През 2018 година Комисията отговорна за честването на 200-та годишният юбилей на Илинойс организира и представи различни мероприятия и събития свързани с кръглата годишнина от създаването на щата. Целта на тази дейност беше много добре формулирана от един от организаторите: „ …да се отпразнува всичко това, което се е родило, било е построено и отгледано през годините в нашият щат Илинойс и което ни прави горди, че сме негови жители.”
Целогодишната мултимедийна кампания успешно представи широкото световно влияние, което има Илинойс благодарение на музиката си, спортните постижения, селското стопанство, литературата, търговията, богатата си история, напредналите технологии, транспорт, изкуство и архитектура.
Някои от тези събития се запомниха като акценти на кампанията.
Централно беше домакинството на град Рокфорд през май, с връчването на Академичната награда Линкълн на осем лауреати.
На 26-ти август – Денят на Конституцията още няколко събития се проведаха в различни части на щата:
– Мотоциклетен поход от Shorewood до Springfield по историческият път, Road 66. Брус Раунер е водил процесията.
– Посвещаването на юбилея на нова пешеходна пътека свързваща Правителсвената Мансарда с Музея на Линкълн в столицата Спрингфилд.
– Специален концерт с участието на седем оркестъра в Хайланд Паркл
Кулминацията на целогодишната кампания беше организираното празненство в Юнайтед Юнион Център в Чикаго на 3-ти декември 2018 – датата когато официално Илинойс е признат за отделен щат. Някои от изпълнителите и знаменитостите, които присъстваха на шоуто бяха: чикагският симфоничен оркестър, блус легендата Бъди Гай, олимпийският шампион от отбора на „Чикагските Мечки“ Джаки Джийнер-Керси, журналистът от Илинойс и радио-водещ Бил Куртис, известният актьор Джо Мантегна и много, много други.
През вечерното представление бяха показани исторически видео клипове смесени с живо представление и представяне на големите спортни постожения, политически събития и други аспекти от историята на Илинойс. Всички тези представления и програми се финансираха от частни лица.
Ето накратко една кратка история на щата:
Илинойс се е присъединил към съюза от щати в Северна Америка на 3-ти декември 1818 г. като 21-ви американски щат, след като е изминал дълъг и мъчителен път белязан с безпощадни борби за това на кого да принадлежи и кой ще го контролира.
Първите са били номади, палео-индианци, които са били съвременници на оттеглящите се ледници преди около 12000. Те са били способни да ловуват и такива големи животни като мастодонти, дългокосмести мамути и саблезъби тигри. Техните наследници, така наречените „архаични индианци”, са построили първите постоянни селища и са култивирали първите ядливи растения. Именно след тях се е появила и „горската култура” (woodland culture), която е просъществувала чак до 800 г. след н.е. Културата на заселниците по реката Мисиспи се появава през 500 г. след н.е. развивайки комплексни урбанистични зони, следвайки традициите на могилното строителство (mound-building).
„Могилата на монасите” в Канокия е най-голямата земна структура в Северна Америка от пре-историческо време – казва д-р Джеймс Дейвис, автор на книгата „Frontier Illinoise” и пенсиониран професор по история и география в Илинойският колеж в Джаксънвил, Илинойс – тази могила се простира на цели 14 акра и е висока 100 фута (над 30 метра).
Хората, които са я построили основно са използвали за храна царевица – растителна култура, появила се в долината на Илинойс около 650 г. след н.е. По време на разцвета си местността около Канокия е имала около 25,000 души население, но към 1400 г. те вече са я напуснали по неизвестни причини.”
Към 1500-та година конфедерация от индиански племена наречена „илинюък” (illinwek) е слязла на юг от Мичиган към Илинойс. Първите френски изследователи са използвали това име, за да обозначат отначало само реката, но после и цялата местност. През 1671 г., Франция е провъзгласила страната „Илинойс” като неразделна част от колонията „Ню Франс”.
