Ушната кал не е едно от най-приятните неща за докосване и не е чудно, че повечето от нас използват клечки за уши на регулярна основа. Но тук трябва да се внимава – с всеки опит да се отстрани ушната кал, ушите и слухът може да пострадат. Това е така, защото тъпанчето и малките костици на средното ухо (ossicles) могат лесно да бъдат повредени и дори да се стигне до операция. Борис Черноблиски, асистент професор в клиника по оториноларингология в Айкан, Ню Йорк твърди: „При тежък случай на увреждане на костиците (ossicles) би могло да се стигне до изтичане на течността от вътрешното ухо, като това да доведе до интензивен световъртеж и потенциално до загуба на слуха. Кожата на ушния канал е много нежна и може лесно да бъде наранена от почти всичко. Ако тя се нарани, това би предизвикало инфекция и болезнено възпаление.“ Според него, ако искаме да запазим здравето на ушите си, трябва да избягваме следните практики:
Прекомерно почистване
Повечето хора всъщност си чистят ушите ненужно често и по погрешен начин.
“Ухото е самопочистващ се орган – обяснява д-р Черноблиски – това е единствената част от тялото, в която кожата се развива в посока водеща навън, като по този начин натрупаните вещества и кожни отломки, се извеждат от канала на външното ухо.” (Когато си движим челюстта при дъвчене, ние всъщност подпомагаме този процес.) Някои хора имат повече ушна кал отколкото други, но като цяло всъщност ушите произвеждат само толкова количество, отколкото се нуждаят. Жълто-оранжевото вещество известно като ушна кал, предпазва кожата на ушния канал, като го смазва и му пречи да се пълни с вода. „Това е един естествен лосион за кожата – казва д-р Черноблиски – ушната кал има свойства, позволяващи ѝ да убива някои видове бактерии и да предотврати растежа на гъбички.” При почистване на ушите, вместо да се копае както при търсене на съкровище, е по-добре да се изчака ушната кал да се разхлаби от само себе си и тогава да се стигне до ушната мида. След това внимателно я изчеткайте с кърпа.
Използване на памучни тампони (пръчици за уши)
Памучни тампони може да се открият във всяка баня, но в повечето случаи те не са предназначени за почистване на уши. Това дори е написано на някои от опаковките. Твърдите предмети с остри форми са способни да увредят кожата, тъпанчето и нежните костици (ossicles). „Тампоните могат също да натикат ушната кал навътре и по този начин да причинят задръстване – казва д-р Черноблиски – Друга неприятна възможност е, ако парченце памук се заклещи в ушния канал. При такъв случай, трябва незабавно да се отиде на лекар и чуждото тяло да бъде премахнато.
Чистене с остри предмети
Хората са готови да си почистят или почешат ухото буквално с всичко, ако то ги сърби и дразни. Нокти, шевни игли, ключове, моливи – няма смисъл да изреждаме повече. Всеки предмет или инструмент с форма подобна на клечките за уши, потенциално представлява опасност за вътрешното ухо.
Почистване с восък
Тази практика включва поставяне на куха, конусообразна свещ в ухото. Предполага се, че от топлината на пламъка се създава вакуум ефект, изтеглящ ушната кал към восъка на свещта. Някои хора предпочитат този метод, изследванията обаче показват, че той може да бъде изключително опасен и да доведе до перфорации на тъпанчето и до изгаряния на кожата или косата. Това не е практика, която е препоръчителна.
Изплакване със спринцовка
Този метод обикновено е безопасен, ако се прилага правилно. Всъщност това е начинът, с който се почистват ушите в повечето случаи от лекарите. „Не бива да се забравя, че при невнимание, ако ухото не се изсуши правилно, може да се получи възпаление или така нареченото „ухо на плувец“- казва д-р Черноблиски – Накратко, вкарването на каквото и да е, включително и на вода дълбоко навътре в ушите е опасно.“
Има ли безопасен начин за премахване на ушната кал?
Според д-р Черноблиски най-добре е да я оставим на мира. „Някои хора могат да натрупат секрет по-бързо – казва той – това са хората които използват слухови апарати, лекари служещи си със стетоскопи, музиканти използващи тапи за уши или просто хора, които използват слушалки тип тапи, за да слушат музика.” Когато такова натрупване започне наистина да ви притеснява, време е да посетите вашият лекар или отоларинголог. Желателно е на всеки няколко месеца да се извършват процедури за почистване на ушите. Между посещенията при лекаря, може да се опита омекотител за ушна кал, стига ушите ви да са здрави, и да нямате никакви рани в или около тъпанчето. Омекотителите обикновено включват капки или маслен разтвор, който разхлабва секрета и му помага да се плъзне към ушната мида. Някои продукти съдържат кислородна вода, за да се подпомогне процеса на разтварянето.При наличие на голямо запушване от ушна кал, използването на омекотител може да има отрицателен ефект – пероксида би могъл да разшири тапата и това да предизвика значителна болка, повишено налягане и загуба на слуха. Друг трик, който може да се опита между посещенията на лекар, е да се наведе главата на една страна и да се сложат няколко капки от минерално масло в ухото. „Аз предпочитам минерално масло пред бебешко олио, тъй като то е химически неактивно и не съдържа ароматизатори – казва д-р Черноблиски.“ После главата се полага върху кърпа и се изчаква ушната кал да се отече. Въпреки това, той предупреждава, че това не е решение – при голямо запушване, най-добре е да се потърси компетентна лекарска намеса.
Бъдете здрави!
Тодор Паунов,
асистент по медицина,
в. „България СЕГА“
________________________________________________________________________________
Медицинската информация предоставена в този материал е с образователна цел и не бива да се използва за поставяне на диагноза или лечение. Редакцията и авторът не поемат отговорност при грешно тълкуване на материала от читателите. Вземането на правилно решение е въпрос на лична отговорност. При здравен проблем потърсете лекар.
