Имаше едно време в Кюстендил вълшебна минерална вода и страхотен спорт, като се започне от леката атлетика и се стигне до баскетбол и художествена гимнастика. Сега има само вода, защото на водата не ѝ дават паспорт и тя не може да прелее до Чикаго, като мене, нищо че не съм кюстендилец, като една позната ми баскетболистка, която живее в красивия събърб Дариен, като познатия ми друг кюстендилец, който живее през една паянтова стена от мене в „билдинга”, чийто чорбаджия е един бивш боксьор – филипинец, сега американец, от леките, но много опасни категории. Или като и Емилия, която пише книга за Кюстендил в Лондон – на един ретур разстояние от Уимбълдън, като вече планетарно-познатото кюстендилско семейство, запиляло се в Белгия преди време и току-що прочуло се покрай Световното първенство по лека атлетика „Пекин 2015”…
Става дума, разбира се, на първо място за Филип Манолов, който стана световен вицешампион в дисциплината „мятане на диск” сред натъпкания поне с осемдесет хиляди души, главно китайци, Национален олимпийски стадион. И на второ място, за неговите родители, от които баща му се явява и главен начинател на събитието, сам дискометател (или дискохвъргач, ако желаете), по време на българския период от живота му и сега треньор на сина си – след белгийското поселение.
За нас в България и из българските диаспори по света, които сме наследници на 6 световни и олимпийски шампионски титли по лека атлетика и поне пет пъти повече сребърни и бронзови медалисти, дойде време да броим като „наши” и емигрантските медали, защото други под Стара планина и Пирин не израстват вече така буйно, както ни се иска. И да се радваме на „Кюстендилската рапсодия” в континента Китай, сред най-бързите,силни и издръжливи мъже и жени на планетата. Особено в онзи миг, когато дискът на Филип прелетя 66.90 метра до среброто! Което е и национален рекорд на Белгия. Нищо, че пан Пьотър Малаховский, един достолепен ветеран, стигна златото със 67.40.
… Бащата и треньор на Филип Миланов – Емил Миланов е чист продукт на забележителната преди време разкошна кюстендилска спортна общественост! А, треньор на треньора, е известният български ас в тази трудна професия – Константин Сотиров. Сотиров прави от Емил много техничен дискохвъргач по най-добрите световни образци и системи – на Отокар Яндера, на унгареца Клич, на възпитаника на Университета Канзас и четири пъти олимпийски шампион Ал Ортър и пр. Емил печели няколко години българските хвърляния сред юношите, взима и златен медал от Балканските игри в Анкара през 1978 година.
Но в разноликата 1989 година семейство Миланови напускат България и се заселват в Брюж – Белгия. Тук Емил веднага става известен с отличната си треньорска подготовка и създава шампион (за цели 8 години) на диска в Белгия, участник на Олимпийските игри в Сидни през 2000-та година… Йо ван Деле често прави изявления, че той е сред хората, които обичат най-силно България!
През 1991 година се ражда Филип. На 11 години баща му го запознава с диска. През 2010 г. той е юношески шампион на Белгия. През 2014 е вече рекордьор на страната при мъжете – 64.32 м. А със своето постижение в Пекин той зае 7-мо място в актуалната топ-листа на състезателите при мятане на диск в света.
Заедно с диска Филп учи със същата страст и български език – в къщи се говори само на български! Завършва и „Архитектура”. И през цялото това време – семейство Миланови по два или повече пъти годишно пътуват до България!
След световната си вицешампионска титла, медиите и специалисти обявиха Филип Миланов за един от най-перспективните атлети в кръга за диска.
Неговият живот на стадиона и в обществото е добре подреден и скромен. Светският шум около личността му не го привлича. Целеустремен е, не обича да праща есемеси и селфи като нервна ученичка, уплашена да не би приятелките и „феновете” ѝ да не я забравят. Привърженик е на добрата организация в своя спортен и обществен живот. Не яде нищо специално, не се прехласва по някакви специални процедури за възстановяване. Според него най-важното е да съхрани у себе си силното желание за тренинг и състезания.
Филип Миланов, второ поколение емигрант в българските диаспори по света, подсказва на всички нас, които живеем в десетки малки Българии по всички кътчета на света, че би е трябвало по-ревниво и организирано да опазваме Божия дар, който живее във всеки от преобладаващата маса българи по планетата… Ако не са си прерязали българските корени. Има едно момче – Тоши, то тренираше в Чикаго джудо при баща си – Тодор Паунов, който заедно със съпругата си Чанита списват рубриката „Волан, Пътища, Америка” в „България СЕГА”, което също представяше на състезания по света младежкото джудо на САЩ. После Тоши завърши една от най-прочутите гимназии в Страната на изгряващото слънце за японска култура и стари бойни изкуства. Още по-натам реши да съчетае медицината със спорта, който не може без нея и скоро ще завърши Висшата медицинска академия в София. Очакваме го в САЩ, очакват го и в България – навсякъде с надежда, че където и да е – ще бъде почтен и необходим член на обществото. А и време е вече това общество да се отърси от лошия сън, завладял го от много години до сега и да направи крачка към своя просперитет. Има в САЩ и един треньор по тенис на маса, направил много както за българския спорт навремето, така и при почти десетилетния му труд в Атланта – за американския спорт. Младен подготвя основаването на детска школа и спортен център, където иска да учи със свой безвъзмезден труд млади състезатели и шампиони. Дано и ние в Чикаго се организираме по-добре, та да се развият огромните спортни таланти, които са част от същността на много, много българи!
Климент Величков
в. „България Сега”, Чикаго