Френските откриватели Жолиет и Маркет са картографирали района по време на тяхното завръщане от Канада през 1673 г. От реката Мисисипи те са се отправили на север използвайки реката Илинойс, а след това и реката Дис Плейнс. Те са пресекли Сент Лорънс, там където се намира естественният подход за съвременният град Чикаго, за да използват едноименната река с цел да се доберат до езерото Мичиган. Сега съществува национален монумент, който отбелязва тези събития намиращ се в „Portage Forest Preserve” в Lyons.
Когато Роберт Ла Сал е изследвал същите земи по-късно през 1680 г., той е отбелязал тяхното стратегическо значение като важна връзка между голямата река Мисисипи и Великите езера.
Французите са побързали да построят укрепен форд и търговски пунктове в региона, като по този начин са влезли в пряка конкуренция с британците за земя и ресурси и по-специално за така ценените по онова време луксозни кожи. Този конфликт е кулминирал в известните френски и индиански войни продължили от 1754 г. до 1763 г. Различни индиански племена са се били с променлив успех и на двете страни. Победена Франция е трябвало да предаде на Великобритания всичките си земи в Канада и тези, които са били на изток от Мисисипи.
„Илинойс е бил много оспорвано място през по-голямата част от своята история – казва Ръсел Луис, главен историк и изпълнителен вице-президент на Историческият музей в Чикаго. – Той е бил считан от всички като важна стратегическа локация, свързваща точка, намираща се точно в центъра между бреговете на Атлантическият и Тихият океан, разположена близко до Великите езера и големите централни реки в Северна Америка.”
През следващите декади британското правителство неуспешно се опитва да спре колонистите от източното крайбрежие да се придвижват на запад. През 1774 година британците са направили Илинойс част от Квебек – бивша колония на Канада. Това още повече е допринесло за повишаване напрежението между Британия и Колониите, което от своя страна води и до избухването на Американската революция една година по-късно. Макар че повечето битки се водят на изток, през 1778 г. Джордж Роджер Кларк, офицер от американската милиция от Вирджиния довежда революционната битка и до Илинойс като превзема Каскаския, Каокия и Винсенс. Американците остават в Илинойс до звършването на войната и през 1783 г. Вирджиния предявява претенции към този район.
Северозападното споразумение (Northwest Ordinance) от 1787 г., по-късно заменено от Споразумението от 1789 г. създава Северозападната територия – първата организирана територия в САЩ, включваща земите отвъд планинските масиви на Апалачите между Британска Северна Америка и Великите езера на север, реката Охайо на юг и горната част на реката Мисисипи на запад.
Това е територия в размер на повече от 200,000 квадратни мили включваща земи от съвременните щати: Охайо, Индиана, Илинойс, Мичиган, Уискансин и така също и част от Минесота. По онова време там е имало население от 45,000 индианци и 4,000 търговци, повечето, от които са били британци и канадци.
„Британия е имала по-силни амбиции да притежава Северозападната територия отколкото американците – казва Дейвис, – но в крайна сметка ние сме я взели. Когато са вървели преговорите за американската независимост с Великобритания през 1783 г. ние сме имали съюзник сред тях, който е вярвал в идеите на първата република от идващата модерна ера и е помогнал на американците да придобият цялата територия.”
„Споразумението е бил уникален документ, с много радикални поиследици – казва той. – За първи път в човешката история, когато хората завладяват голяма територия, те не създават нови колонии, а по-скоро създават механизми, с които населението би могло да се превърне в граждани на бъдещите самоуправляващи се щати – равнопоставени на тези, които вече са съществували на изток.”
Прокарването на споразумението е довело до присъединяването на всички незаселени земи към федералното правителство и установяването на така наречения принцип на „public domaine” (общественна собственост). Според него е трябвало да се формират не по-малко от три (не повече от пет) щата от новата територия. Охайо е първият щат, който се е появил през 1803 г. А останалите земи включително и Илинойс са били наречени „Територията Индиана” (Indiana Teritory). Щатът Индиана е получил статут през 1816 г. – две години по-рано от Илинойс.
