Много коли вече се произвеждат със същата технология, която се използва при клетъчните телефони. Няма никакво значение дали автомобилът е безпилотен или не. Производителите на коли от дълги години произвеждат така наречените „смарт карс“(умни коли), без хората да си дават сметка.
Те обаче, също като регулярните клетъчни телефони, се свързват с клетъчните мрежи и имат възможността да складират нашата персонална информация. Нещо повече – тази информация понякога се продава на трета страна, предлагаща обслужване. Няма никаква разлика между притежаваните от нас „умни“ коли и „смартфони“ що се отнася до способността им да събират нашата PII (personally identifiable information) или казано на български – персонална идентификационна информация.
Тъй като тези коли не са от вчера на пазара, се счита че обществото е запознато с проблема и го смята за приемлив. Ново проучване проведено от “Ars Technica “ обаче, показва съвсем различни резултати – повечето хора нямат никаква идея, че собствените им автомобили ги шпионират и събират личната им информация. И най-изненадващо, дори когато разберат, им е абсолютно безразлично дали тази информация ще бъде продадена на трети лица.
Това проучване подчертава няколко интересни факта.
Първият от тях идва от консултантската фирма „Chetan Sharma Consulting“ и показва, че през 2017 г. в клетъчната мрежа на САЩ са били вкарани повече коли, отколкото телефони. Ако се вземе под внимание колко бързо се развива и какви размери има телефонната индустрия, това е меко казано голяма изненада. Само че, числата никога не лъжат. Изследването също така показва, че гигантът Verizon е планирал да спечели повече от един милиард от разработката на така наречения „интернет от неща“ ( Internet-of-Things, IoT) – мрежа от телематично обслужване. Вече е поставена базата за постигане на огромни печалби от обслужването и оперирането на умните и безпилотни автомобили. И това всичко е вече на лице, още преди дори да се достигне до използването на нашата PII – персонална идентификационна информация.
Друг интересен факт в проучването идва от Solace – компания изследвала собствениците на повече от 1500 информационно свързани помежду си автомобила. Болшинството от тях са били на мнение, че всъщност не се доверяват на технологията вградена в техните коли. Макар те да са изразили несъгласие с факта, че високотехнологичните им автомобили имат способността да вземат решение вместо тях (къде да се завие или кога да се натиснат спирачките), в същото време почти никой не си е давал сметка за събираната и продавана на трета страна персонална информация.
Цифрите показват че 48% от участниците в изследването нямат и най-малката идея за това, че техните коли имат техническата възможност да събират личната им информация и само 38% от останалите все пак са имали някаква бегла представа, че все пак нещо се случва в тази насока. Като цяло обаче никой дори и не подозира за съществуването блъсканицата от компании на стартовата лента, чакащи само сигнал за да започнат да разработват тази златна мина наречена PII – персонална идентификационна информация.
Според Бен Волкоу, главен изпълнителен директор на Otonomo, групирането и продажбата на PII ще бъде масивен нов източник на печалби за оригиналните производители на електронна екипировка (original equipment manufacturers – OEMs) и на фабриките за автомобили. Той твърди че техният доход ще се увеличи с няколко милиарда на година. Дори и производителите на гориво ще се изхитрят да продават освен бензин и нафта, така също и персонална информация. Той заявява в “Ars Technica “:
„В много случаи бензиностанциите се опитват да събират информация, като например защо клиентите спират на определени локации в дадено време. Отговорите на подобни въпроси ще доведат до разширяване и обновяването на съществуващата търговска мрежа.“
Тук обаче обществото трябва да извлече поука от това, което се случва със социалните мрежи (фейсбук, туитър и т. н.) в момента – когато голямата компания започне да взема повече отколкото дава, нещата рано или късно ще започнат да вървят надолу.
Успех!
Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго
в. „България СЕГА“
