Уважаеми читатели на в. „България СЕГА“, поради интереса към изобразителното изкуство, на страницата на Салон за българска култура и духовност, ще бъдат представяни и български художници. В този брой ви предлагам да се запознаете с изкуството на художника ПЕТЪР СТАЙКОВ /1933 – 1990/. Завършил е Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ /Художествената академия/, специалност „Живопис“. Бил е уредник в художествената галерия в Смолян и художник-сценограф в Родопския драматичен театър. Има участия в международни изложби, а негови творби се намират в престижни национални галерии, както и в артсалони в Полша, Германия, Русия, Унгария и др. Независимо, че творческият му живот преминава в Смолян, Петър Стайков е неразривно свързан с Пловдив, „града вековен“, както той го нарича. Освен чрез експресията на цветове и форми, творецът постига художествено внушение и чрез словото. През тази година се навършват 30 години от неговата кончина. Освен с чудесните му платна, нека да си спомним за него и с един негов стих:
НА МЕНЕ СИ
Петър Стайков
Като стар,
забравен шлагер
само старите приятели
след чашка домашен ликьор
ще си спомнят за мене.
И с тяхната смърт
ще загине и моето име.
Колко е странно,
че съм гледал слънцето,
макар и през опушено
стъкло.
Колко е странно,
че съм бягал срещу вятъра,
колко е странно,
че съм пял, разперил ръце,
загледан в небето!
Странно, но аз
съществувах!
Снежана Галчева
Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
за в-к „България СЕГА“