Клаузите на Северозападното Споразумение забраняват робството в района, но признават това, което е съществувало преди. Първите роби са били докарани в Илинойс от французите още около 1720 г., за да работят в оловните мини близо до Галена и в солниците в югоизточната част. Поради простата причина, че Илинойс е бил заселен от юг към север, първите заселници са идвали от южните щати където робството е било широко разпространено, макар че повечето от тях не са притежавали роби. Закон наречен „indentured servant” е позволявал някои робовладелци да си докарат робите в щата, но със специален статут не позволяващ те да бъдат купувани или продавани отново.
„Целта на този закон е била бавно да се премахне евентуално и цялото робство – твърди Дейвис.”
„Какво да се прави със съществуващите роби е бил критичен въпрос за законодателите на щата.”
През 1809 година Илинойс е бил определен като отделна теротория – решителна стъпка към създаването на новия щат.
От 1812 г. до 1814 г. американците се сражават с британците и техните индиански съюзници за търговските права и контрол на териториите във „Войната от 1812 г.” Тогава става и клането в Форт Деърборн близо до Чикаго, завладяването на британският флот в Мичиган от Пери и победата над индианците в Онтарио, където великият вожд Текумзе е бил убит. Индианският вожд на племето Сак, Черният ястреб (Black Hawk) е влязал в историята като лидер на „английската банда”.
„Трима души, и тримата от Кентъки играят важна роля в постигането на статут за щата Илинойс – твърди Луис. – Найниян Едуардс става първият губернатор на тази територия, неговият братовчед Натаниел Поуп е назначен за секретар и става много активен адвокат за интересите на щата и неговия племенник Даниел Поуп Кук, чието име носи сега административната еденица Кук Каунти (Cook County) играе централна роля за Създаването на Илинойс като щат. Той става и първият генерален щатски съдия.”
През декември 1817 г. териториалните законодатели са утвърдили проектозакон позволяващ Илинойс да се превърне в свободен щат, забраняващ робството. Конституционна конвенция се е състояла през август 1818 г., за да се изковат детайлите по закона и Каскаскиа е била избрана за първата столица на новият щат.
„Илинойс се е присъединил към „Съюза” с всеобщо разбиране от необходимостта да се внесе баланс между робовладелските и „свободните” щати – казва Дейвис. – Това е било особено важно за Южните щати, след като по закон всеки щат е имал право на двама сенатори независимо от размера на населението. Те са изисквали да се направи този компромис, за да могат да запазят „начина си на живот”, който е зависел до голяма степен от институционализираното робство.”
„През 1824 г. гражданите на Илинойс са провели референдум за одобряване на робството, но то остро е било отхвърлено – добавя Дейвис. – Така Илинойс успява да избегне и последният опит да бъде превърнат в робовладелски щат.”
Според Северозападното споразумение северните граници на бъдещите щати Охайо, Индиана и Илинойс трябва да бъдат изравнени с най-южната част на езерото Мичиган. Когато обаче Охайо придобива статут, щатът установява северната си граница с шест мили по на север от разрешеното.
„Тази постъпка разочарова силно хората от щата Мичиган, тъй като по този начин те губят значителна територия включително и града Толедо – споделя Дейвис, – по-късно те получават горната част на полуострова, което пък на свой ред разочарова силно жителите на щата Уискансин. Индиана става щат през 1816 г. и веднага премества границата си на север, за да получи колкото се може по-голям излаз на бреговете на езерото Мичиган.”
В резултат на всички тези игри делегатът на щата Илинойс пред конгресът на САЩ, Натаниел Поуп е бил твърдо решен да убеди американските законодатели от необходимостта Илинойс да премести границите си на север с 51 мили, около южните части на езерото. Той успява и това добавя към територията на щата нови 3 милиона акра земя (8000 квадратни мили), включваща 10 северни области и части от още четири. Тук влизат също и оловните мини на Галена, долината на реката Рок (Rock River Valley), която по-късно се превръща в града Чикаго и земите където се построява известият канал „Илинойс – Мичиган”, свързващ реката Илинойс с Великите Езера.
