята приятелка попита дъщеря си: “Искаш ли да гледаш филмчета на телефона?” И тя каза: “Да”. Седна детето с телефона в ръце и се втренчи в екрана. И не мръдна. За около час. Омаяна от мърдащите картинки, ни остави на спокойствие да си говорим с моята приятелка…
Наблюдавайки тази случка, си дадох сметка как ние всички се превръщаме в малкото момиченце, втренчено в екрана. Ежедневно и не само за час… В по-голямата част от нашето ежедневие ние постоянно сме “включени” към някакво техническо устройство, създадено да ни улеснява и разнообразява живота ни. Ако не гледаме или говорим по телефона, то се взираме в монитора или в телевизионния екран, в таблета или в електронната игра… Чувстваме се сякаш постоянно сме “включени” в някакъв източник, който предава информация…

(…Време беше вече и за някои простички въпроси, но когато искаш да научиш повече за някой талантлив и нестандартен човек просто трябва да ги зададеш…)
Защо, и как се случи, че ти се учи в артистичните изкуства… А не в Академия за пилоти, например?

Занимавам се с изкуство от малка. Мисля, че Изкуството е начин на живот преди всичко. Завършила съм Художествената гимназия в Сливен, специалност “Текстил” с класен ръководител Георги Янакиев, а след това и висше образование в Националната художествена академия, специалност “Пространствено оформление”, при професор Лъчезар Лозанов.

Къде си там, във Флорида? В любимия ми, с неговия фантастичен рекорд от 768 последователни слънчеви дни, Saint Petersburg?

Живея в Помпано Бийч. Тук съм от 2004г., а в Америка съм от 2001г.

Разкажи ми за нещо от живота и дейността на Българската диаспора във Флорида, за българите, които са ти помагали при пустинните подвизи…

Изключително съм благодарна на Васил Велков и неговата група за помощта им в направата на “You are the key” през 2013г. и на Йордан и неговата група за направата на “MediaZoid” – светлинната инсталация тази година.

Имам специална молба да разкажеш, ако има какво, за огромните камиони, с които транспортирате всичкото що вдигате на фестивала, защото “България СЕГА” – Чикаго, има специално приложение за трокдрайвърите… и въобще транспорта.

Транспортирането на арт инсталацията е много важен етап в участието на Burning Man. Флорида е на почти 3000 мили от Невада и при двете ми участия имах определени трудности при организацията на транспорта. Блек Рок е “off road” място, на което не всеки е навит да отиде, да остане там за 10 дни и да шофира обратно. И при двете ми участия се свързах с хора, които ходят на ивента почти всяка година, знаят пътищата и са шофирали до там, но въпреки всичко беше предизвикателство и имаше непредвидени ситуации, които за в бъдеще предпочитам да отбягвам.

Кажи ми как намираш нашия вестник, усети ли, че ние сме “Медия на добрите новини”?

Чета Ваши статии в Интернет-сайта на Изданието, виждам споделени материали във Фейсбук от мои приятели и много са ми харесвали винаги. Затова и се ориентирах към “България СЕГА” за отразяването на моите изяви…

Как живееш самата ти, какво точно правиш когато не си на фестивал в Невада?

Работя като Multimedia Design Manager, занимавам се с фотография, видео, принт продукция и уеб дизайн. Обичам да се разхождам по плажа вечер, да си играя с моя Джак Ръсел и да прекарвам известно време с приятели. Обичам и градинарство, вече няколко пъти се опитвам сея домати, макар, че тук е доста топло за тях, но два пъти успях да събера добра реколта.

Да не забравим и някоя добра дума за хубавата ни България…

България ми липсва винаги. Опитвам да се прибирам поне веднъж годишно, особено през последните 4 години, откакто там ми се роди племенник. Винаги съм щастлива и се зареждам с много хубава енергия като се прибера. Вдъхновяващо е.

И какво, все пак, ми поразказа още Ралица при сбогуването за най-голямата Галерия и Концертна зала на нашата планета – без граници наоколо и нагоре, където стига слънцето и луната?
Разказа ми още за това как на Фестивала в Невада таланти и техните поклонници, правят, показват и гледат неща, каквито не всекиму идват в главата.
Как всяка година на „Фестивала на горящия мъж” – една гигантска дървена фигура се изгаря в последната фестивална нощ /първият понеделник на септември/. Фестивалът трае седем дни, в които се експонират произведения на съвременното изкуство – много често в изключително фантастичен дизайн! Как между тези необикновени експонати се разхождат техните творци и гости – също странни до голяма степен хора, които създават едно „утопично общество”. Поне за седем дни… Разбира се, анархия в пустинята сред толкова много народ не може да се допусне и те се подчиняват безпрекословно на десетте фестивални закона, един от които бил /и по него личи отговорността им/ след фестивала да не остане и прашинка, която да промени облика на… пустинята.