Иво Сиромахов: “ ”Жълтата Медия” е за лумпени и няма място в едно развито общество”

Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София.
През 1990 година завършва Националната гимназия за древни езици и култури.
Висшето си образование е завършил през 1996 година в НАТФИЗ, специалност Театрална режисура.
Като студент работи в Българското национално радио, където заедно с Ути Бъчваров води предаването „И рибар съм, и ловец съм” в продължение на 5 години.
Режисирал е театралните постановки:
“Женитба” от Гогол, НАТФИЗ – 1993г. “Обърни се с гняв назад” от Джон Осбърн, Малък градски театър
зад канала 1994г. “Макбет” от Уилиам Шекспир,
Малък градски театър зад канала, 1995г.
“Чаровна нощ” от Славомир Мрожек, ДКТ-Сливен, 1996г. “Били Лъжеца” от Кийт Уотърхаус,
Театър на армията, 1997г.

Носител е на наградата за дебют в областта на изкуствата през 1995.
От август 1998 г. до април 2000 година Иво Сиромахов работи във вестник „24 часа” като автор на политически фейлетони и завеждащ отдел „Култура”.
Публикувал е авторски текстове в “Playboy”, „Hustler”, “MAXIM” и „МAX”.
От май 2000 г. е отговорен сценарист на “Шоуто на Слави”.

Автор е на книгите:

 „Една нощ в гробищата” (1999 г.)
„Оптимистична теория за българския секс” (2007г.)
„Дневници и нощници” (2008г.)
 „Още дневници и нощници” (2009г.)
 “Няма смисъл” (2009)
“BG дневници и нощници – Създателите” (2010)
“Няма значение” (2011)

Автор е на пиесите:

Българско криминале (2009 г.)
 Сводници (2009 г.)
Свалячи (2010 г.)
 Операцията (2011 г.)
 Женен е, има двама сина.


СМ: Ако трябва да си направите един кратък словесен автопортрет какъв би бил той?

ИС: Най-кратко казано, аз съм човек, който се опитва да се забавлява. Харесвам професията си и това, което ми се случва през последните години е един добър шанс за мен да изразявам онова, което мисля и чувствам и то да стига до огромна аудитория. Би могло да се каже, че съм един щастлив човек.

СМ: Трудно ли е да се създава хумор в България?

ИС: Добрият хумор навсякъде е труден. Не смятам, че хората в различни страни се смеят на различни неща. Добрият хумор в САЩ, ще се възприеме добре и в България, и в Германия, и в Англия.

СМ: На какво се дължи според вас успеха на „Шоуто на Слави“?

ИС: Преди всичко на много труд в продължение на 11 години от един добър екип: талантливи музиканти, сценаристи, актьори и добър водещ. Шоуто, освен професия, е и наша обща кауза. Ние знаем, че лесен успех няма и че, за да успееш трябва да се трудиш по 13-14 часа в денонощието. Рецептата на нашия успех е проста: труд, постоянство и талант.

СМ: Кой е любимия ви български политик?

ИС: За съжаление, той не е между живите. Това е Стефан Стамболов. Човекът, който успява да изгради една модерна държава, благодарение на своята визия, амбиция и сила. Знаете неговия трагичен край – той е заклан на ул. “Раковска” пред сегашния “ВИТИЗ”. От съвременните политици няма никой, който да има неговото мислене, размах и характер.

СМ: Като сценарист, кой представлява по-добър материал за вас – Буш или Обама?

ИС: Е, безспорно Буш, разбира се! Той беше един доста комичен и парадоксален образ в американската политика и до ден днешен не мога да си обясня защо американците го избраха, при положение, че той беше всичко друго, но не и авторитетен президент. Такива политици са безспорно много добър материал за нас – хората, които си вадят хляба с политически хумор.

СМ: Какво мислите по повод факта, че  2 млн. българи се намират зад граница?