„Ако Поуп и останалите не бяха успели в усилията си, Илинойс щеше да бъде съсем различен щат – много по-подобен на Южните Щати по вид и устрйство – казва Дейвис.”
В неговата книга, „Rockford: Big Town, Little City”, Пат Кънингам смята, че при негативен резултат на преговорите Илинойс би станал робовладелски щат и това би довело до съвсем различен резултат на Гражданската война в САЩ. Тъй като повечето от северните области на щата са заселени предимно с хора идващи от Ню Йорк и Ню Ингланд, техният мироглед се раличава значително от този на населението от южната част на щата. Като резултат от този факт сепаратизмът си е показал зъбите когато през 1842 г. жителите на Уинебаго Коунти са провели референдум позволяващ им да се отделят от Илинойс и да се присъединят към Уискансин. Когато обаче Уискансин влиза в „Съюза” през 1848 г., границите остават там където са си били през последните 30 години.
Имало е и проблем свързан с изискванията към броя на населението посочени в първоначалното Северозападно Споразумение – за да получат статут на щати, териториите е трябвало да имат най-малко 60,000 души население. Имало е вратички това изискаване да бъде заобиколено. Поуп е успял да издейства Федералното правителство да намали броят до 40,000 души.
„През 1818 г. хората заселени в Илинойс, най-вероятно не са били повече от 34,000 души – казва Дейвис, – никой не може да твърди нищо със сигурност.”
Адвокатите подържащи идеята за основаване на щата са убедили конгреса, че преброяването на населението е трябвало да се извърши от местните а не от федералните власти.
„Те са преброявали дори и тези, които са преминавали през щата повече от един път – посочва Дейвис. – Най-малко 600 души са били преброени в Уискансин. Най-накрая е била постигната официална цифра от 40,258 души. Илинойс е станал щата с най-малобройно население, който е бил приет някога в „Съюза” и това е 
било постигнато с „творческо” преброяване.”
Чикаго е станал официално град през 1837 г. и през 1848 г. каналът „Илинойс- Мичиган” е бил завършен. Той се е простирал на 96 мили от чикагският квартал Бриджпорт до реката Илинойс в точката Ла Сал-Перу, свързвайки реката Мисисипи с Великите Езера – точно каквато е била и визията на Ла Сал и Поуп.
С отварянето на тази връзка към пазарите на източният бряг, веднага се е повишила конкурентноспособността на земеделските стоки на Средният Запад, което на свой ред е довело до икономическата експлозия наречена Чикаго.
„Между 1830 г. и 1890 г., Чикаго е бил най-бързо развиващият се град в света – казва Луис, – населението му се е увеличило 37 пъти и е минало това на Филаделфия през 1890 г. Същата година Чикаго става вторият по големина град в САЩ след Ню Йорк по население, но най-голям град в света по площ.”
„Илинойс е най-ключовият щат за всичко, което се намира на изток от планините Rockies – твърди Дейвис. – Той е свързан с Източният Бряг посредством Великите Езера и реката Свети Лаврентий (St. Lawrance River), с Мексиканският залив (Gulf Coast) благодарение на Мисисипи. В продължение на много години Чикаго е бил трамплин за тези, които са пътували на запад, използвайки реката Мисури, водеща до и отвъд Великите Прерии, вървящи по стъпките на изследователите Луис и Кларк.
И до днес Чикаго заема централна роля в САЩ що се отнася до икономика, култура или политика. Градът и щатът отразяват като огледало много повече от всички останали това, което става в САЩ.
Без никакво съмнение бихме могли да наречем Илинойс – най-aмериканският щат!
Тодор Паунов
в. „България СЕГА“
_____________________________________________________________
Материалът излиза с любезното съдействие на Americargo Trans, LLC – българска транспортна компания предлагаща на шофьори и собственници на камиони постоянни курсове до различни дестинации. Повече подробности на телефон, 773-230-1153 код: в. „България СЕГА”.
