Карането на камион е рутинна дейност за повече от два и половин милиона души в САЩ. Всеки ден те натискат педали, щракат копчета и дърпат ръчки за да задействат механизми за чието създаване имат заслуга най-различни известни и неизвестни изобретатели.
Всеки път когато шофьор на камион употреби спирачки, той използва принципите на устройство открито от Джордж Уестингхаус – един от големите изобретатели живели в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Той е бил пряк потомък на руската аристократична фамилия Фон Уестинхузен. Неговият баща също е бил изобретател и е притежавал по това време шест патента свързани със селскостопанското машинистроене.
В работилницата на баща си, намираща се в Шенектъди, Ню Йорк, младия Уестингхаус е експериментирал с батерии и така наречените „лейден джарс“ (Leyden jars) – стъклени буркани облепени с метално фолио, използвани за складиране на електрическа енергия.
Петнадесетгодишен той е успял да създаде първото си изобретение – ротационен двигател задвижван с пара. След като е служил в северно-америкаската армия и флота през гражданската война, Уестингхаус се записал в „Юниън Колидж“, но много скоро се е отказал посочвайки:
„Моя най-голям капитал в тези ранни години бяха уменията ми, които бях усвоил благодарение на възможността да работя като млад с най-различни видове машини и на опита ми от критични житейски ситуации, с каквито само един войник може да се сблъска …“
През 1865 година той е патентовал своя парен ротационен двигател и специално устройство наречено „car replacer” – механизъм, който е бил с предназначение да поставя обратно на железопътните релси дерайлирали вагони. Много скоро след това той е създал друго гениално изобретение – излята от стомана „жабка“, устройство което значително е увеличило живота на превключвателите на железопътните линии.За съжаление големите железопътни компании, много скоро са успели да създадат собствен вариант на този механизъм.
По тава време младият изобретател е бил очевидец на тежка катастрофа между две влакови композиции и нещастието сполетяло пострадалите го е накарало да започне работа върху друго изобретение, чиито принципи се използуват и до днес – спирачките работещи със сгъстен въздух.
Те са били изобретени от Джордж Уестингхаус през 1869г. и са станали част от стандартното оборудване при железниците през 1872г. Преди да се случи това обаче, механикът е трябвало да „удря“ спирачката на ръка, след като чуе свирката на управляващият локомотива. Катастрофите с влакове по това време са били чести случки от ежедневието. С автоматичните въздушни спирачки на Уестингхаус, инженера в кабината вече е имал възможност да спре железопътното транспортно средство без чужда помощ.
Обикновено въздушният компресор е бил монтиран на локомотива. Въздухът е минавал по специален клапан, контролиран от инженера (така са наричали тогава машинистите) и след това по тръби и гумени маркучи до спирачките на всеки един отделен вагон.
Когато водачът е упражнявал натиск върху контролният клапан с издърпване на ръчка, потокът от въздух към спирачният цилиндър е бил блокиран, в следствие на което система от пружини са карали буталата на контролните клапи на всеки отделен вагон да се отварят, това пък на свой ред е давало възможност на въздухът от въздушните резервоари да достигне до спирачните камери притискайки накладките към металните колелета. Благодарение на осъщественото триене, върху тежката машина е бил упражняван спирачен контрол.
Предимството на системата на Уестингхаус е била такава, че ако по някаква причина е имало загуба на херметичността, например в следствие на скъсан маркуч или спукана тръба, пружините са се задействали моментално и спирачките автоматично са били активирани.
Много скоро това изобретение се е превърнало в технически стандарт за Европа и САЩ.
Младият изобретател се е поучил от преди допуснатите грешки и не е позволил големите компании отново да му откраднат печелившата идея. Той изцяло е монополизирал производството на въздушните спирачни системи, като е заплашил да съди всеки, който направи и най-малкият опит за кражба на патента му.
Никой не може да каже колко души са били спасени през всичките тези години в резултат на таланта и интелекта на този човек.
Успех!
Чанита и Тодор Паунови
в. „България СЕГА“