ИС: Сегашната емиграция е доста по-различна от старата. Ако старите емигранти са заживявали с мисълта, че повече никога няма да видят България, то днешните емигранти са хора, които знаят, че винаги могат да се върнат в родината си. Самият термин – емиграция, като че ли е неточен. Светът днес е отворен. Човек би могъл да търси щастието си навсякъде и в това няма никаква драма.

СМ: Чувствате ли се комфортно в страната, в която сте роден?

ИС: Честно казано не се чувствам кофмортно от цялата мръсотия, дупките по улиците, корумпираната българска политика, но пък от друга страна не смятам, че нещата са непоправими. Ако се полагат усилия дълги години в правилната посока, положението би се подобрило. Все пак, за 20 години България не би могла да стане модерна дъжава, каквато е Германия или Великобритания. Трябва да минат още няколко поколения.

СМ: Какви са впечатленията ви от неотдавнашното ви турне в САЩ и Канада?

ИС: Прекрасни. Срещите с българите там бяха много емоционални и зареждащи за нас. Видяхме едни хора, които се борят сами с живота и се опитват сами да управляват съдбата си. В същото време, те са запазили своята балканска емоционалност – способността силно да преживяват нещата, да се смеят, да плачат. Видях много разплакани хора по време на песента “Я кажи ми облаче ле бяло”. Видях много българи, на които, независимо от дългите години прекарани там, сърцето им бе останало в България и това е нещо, което никога няма да забравя.
СМ: Кое американско ток шоу е #1 според вас?
ИС: Много харесвам Saturday Night Live. Американските телевизии са на много високо ниво и ние се учим от тях.

СМ: Като потребител какво бихте искали да се промени в българската преса, радио и телевизия?

ИС: Бих искал журналистиката да е малко по-независима. Макар, че българските медии са частни и привидно независими, много от тях играят сложни и не съвсем почтенни игри с властта. Ще ми се да видя медия с независими и безкомпромисни новини.

СМ: Каква е според вас ролята на “жълтата преса”?

ИС: Никаква. Това е преса за лумпени. Има определен род хора, които задоволяват своите ниски страсти, като се радват на обругаването на известни хора. Смятам, че “жълтата преса” няма място в едно развито общество!

СМ: Оптимист ли сте по отношение на борбата с глупостта в България и по света?

ИС: Мисля, че глупоста е константна величина. Тя е една и съща през всички епохи. Има някакъв определен процент от глупост, който се самовъзпроизвежда.

СМ: Ако вас ви назначат като директор на маркетингов отдел по рекламата на България в чужбина на какво бихте акцентирали?

ИС: Не на киселото мляко или на българската роза! Бих акцентирал на хората. Това, което прави най-силно впечатление на чужденците в България е колко бързо българите се сприятеляват, колко са гостоприемни, отворени и отзивчиви.

СМ: Какво е за вас щастието?

ИС: Да си здрав, да имаш добро семейство и да знаеш накъде вървиш.

СМ: Знаете ли откъде произлиза вашата фамилия?

ИС: Да, знам. Моят пра пра дядо е бил земеделец.Родът ми е от Бургаско.Имал е някакви ниви и се препитавал от тях. Половината от реколтата използвал за изхранването на шестимата си синове, а другата половина продавал, сядал да пие в кръчмата и постоянно мрънкал и се оплаквал какъв сиромах е. Другите селяни го взели на подбив и почнали да му викат “сиромаха” и оттам тръгнала моята фамилия.

СМ: Какво бихте искали да кажете на българите от САЩ и Канада?
ИС: Първо, че те не са забравени. Винаги ще бъдат част от нас, независимо дали живеят в Чикаго, Ел Ей или на другия край на света. Нека вярват в себе си, защото всеки човек, който има качества успява, независимо къде живее. Да помнят, че светът днес е отворен и че има много повече възможности пред тях.

Чуйте тук пълното интервю на BG7 Radio:

Светлозар Момчилов
София
в. “България СЕГА”
www.bulgariasega.com