Животът определено може да се категоризира като несправедлив, в това две мнения по въпроса просто няма. Независимо от многообразните му варианти и разклонения, съществува още една истинност и това е, че пълно щастие по тази широка земя няма.
Хората сме различни, всеки се отличава от другия със своята индивидуалност, присъщи физически, интелектуални, душевни и емоционални качества. И както се казва в народната поговорка: Бог дал, Бог взел… Всеки от нас може да изброи поне няколко примера за тази българска мъдрост, както от личното си житие, така и това на другите. Едни имат външни дадености, но са лишени от вътрешната красота, други са точно обратното, а при трети отсъстват състрадание, милосърдие, добронамереност… Варианти много.
Лошото е, че хората притежаващи определени данни ги приемат чисто и просто за даденост и не се замислят за факта, че останалите може и да страдат от тяхната липса, напротив, макар плюсовете си те отчаяно жадуват за онова, което нямат. Понякога са способни дори да направят недопустимото, за да се докопат до тъй мечтаното. Тази ситуация лесно може да се определи като ирония на съдбата. У човек е заложено да се стреми към липсващото, без да цени това, което има. Но какво ще стане, ако се научим да сме доволни с онова, което разполагаме и успеем да заобичаме собствените си минуси, дори нещо повече – превърнем ги в наши плюсове? Дали тогава ще достигнем поне частица от онова пълно щастие, което определяме като мит?
Нина Попова е една прекрасна млада дама, блестяща със своята безспорна красота. Лицето й е изписано и притежава несравнима обаятелност, от която просто не можеш да откъснеш очи. Няма да излъжа или преувелича, ако кажа, че всеки художник или скулптор биха го „засърбели ръцете“, за да улови и пресъздаде дори малко от нейната хубост. Но Нина не се отличава само с лицевите си черти, но и с завидна, богата душевност.
Тя също има проблеми, като всички нас, а често може да се каже, че среща повече трудности от останалите хора, защото височината й е едва 130 сантиметра. Родила се е с генетичен проблем и затова ръстът й е такъв, макар другите членове на семейството й да се вписват в разбиранията за „нормална височина“.
Предвид нейните сантиметри преди й е било трудно да си намери работа, заради тесногръдието на работодателите, но смята, че от няколко години хората вече не обръщат такова съществено внимание на факта, че е ниска. Според нея отворените врати към света и пътешествията на сънародниците ни, потапящи се в неговото разнообразие, са променили виждането им за различните. Друго затруднение представлява града в който е родена и живее. Заради специфичните географски особености и инфраструктурата на Велико Търново жителите му често срещат изпитания, за да се придвижат от една точка до друга, а ако тръгне пеш Нина със сигурност ще се озове в приключение, понеже умората ще я надвие много по-лесно от другите й съграждани. Затова тя разчита на различни транспортни средства, да я откарат на мястото където отива.
Но да оставим височината на болярката настрани, защото ако имате шанс да я попитате тя ще ви отговори, че не й пречи, дори напротив, харесва се точно такава каквато е. Не изпитва притеснение, че е дребна, а хората говорили с нея казват, че не ги кара да се чувстват неудобно.
Именно размерът й е една от причините да се озове на модната сцена в Дубай, закривайки ревю, облечена в разкошна булчинска рокля. Такава чест се дава единствено на най-добрите топмодели в тази сфера.
Всичко започва с късметче от новогодишната баница. В първите часове на 2017-та на Нина й се пада пътуване до Дубай. Тя е сигурна, че ще се сбъдне, защото по традиция късмета от баницата, който изтегли, винаги се превръща в реалност. Но 29-годишната болярка далеч не подозира, че пътешествието й изобщо няма да е обикновена екскурзия с разходка до Бурдж Халифа.
Тази година в Седмица на модата в Дубай, организаторите на нестандартно замисленото ревю на дизайнерката Чалек избират Нина и още две българки със сходни размери, членуващи в асоциацията „Малки български хора“. Решена да разбие критериите за красота и да промени погледа на наложените стереотипите, показвайки че за хубостта няма граници и размери, стилистката изработва серия дрехи за малките жени, които показва също в Париж и Ню Йорк.
Един ден Нина просто попада на обява в интернет, търсеща ниски моделки от цял свят. Тя се интересува живо от мода и решава да се кандидатира. И просто ей така се оказва една от избраните общо три българки, получаващи покана за участие в престижното дефиле. Организаторите дори й казват, че по принцип България не се е включвала в подобни международни модни събития, но понеже много харесали сънародничките ни, решили че ще ги включат въпреки липсата на спонсори. Останалите участнички били от САЩ, Филипините, Мексико и Русия.
До последно нашенките не знаели дали ще вземат участие в ревюто, понеже дълго време не се свързали с тях, но точно преди Нина да се разочарова за първи път, че новогодишният й късмет й е изневерил и не се е сбъднал, получава билетите на имейла си – два дни преди събитието. Полетът бил най-дългия предприеман до този момент, при това сама, понеже другите две жени от България тръгвали от Рим. Стартовата точка на билетите била Истанбул, а пътят бил общо тридесет часа и й се наложило да сменя различни видове транспорт, но в крайна сметка пристигнала благополучно в емирството.
Поели я още от летището и понеже нямало време за губене, кратко след това започнали репетициите за ревюто. Всяка дама трябвало да се разходи по подиума с един спортен и един официален тоалет, като в същото време не спира да се усмихва и пръска чар.
Мигове преди да излезе пред публика, удостоена с честта да закрие ревюто с бялата рокля, я обхванала сценична треска. Не крие факта, че треперела и се притеснявала да не вземе „елегантно“ да настъпи роклята си с токчетата и със стил да се сгромоляса по нос на пътеката. Притесненията обаче бързо се стопили, в секундата, в която излязла пред погледите на присъстващите, които били абсолютно възхитени. Положителните реакции на хората не оставили и следа от стеснението й. Събитието се предавало от BBC и CNN, но най-магическия момент бил когато получила покана за участие в още едно дефиле в Седмицата на модата в Париж през октомври, от дизайнерката Мириам Чалек, която страшно много харесала българката. Изключително рядко се случва участничка в подобно ревю да бъде поканена втори път, но очевидно впечатлението, което е направила е било огромно. Така че, тази есен Нина ще стегне куфарите за Франция, където не само ще вземе участие в поредното събитие от висшата мода, но ще успее да се види с приятеля си, който се установил и работи там.
Нина завършва ВТУ със специалност счетоводство и контрол, има и магистратура по „Финанси и банково дело“. От една година насам работи в Териториална дирекция на НАП във старата столица. Родена е в семейство на майка учителка по география и баща агроном. Има и по-малък брат.
Преди Дубай е била на модния подиум в София, като член на организацията на малките хора има опит и с киното – участвала е в масова сцена във филма “Section zero” на Люк Бесон и даже се е снимала в специална сесия на Синдиката на МВР, целяща да покаже полицаите като толерантни хора с добро отношение към различните.
Днес когато не е на работното си място в НАП Нина преобръща всички критерии за красота в световен мащаб, доказвайки, че тя има всякакви форми и лица. Където и да отиде хората са подвластни на нейното обаяние и дори за секунда не забелязват ръста й, защото на този свят има много повече от недостатъците и кусурите, на които сме склонни да робуваме. И Нина успешно доказва тази теза.
А цяла България се гордее с нашето момиче, което прославя страната ни надлъж и на шир.
Дали има пълно щастие? Може би не, може би да… Но докато си удовлетворен от себе си и от житейския си път, то тогава със сигурност си истински щастливец.
Стелиян Стоименов
в. „България СЕГА“
