Макар че е родина на безброй технически нововъведения, Америка се включва в надпреварата при автомобилостроенето сравнително късно. По времето когато братята Дюреа (Duryea brothers) са направили първото кръгче с каруца без кон, Европа вече от няколко години е била запозната с моторните коли на „Мерцедес” и „Панард и Левасьор”.
Очевидно е, че американските инженери са имали необходимите умения още от самото начало да се заемат с проектирането и създаването на новото чудо наречено автомобил. Много от тях са били добре запознати с европейските постижения в тази област, но въпреки това американската автомобилна индустрия е забуксувала на старта.
Вероятно основната причина за това са били пътищата в страната. Америка е била родината на калните коловози, ако въобще е могло да се намерят такива. На всичко отгоре, потенциалните инвеститори са проявили в началото огромна нерешителност и страх от поемане на риск. Това е довело до провала на безброй автомобилостроителни фирми заради липса на капитал.
По това време три основни източници на енергия са се борели за надмощие – парата, електричеството и бензина. Парните локомотиви са помогнали да се „опитоми” дивият запад. Биха ли могли автомобили задвижвани от пара да се появат и по пътищата?
Оливър Евънс е произвел вагон на такъв принцип през 1801г. Силвестър Ропер е създал подобен файтон през 1863г. Най-накрая през 1897 г. близнаците Стенли са конструирали автомобил задвижван от пара. Макар че е той е бил впечатляващо мощен, този парен автомобил е изисквал голямо майсторство, за да бъде поддържан. Автомобилите на Стенли са могли да се срещнат по пътищата в страната чак до средата на 20-те години на 20-ти век, много след върха на тяхната популярност.
Електрически мотори са задвижили файтони в началото на деветдесетте години на 19-ти век. Независимо от техният малък пробег, електрическите автомобили са били конфортни, тихи, чисти – идеална комбинация за дами. В края на века те са успели да завоюват забележителните 38% от общият пазар на автомобили, но за съжаление тяхното развитие е замряло. Повече от 100 години по-късно, дългоочакваните батерии с малък обем и голям капацитет все още не са масово внедрени.
Нито един изобретател не е успял да грабне самостоятелната титла за въвеждането на двигателят с вътрешно горене, който за пръв път е патентован през 1826г. Етиен Леноар е патентовал двутактов двигател във Франция през 1860г. Американският двигател на Джордж Брайтън се е появил през 1876г. Във Филаделфия. Вдъхновен от това постижение, Джордж Селден е кандидаствал за патент за „пътен двигател”. Години по-късно този патент е предизвикал голям смут сред производителите на автомобили в Америка.
През 1885 Карл Бенц и Гьотлеб Даймлер създават в Германия, по независим път, първият автомобил с вътрешно горене, задвижван от четиритактов двигател – принцип открит от Никълас Отто.
Чарлз и Франк Дуреа са прочели за Бенц в „Scientific American” и на 21-ви септември 1893г. са подкарали тяхният моторизиран файтон. Бил ли е той първият автомобил в Америка? Никой не може да твърди това със сигурност. Чарлз Ламберт твърди например, че той е произвел първият автомобил още през 1891г.
Ако трябва да изберем първото събитие проправило път на бензиновите двигатели, то може да се каже, че това е ралито на в. „Чикаго-Хералд” проведено през ноември 1895г. Жестока надпревара през зимният сняг е спечелена от двуцилиндровият двигател на Дуреа.
През 1895г. Списанието „Horsless age” е изчислило, че повече от 300 американци са се опитали да направят кола задвижвана от двигател и точно както Бенц и Даймлер са работили абслютно изолирани, без да знаят какво правят другите.
През март месец, 1896г. Чарлз Кинг е подкарал колата, която сам е конструирал в Детройт. Три месеца по-късно се е появил прототипът на Хенри Форд наречен „Quadrisycle”. Преди още да е свършила годината, Рансом Олдс и Александър Уинтън са имали коли готови за масова продукция. През 1987г. автомобилната индустрия вече се е движила напред на „пълна пара” или по-точно казано, изгаряйки бензин.
На пръв поглед перспективите пред бензиновият двигател са изглеждали доста лимитирани – операторът е трябвало да го стартира с манивела, справяйки се с многобройни затруднения. Двигателят е тресял, гърмял, димял и е изпускал най-различни миризми. Смяната на скоростите е било предизвикателство. Фермерите са били вбесени, конете изплашени, ако може така да се каже: нямало е никаква елегантност. Скоро обаче ситуацията се е променила и нов попътен вятър е задухал в платната на четиритактовият бензинов двигател с водно охлаждане.
Много от ентусиазмът и идеите на пионерите-основатели на американското автомобилостроене са започнали да губят сила. Някои от тях са успели да оцелеят още няколо години, други като „Curved-dash Runabout”, наименуван в чест на Ренсом Олдс, и наскоро появилите се „Buick” и „Ford”са успели да доживеят до сегашното съвремие.
Събитията преди 1893г:
– Славата за първата самодвижеща се, сухопътна машина е отдадена на „French Gugnot”– артеларийски трактор задвижван от пара.
– През 1865г. Силветър Роберт е инсталирал парен двигател на каруца като по този начин е създал така нареченият „самоход”(runabout).
– Няколко години по-рано, през 1862г. Жан Жозеф Етиен Леноар експериментира с превозни средства задвижвани с бензин по пътищата на Европа.
– През 1886г. Рансом Ели Олдс опитва успешно да задвижи с пара триколки. Подобрен вариант на модел на Олдс е споменат през 1891г. в списанието „Scientific American”.
– През ранните осемдесет на 19-ти век Луциус Д. Коупленд създава велосипед задвижван с пара и започва да експериментира с превозни средства задвижвани с електричество. По-късно, през същата декада той също успява да произведе триколки задвижвани с пара.
Тодор Паунов
в. „България СЕГА”,
Чикаго
_____________________________
Материалът излиза с любезното съдействие на транспортна компия Americargo Trans, LLC, предлагаща целогодишни постоянни курсове за тим и соло шофьори до южни дестинации като Houston, Tx; Jacksonville, FL; Phoenix, AZ; Fontana, CA; Tampa, FL. Повече подробностти преди да е дошла зимата, може да получите на телефон: 773-230-1153
