Най-големият страх на професионалният шофьор през зимата е, че той може да даде контакт, да завърти ключа и… нищо да не стане. Навън камък и дърво се пукат от ниските температури, а вътре в кабината на камиона студена тишина. Няма и помен от топлото и така успокояващо ръмжене на двигателя. Точно това се е случило на един наш сънародник, посред рекордните студове, ударили Чикаго миналата седмица. Приятели веднага започнали да го съветват как да зареди батериите на камиона със зарядно устройство, като услужливо му обяснили тънкостите на свързването „червено” с „червено” и „черно” с „черно”(паралелното свързване). Човекът изпълнил всичко съвсем точно, обаче резултатът бил негативен – двигателят продължавал да „мълчи”. При рекордният студ се налагало да се действа бързо – следващият съвет бил да се почистят клемите. Когато го попитали докъде е стигнал, той смутено отговорил:
„Абе аз за чистене ги чистя и ги търкам с шкурка номер 8, ама защо навсякъде се разхвърчаха някакви пластмасови стружки, нямам си идея.”
Оказало се, че нашият герой не е свалил защитните шапки, предпазващи клемите от корозия и късо съединение. Нека да си спестим усмивките – ако подобна процедура се прави за първи път, това може да се случи на всеки.
Който няма опит в практиката, може да наблегне на теорията. Ето защо Ви предлагаме докато си стоите на топло и си пиете „ирландското”кафенеце, да прочетете една кратка история на акумулаторите и техните основни принципи на действие.
През 1876г. италианският анатомист Луиджи Галвани е открил, че краката на умъртвена и разрязана жаба, конвулсивно се движат, ако бъдат докоснати с определени метали. Той е стигнал до интересният извод, че жабата генерира електричество. Сънародникът на Галвани, физикът Алесандро Волта е направил по-правилно заключение –предположил е, че металите са тези, които генерират електричеството. Неговото устройство първоначално наречено „волтови пластини” (слоеве цинк и мед разделени с парчета плат напоени с разтворена сол), е първият апарат в историята на човечеството станал постоянен източник на електрически ток.
„Танцуващите” жабешки крачета не са първият случай, когато електричеството се е асоциирало с животинския свят.
Още през 1-ви век Плиний Стари е забелязал че някои риби, и по специално електрческият скат, могат да предизвикат силен шок на опитващите се да ги уловят с харпун рибари.
Волта е намерил общи черти между неговото изобретение и биологичните „батерии” на електрическите змиорки. По-точно с тяхната способност да акумулират нов заряд електричество, след като веднъж са били изпразнили голямо количество енергия.
Модерните акумулатори не са нищо повече от усъвършенствувани „волтови пластини”. Главното предназначение на батериите, въпреки общоприетата представа, не е да складират електричество. Те основно го произвеждат чрез химични реакции, които се активират когато електрони се освобождават при отрицателният полюс и се насочват към положителният, минавайки през материал наречен електролит. Ако полюсите, или както по-често ги наричат електродите, се свържат с медни жици, по тях започва да тече електричество. Затворената система от електроди и електролит се нарича „клетка”.
Повечето батерии за домашна употреба (фенерчета, дистанционните на телевизорите и т.н.) съдържат еденична клетка. Батериите или акумулаторите, които се използват в транспортната индустрия се състоят от многобройни клетки. Материалите, от които те са направени и начина, по който са свързани определят и тяхният волтов капацитет. Например, една клетка вградена в автомобилен акумулатор, обикновенно произвежда около 2 волта. За сравнение батерията в джобното фенерче е 1,5 волта. Ако се свържат заедно клетките в акумулатора (плюс с минус) техният капацитет се сумира. В случай, че работим с 12 волтов автомобилен акумулатор, това означава, че в него има 6 клетки по 2 волта.
Някои мощни цинко-манганови батерии използвани в тежката промишленост могат да съдържат повече от 200 клетки и да произвеждат 300 волта електрически ток.
„Мокрите” клетки съдържат течен електролит. Акумулаторите, които армията е монтирала за захранване на торпедата, работят с обикновена морска вода за електролит.
В природата често се образуват естественни „мокри клетки”, които са способни спонтанно да стартират производството на електрчество. Неприятната ръжда, образуваща се през зимата, изяждаща така безпощадно скъпоценното BMW на съседа, е типичен пример за такъв процес. Той е стартиран от „мокра клетка” съставена от солена вода и метал, образувана на повърхността на луксозното возило. Киселият метален вкус, който усещат някои пациенти при зъболекаря, когато им поставят златна пломба, е друг пример за елрктролитен прцес в естествено създадена клетка – в този случай металните пломби са електродите, а слюнката в устата, електролита.
„Сухите” клетки, които се използват при радиоапаратите и слуховите устройства не са точно сухи. Тук течният електролит е във вид на влажна мека паста (за да се предотврати загуба на материал при евентуално разтичане). Много такива пасти са направени от пшенично брашно или от царевичен старч. Най-малките батерии, които обикновенно се използват при ръчните часовници, са от типа „сухи клетки”. Те тежат понякога по-малко от грам и са с размер на копче на риза. Най-големите акумулатори са от типа „мокри”и с тях са оборудвани подводниците в армията. Тежестта им достига до повече от тон и са с размер на старомодно адвокатско бюро.
Стига вече теория, време е да наблегнем на практиката. Най-важното е да запомним при свързването –„червено” с „червено” и „черно” с „черно” (плюса с плюса и минуса с мунуса). Не е лошо да се прочетат и инструкциите за безопасност. Има причина акумулаторите да са класифицирани според американският транспортен код за опасни материали тип „Corrosive”.
А… и да не забравите да махнете шапките на клемите, когато се опитвате да ги почистите.
Успех!
Тодор Паунов
в-к „България СЕГА”
_____________________________________________________________
Материалът излиза с любезното съдействие на Americargo Trans, LLC – българска транспортна компания предлагаща на шофьори и собственници на камиони постоянни целогодишни курсове за соло и тимове към предимно южни дистинации. Почивките са или всеки втори ден, или през уикенда.
За повече подробности, позвънете на телефон:
773-230-1153 код: в-к „България СЕГА”.
