От това дали професионалните водачи са си свършили добре задълженията и отговорностите на пътя, зависи дали те ще си запазят работата, че дори и живота. Българските тръкъри много често казват, че единият крак на шофьора е в гроба, а другия в затвора. Звучи страшно, обаче всеки седнал зад волана на огромните камиони знае, че това е вярно. Кога шофьорът има вина, главно се определя от това дали произшествието се счита за предотвратимо или непредотвратимо. За да се ориентираме по-добре нека да „чуем“ един разговор между потърпевш шофьор и неговият адвокат:
Шофьорът: Наскоро ме уволниха от позицията професионален шофьор на камион, защото бях въвлечен в пътно произшествие. От компанията казаха, че то е било предотвратимо и затова вината е в мен. Фактите обаче май въобще не ги интересуват. Акт за произшествието не ми беше издаден. Какво е полезно за мен да знам когато съм в подобни ситуации¬?
Адвокат: Първо трябва да се знае, че повечето от транспортните компании имат специални програми за оценяване безопасното шофиране на техните водачи. Колко добре работят те зависи от мениджърите и хората, които са ангажирани в анализирането на произшествието.
За да преценят дали произшествието е предотвратимо много от превозвачите използват общоприети критерии от Националния съвет за пътна безопасност или се отнасят до така наречения „Код за неагресивно шофиране“.
(Defensive Driving Code) Ако шофьорът не е направил всичко, за да предотврати произшествието, тогава то се счита за предотвратимо. Ако шофьорът е направил всичко възможно (почиващо на здравата логика) да предотврати или да избегне опасната ситуация, тогава няма отговорност и произшествието се счита за непредотвратимо. Изглежда лесно, но как да определим терминът „здрава логика“?(reasonable) Следващият критерий е този, който разследващите местопроизшествието и транспортните компании най-често използват:
Дали шофьорът не е допуснал някакви грешки, взел ли е под внимание климатичните или пътните условия. Така също и дали се е съобразил с останалите участници в пътното движение, постъпил ли е така че да не позволи техните грешки да го въвлекат в пътно-транспортно произшествие. Ако е пропуснал нещо от гореспоменатото се смята, че той носи отговорност.
Шофьорът: Бихте ли посочили някакви типове произшествия, които да ни помогнат при разбирането на възможните ситуации?
Адвокатът: Ние не можем да си позволим да анализираме разнообразието от всичко случващо се на пътя, но ако трябва да генерализираме, то тогава:
Всички произшествия са непредотвратими, когато шофьорът е карал с подходяща скорост съобразена с пътя, времето и трафика. Или казано по друг начин – всяко несъобразяване с подходящата скорост, дистанция, габарити, предимство или нарушение на правилата за движение или тези на компанията, води до категоризиране на произшествието за предотвратимо.
Шофьорът: Ами, какво правим когато стане беля поради техническа повреда? Моя ли е вината, например, че двигателя се е счупил?
Адвокатът: Генерално всички произшествия по технически причини се считат за предотвратими, ако дефектите биха могли да се открият при стандартната проверка на автомобила, преди или по време на път (pre-trip/en route inspection), или е възможно да се забележат по време на неговото управление. Също немарливото боравене с техниката се смята като причина водеща до предотвратимо произшествие.
Шофьорът: Как мога да оспоря една грешна по мое мнение оценка на „предотвратимо“ произшествие?
Адвокатът: Съществуват няколко начина. Първо проучете внимателно вътрешният правилник на вашата компания и по-специално секцията за оспорване на възникнали проблеми. Ако е възможно, решете въпроса вътре в компанията. При невъзможност, така както фирмата рапортува данните до агенцията отговорна за събиране на информация за транспортите компании (USIS aka DAC Services), така и вие ще трябва да направите рапорт до тази агенция, като представите вашата гледна точка. По този начин бъдещият ви работодател ще може да реши дали сте действали правилно в този случай.
По-долу ви предлагаме една доста често срещана ситуация на пътя.
Можем да я кръстим почти като басня на Езоп:
Елен и камион
За да избегне челен удар с елен тичащ към него Пешо Пешев помита мантинелата и разбива бронята и калника на камиона си отдясно. Опитайте се да прецените дали това е предотвратимо произшествие.
В този случай имаме прекрасно време, почти никакъв трафик (ако не броим еленът, като участник в движението) и шофьор на камион, който е извършил всички технически проверки и има целият набор от инструменти и прибори, за да осигури безопасно управление на автомобила, с изключение може би на пушка, с която би могъл превантивно да отстреля елена. И така шегата на страна, часът е 10 вечерта и приятното настроение на Пешо Пешев предстои да бъде развалено, когато той започва да се спуска по тъмната и стръмна магистрала, наречена Поокатела пайк в Северна Каролина. Изведнъж елен с големи рога решава да пресече пътя. Пешо скача на спирачките. В отчаян опит да избегне удара с елена, той изнася рязко камиона си надясно почти извън магистралата. Водачът успява да избегне животното, но подбира мантинелата, която е единствената преграда между него и пропастта от дясно. В резултат на удара са повредени също и бронята и калника на камиона. По-късно Пешев изпраща писмо, в което оспорва решението на неговият мениджър по безопасността, според който произшествието е било предотвратимо. Случаят е отнесен до комисия (National Safety Council’s Accident Review Committee), която се е произнесла в полза за квалифициране на предотвратимо произшествие. Пешо Пешев се е разминал на косъм от падане в пропастта. Накратко казано много по-добре би било, ако той, за да остане на пътя, е ударил елена. В случай на удар с животното, произшествието се категоризира като непредотвратимо.
Успех!
Чанита и Тодор Паунови, Чикаго
в. „България СЕГА“
Предоставената информация не е заместител за квалифициран съвет или/и личен опит. Редакцията и авторът не поемат отговорност при грешно тълкуване на материалът от читателите. Вземането на правилно решение е въпрос на лична отговорност.
