Не е тайна за никого фактът, че Илинойс е малко или много една царевична нива. Веднъж, когато се излезе от Чикаго, всичко се превръща в огромно поле създадено с единственото предназначение, да се произвежда концентриран царевичен фруктозен сироп. За да се обслужват царевичните ферми, малки и средни по размер градчета, са поникнали като гъби навсякъде по „земята на Линкълн”. Пеория, Декатур и Спрингфилд са само част от имената на някои от тях.
Любопитно е, че всяко едно от тези градчета е свързано с другите посредтсвом магистрала. Ако внимателно сравним картата на Илинойс с някой друг щат, да речем с Айова или с Мисури, може би ще възкликнем от изненада – Илинойс има много повече магистрали в сравнение със съседните му щати!
Е
то накратко какво се е случило: Голям град като Чикаго има много жители, а това означава и много пари. Много пари означава също така и много представители в Конгреса. Когато става дума за строеж на магистрали водещи към Чикаго, те въобще не са бездействали и са се постарали толкова, колкото могат. Останалите жители на Илинойс не само не са протестирали, но с ентусиазъм са пожънали на свой ред всички възможни ползи от предоставените им съвременни пътища. Как може по друг начин да се обясни същестствуването на скъпо струваща магистрала, чието единственно предназначение е да свърже населените места Гейлсбърг и Молайн?
Независимо от всичко, една част е останала настрана от всичкия този прогрес – гърбицата разположена на западната граница на щата. Изцяло откъсната от останалата част на Илинойс благодарение на едноименната река, тази област не е била облагодетелствувана от модерното пътно строене през 60-те и 70-те години през 20-ти век.
В знак на протест група местни жители са решили да основат отделен независим щат наречен Форготания (от английската дума „форгот” – забравям). Речено-сторено, те са избрали губернатор и са започнали усилено да привличат общественото внимание. Истинската цел на този театър обаче, е била построяването на една хубава магистрала. Става дума за Интерстейт 72, който е трябвало да осигури най-краткият маршрут между Чикаго и Канзас Сити.
Само че тук нещата са ударили на камък. Законопректи за построяване на въпросната магистрала (I-72) са били отхвърлени от Конгреса през 68-ма и после отново през 72-ра година. Но както много добре е известно, нищо не може да се опре на човешкия ентусиазъм и строежът е започнал „на парче”. Отделни части от пътя са били построени десетилетия по-късно, като дори и днес Интерстейт 72 достига само до границата на Илинойс с Мисури.
И така мъките във Форготания все още продължават. Местните бизнеси отдавна са си отишли, но въпреки това повечето от пътното обслужване на региона ляга на рамото на железопътната компания „Армтрак“. Дори местният колеж се е преместил в друг щат, въпреки вече изградената инфраструктура.
Това е една доста тъжна забравена история на проекто-държавата Форготания, която така и не е била основана докрай.
Обаче нека не забравяме, че тя все още има царевица. Много, много царевица. И докато американците продължават да се наливат с подсладени напитки, хората от Форготания със сигурност ще оцелеят.
Всъщност единственното нещо, което наистина може да довърши жителите на този регион е, ако се появят медицински изследвания, доказващи че концентрираният царевичен фруктозен сироп е вреден за човешкото здраве.
Само че спете спокойно, ние представителите в Конгреса си знаем работата и никога няма да допуснем такова нещо.
Чанита и Тодор Паунови, Чикаго
в. „България СЕГА”
Материалът излиза с любезното съдействие на транспортна компия Americargo Trans, LLC, предлагаща целогодишни постоянни курсове за тим и соло шофьори до южни дестинации като Houston, Tx; Jacksonville, FL; Phoenix, AZ; Fontana, CA; Tampa, FL. Повече подробностти преди да е дошла зимата може да получите на телефон: 773-230-1153
