Предлагаме ви един по-внимателен анализ на проектозаконът, който се разглежда и може да доведе до ограничение на скоростта на професионалните камиони с голям тонаж. Преглед на това, което законодателите се опитват да превърнат в закон, беше публикуван от Националната администрация по пътната безопасност на 26-ти август. От публикуваното се очертават любопитни детайли. Ето и някои от тях:
• Агенциите признават, че електронните ограничители на допустимата скорост, монтирани на професионалните автомобили, могат да имат сериозен отрицателен ефект върху малките транспортни компании, защото ще увеличат чувствително времето за доставки.
• От публикуваният текст става ясно, че 65 мили в час е скоростта, около която се търси консенсус и която всъщност вече е въведена в практиката на много транспортни компании.
• Може би ще са нужни до 4-ри години, за да се наложи законът за ограничението на скоростта, така че да се спазва от всички.
Времето за изпълнение на доставките, така нареченото „деливъри тайм“ е базирано на предположението, че много от камионите оперирани от независимите собственици не използват контролиращи скоростта електронни устройства, така както го правят повечето големи превозвачи. Счита се, че независимите контрактори карат обикновено със скорост от 70 мили в час, тъй като лимитът за скорост в повече от 35 щата е повече от 70м/ч.
Агенциите посочват, че те нямат достатъчно данни за размерите и доходите на така наречените малки транспортни компании и се основават на критериите на Администрацията за малък бизнес (SmallBusiness Administration-SBA), за да определят кой бизнес 
спада в категорията „малък“.
Според тези критерии, за малък транспортен бизнес се счита този, който има годишен доход от или по-малко от 25,5 милиона долара.
„Негативният ефект на проектозакона върху малкия бизнес е главно от гледна точка на занижаване на неговите възможности за конкуренция…“ – се казва в анализа. По-нататък продължава:
„Засегнати са най-вече малките превозвачи, които винаги са имали предимство пред големите компании с бързината, на която са способ
ни да извършат доставките си. Сега обаче е много трудно да се определи дали новите ограничения ще доведат до намаляване на техните приходи с 10% или по-малко.“
„От данните, с които разполагаме ние изчисляваме, че собствениците на камиони-композиции (влекач с ремарке/та) или на тези само с влекачи, ще пропътуват годишно 112,249 милиона мили, като от тях 33,675 милиона мили ще бъдат в градски или по второстепенни пътища. Като се вземе предвид средното шофьорско заплащане на миля от 0,32 цента може да се изчисли тоталният годишен приход възлизащ на 10,776 милиона долара. За разлика от големите компании, малките превозвачи с лимитирани ресурси може да не могат да увеличат размера на бизнеса си, за да са способни да компенсират принудителната загуба на време при доставките на товарите и това да се отрази много лошо върху техните доходи. Независимо от всичко, трябва да се признае, че е много трудно да се направи един по-детайлен анализ на предстоящите промени. Например, при приемане ограничение на скоростта от 65м/ч, се очаква малките компании да загубят 50 милиона годишно от печалбите си. Ако тази цифра е коректна, това означава, че малките транспортни бизнеси ще загубят не повече от 1% от годишните си печалби. Тук обаче трябва да се отбележи, че всички тези изчисления се базират на много лимитирани данни, но едно е ясно – ако законът бъде приет той ще има огромен ефект върху транспортният бизнес в Америка.“
Що се отнася до влекачите в страната FMCSA дава свои данни, базирани на информацията постъпваща от електронните шофьорски дневници, които показват, че се печели средно по 172,000 долара годишно на камион. ( Според дефиницията за малък бизнес на SBA, чиято граница на печалба е 25,5 млн. годишно, разделяме на 148,28 и се получава 172,000 годишен приход)
Ето защо FMCSA счита за малък бизнес всяка транспортна фирма, която има под 148 камиона в експлоатация.
Оттук FMCSA се опитва да изчисли колко от общият брой превозвачи в Америка спадат в тази категория и намира, че 99% от общият брой транспортни компании имат по-малко от 148 камиона, като техният брой възлиза на 493,000.
„ Оттук идва заключението в анализа че огромна част от фирмите в транспорта се считат за малък бизнес“ – се казва в доклада.
Защо е важно това заключение? Важно е защото, ако голяма част от фирмите ще бъдат ощетени от идващите закони, логично е те да не бъдат приети.
От тази гледна точка Асоциацията на собствениците-оператори дава изявление, че новият закон не е нищо друго освен един арогантен опит да се даде предимство на големите корпорации в и без това прекалено регулирания транспортен бизнес.
Като обсъждане на предстоящите ограничения на скоростта, новият проектозакон предлага четири режима: 60, 65 или 68 м/ч или „никое от посочените“.
Първата граница от 60м/ч вече май е отпаднала от обсъждането, защото, макар че общоприето се смята, че това е най-безопасната скорост по магистралите, тя не се препоръчва от мнозинството така както другите две граници от 65 и 68м/ч.
По-нататък в анализа се посочва, че фирмите производители на камиони вече са започнали да монтират електронни ограничители на скоростта на произведените камиони след 2010 и 2011г. , като най-често те са настроени на 65м/ч. Досега с такива фабрично вградени устройства са се сдобили над 332,530 камиона. Самите транспортни компании настояват да се извършат такива настройки на закупуваните от тях камиони, под финансовият натиск от страна на застрахователните компании и от производителите.
В проектозаконът се казва: „ … големият брой камиони, които вече карат по пътищата с максимална скорост не повече от 65м/ч предполага, че това е и оптималната задължителна скорост, която би трябвало да залегне в новият закон.“
Агенцията също казва, че при решението за определяне на максималната скорост трябва да се вземе предвид и лимита на скорост по пътищата на съответните щати, както и едно бъдещо синхронизиране на канадските провинции Онтарио и Квебек, чиито ограничение на скоростта също е 65м/ч. По-голяма част от камионите, които пресичат границата между САЩ и Канада всъщност идват от тези две провинции. Американската Трък Асоциация- АТА, Асоциацията за превоз на товари и тази за безопасност на движението по пътищата категорично поддържат лимита от 65м/ч. (Нека не забравяме, че всичките тези организации се управляват от едрият капитал и големите корпорации в транспортната индустрия.)
Всъщност АТА и Road Safe America са тези, по чието искане поставено още през 2006г. се предизвика и разработването на тази разпоредба. Колкото до вкарването на законът в действие за сега е предложен тригодишен период от деня на приемането на закона.
Колко време ще отнеме да се приеме законът един Бог знае, но със сигурност това не може да стане за по-малко от 12 месеца, като се има предвид времето което е било нужно за предишни такива закони и фактът, че предстои смяна на администрацията.
Така че бъдещето е прекрасно.
Успех!
Чанита и Тодор Паунови,
Чикаго
в. „България СЕГА“
